Определение по дело №2437/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба от Директора на Дирекция ОДОП [област] при ЦУ на НАП е отправено искане за допълване и изменение на Решение № 1375 от 06.02.2025 г. по адм. д. № 2437/2022 г. на АдмС – [област] в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

С молбата се настоява, че по делото са представени от оспорващия множество доказателства, които не са били представени в хода на административното производство, поради което се твърди, че оспорващият е могъл да ги представи и в административното такова и не го е сторил. Конкретно се сочи, че в съдебното производство са представени товарителници за превоз на стоки до обектите на оспорващия, фактури от предходни доставки, договори за наем на МПС, с които се твърди, че е извършен превозът на стоки, пълномощни на И. Й., удостоверяващи представителна му власт за дружествата доставчици, отчетни книги на оспорващото дружество, като с всички тези новопредставени доказателства съдът е обосновал мотивите си за отмяна на ревизионния акт (РА). Изтъква се, че независимо от изхода на делото, разноските следва да бъдат присъдени в полза на ответника по делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Посочва с, че възнаграждението за юрисконсулт – 10 562,98 лв., е съобразно материалния интерес на делото, предвид и фактическата сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, количеството новопредставени доказателства и извършените процесуални действия, като не са налице основания за намаляване на така претендираното възнаграждение.

В едноседмичния срок от получаване на преписа от молбата, ответната страна – „ВИВА МЕТАЛ 1913“ ЕООД, чрез адв. М. Д., с депозиран писмен отговор излага становище за неоснователност на искането. Заявява се, че всички доказателства, представени в хода на процеса са представени на дружеството от трети лица по време на процеса и не са се намирали у оспорващия при издаването на РА. Подчертава се, че още с жалбата е отбелязано, че транспортът е бил за сметка на доставчиците на оспорващия, поради което и същите са представени в хода на процеса. Според оспорващия, не следва той да носи отговорност за това, че РА е издаден при непълнота на доказателствата, поради което се отправя искане да не се уважава молбата за допълване и изменение на съдебния акт, в частта за разноските.

Съдът, като взе предвид изложените доводи от страните, приема следното:

Молбата за изменение на решението на съда в частта за разноските, подадена на 20.02.2025 г., е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по делото, и в 14-дневния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид връчването на решението на ответника на 10.02.2025 г.

С Решение № 1375 от 06.02.2025 г. по адм. д. № 2437/2022 г. на АдмС - [област] е: 1) отменен Ревизионен акт № Р-03000321004170-091-001/27.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [област], потвърден с Решение № 190 от 20.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП [област] при ЦУ на НАП, с който на „Вива Метал 1913“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 205545 394, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчен период 2020 г. в размер на 134 317,09 лева – главница, и 13 507,41 лева – лихви; 2) Осъдена е Дирекция ОДОП [област] при ЦУ на НАП, да заплати на „Вива Метал 1913“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 205545 394, сумата в размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените разноски по адм. дело № 2437/2022 г. на Административен съд – [област].

Искането за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски е неоснователно.

Отговорността за разноски в административния процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в закона като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, независимо от резултата на делото, е неоснователно. Както и с решението си съдът посочва, възражението на ответната страна за присъждане на разноските по делото в нейна полза независимо от изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, не следва да бъде обсъждано поради несвоевременното му заявяване – едва с депозираните след приключване на устните състезания по делото писмени бележки С.д. № 1548/28.01.2025 година. Освен това с новопредставените доказателства изхождат действително, както и оспорващият твърди, от трети лица, т.е. не са били в държане на оспорващото дружество. При извършване на ревизията са били налице данни, че голяма част от изисканите от трети лица доказателства са иззети от органите на полицията във връзка с извършвана проверка на доставчиците на оспорващото дружество. Ако и ревизиращите органи имат процесуално гарантирана възможност да изискват от трети лица доказателства по повод извършването на ревизия, то оспорващото дружество не разполага с механизъм да задължи доставчиците си да представят на органите по приходите документи. На следващо място, съдът намира, че с основание оспорващият отбелязва, че не следва той да носи отговорност за това, че РА е издаден при непълнота на доказателствата.

С оглед изложеното не е налице основание за допълване и изменение на решението на съда в частта на разноски в искания с молбата по чл.248 ГПК аспект.

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Дирекция ОДОП [област] при ЦУ на НАП за допълване и изменение на Решение № 1375 от 06.02.2025 г. по адм. д. № 2437/2022 г. на АдмС – [област] в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред Върховния административен съд на РБ.