№ 3
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000724 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260207/20.05.2021г., постановено по търг. д. №1233/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З., „З.а.д. Д.” АД, с ЕИК *** е осъдено да заплати
на Г. ХР. ПР. с ЕГН ********** сумата 50 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
травматичните увреждания и стрес, настъпили вследствие на претърпяното от
ищеца ПТП на 17.08.2019г., в гр. С.З., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 12.09.2019г., до окончателното й изплащане. „З.а.д. Д.”
АД е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. сумата 563,50лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди - Н.**равени разходи, свързани с
лечебния процес от ищеца от травмите, получени вследствие на
претърпяното ПТП на 17.08.2019г., в гр. С.З., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 12.09.2019г., до окончателното им изплащане.
„З.а.д. Д.” АД е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. сумата 4 696,54лв. -
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство –„З.а.д. Д.” АД. Счита, че
1
решението е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че застрахованият при
ответника водач на МПС виновно и противоправно е причинил увреждания
на ищеца. В тази насока счита, че съдът избирателно се е позовал на части от
заключението от съдебноавтотехническата експертиза. Въведени са
твърдения, че ПТПТ-то е настъпило по изключителна вина на ищеца, в
качеството му на участник в движението – моторист. Инцидентът е
предизвикан вследствие неумението на ищеца да си служи с уредите за
управление на мотоциклета и грешното му решение да задейства и двете
спирачни системи, което е довело до блокиране на задното колело и го е
лишило от възможността да предотврати удара с лекия автомобил. На
следващо място се твърди, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразен с принципите на справедливостта и е
прекомерен. Твърди се, че определяйки обезщетение в размер на 50 000лв.,
първоинстанционният съд не е отчел времетраенето и нтензитета на
преживените от ищеца болки и неудобства, липсата на проведена
рехабилитация, което е довело до удължаване на възстановителния период.
Изразено е несъгласие и с изводите на първостепенния съд за липса на
съпричиняване от страна на пострадалия. Като такова с въззивната жалба се
поддържа неумение на ищеца да си служи с уредите за управление на
мотоциклета и грешното му решение да задейства и двете спирачни системи,
което е довело до блокиране на задното колело и невъзможността да
предотврати удара с лекия автомобил. На самостоятелно основание са
изложени доводи за неправилно определяне от окръжния съд на началния
момент на забава при присъденото обезщетение за забава, като се твърди, че е
игнорирана разпоредбата на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции
за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди да бъдат
отхвърлени изцяло или техният размер да бъде намален.
Ответник – жалбата Г. ХР. ПР., в представения отговор по чл.263 ал.1
от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.
С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Всяка от страните претендира сторените по делото разноски.
2
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Г.П., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 17.08.2019г., около 10:50ч., в гр. С.З., на Т-образно кръстовище
между ул. „А.Т.“ и ул. „Т.П.“, възникнало ПТП между л.а. „А.А*“, с рег. №
*********, управляван от водача Д.М.И., с ЕГН: **********, и мотоциклет
„Я.*****“, с рег. № *********, управляван от ищеца Г. ХР. ПР.. Л.а. „А.А*“
се движел в посока от север на юг по ул. „Т.П.“, на която имало поставен
пътен знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището. В същото време мотоциклет „Я.“
се движел в посока от изток на запад по пътя с предимство - ул. „А.Т.“.
Лекият автомобил предприел маневра „завой наляво“ в посока изток по ул.
„А.Т.“, като водачът Д.И. отнел предимството на мотоциклет „Я.“. Последвал
удар между предната дясна част на предната броня на л.а. „А.“ и десните
състави на мотоциклет „Я.“, при който последният паднал на пътното
покритие в зоната на кръстовището. В резултат на настъпилия инцидент
водачът на мотоциклета получил отворено счупване на дясното ходило,
изразяващо се в счупване на III, IV и V предходилни кости. Образуваното по
повод станалото ПТП ДП №********/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З. и
пр.пр. №3397/2019г. по описа на РП - С.З. срещу Д.М.И. /за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК/ е прекратено с
Постановление от 06.07.2020г. на наблюдаващия прокурор, тъй като при
предявяване на разследването пострадалият Г.П. е заявил, че желае да се
възползва от правото си по чл.342, ал.2 от НК и желае ДП, водено срещу Д.И.,
да бъде прекратено. Изложени са подробно факти относно претърпените
3
физически и психически неудобства, етапа на лечението, двукратни
оперативни интервенции, като ищецът се позовава на издадените му епикризи
и амбулаторни листове. Твърди се, че през цялото това време ищецът е
изпитвал болки, ограничени движения и затруднения в предвижването си. В
продължение на няколко месеца пострадалият се е предвижвал и чрез
помощни средства - патерици. Процесният инцидент се отразил
изключително негативно и на психиката на пострадалия Г.П. - след
произшествието изпитал силен стрес, както и притеснение за здравословното
си състояние. Изложени са и фактически твърдения за претърпени
имуществени вреди като са посочени конкретни разходи за проведеното
лечение.
Отговорността на ответника се ангажира и се основава на наличието на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
л.а. „А.“ по застрахователна полица №*****************, валидна от
07.01.2019г. до 07.01.2020г. Ищецът отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с писмо, получено на 12.09.2019г. По
тази претенция е образувана Щета №**********/2019-01, като след
проведена кореспонденция, с Писмо с изх. №3081/06.08.2020г.
застрахователят уведомил ищеца, че счита претенциите му за неоснователни.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, чиито размер се определя, след допуснато увеличение
на 50 000лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 563,50лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. –
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът –„З.а.д. Д.” АД оспорва така предявените искове. Не се оспорва
само наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“, но се оспорват всички останали фактически твърдения,
изложени в исковата молба. Възраженията по основателността на иска се
поддържат с въззивната жалба, посочени по – горе.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
4
разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД,
да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно в
настоящето е наличието на претърпени от страна на ищеца П. неимуществени
вреди. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
изготвена от вещо лице ортопед-травматолог претърпените от ищеца
увреждания са следните: голяма травматична рана с липса на кожна тъкан по
гърба на дясното ходило, с оголване на констни и сухожилни структури;
фрактура на 3-та метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4-
та метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно
счупване на 5-та метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на
ставната повърхност в тарзометатарзалната става.
Не се спори и че уврежданията са в резултат от ПТП, настъпило на
17.08.2019г., на Т-образно кръстовище в гр. С.З., възникнало между л.а.
„А.А*“, с рег. № *********, управляван от водача Д.М.И., с ЕГН:
**********, и мотоциклет „Я.*****“, с рег. № *********, управляван от
ищеца Г. ХР. ПР..
С оглед основното, правоизключващо възражение, поддържано от
5
жалбоподателя по основателността на иска, първият спорен въпрос е налице
ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „А.А*“ или
ПТП-то се дължи на виновно поведение на ищеца, като участник в
движението и водач на мотоциклет „Я.*****“ – в каквато насока са
твърденията на жалбоподателя. Релевантен за изясняването на този спорен
въпрос е механизмът на настъпилото ПТП, а той е изяснен компетентно и
изчерпателно от заключението на допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, лек автомобил „А. А3“ се е движел в посока
север – юг по ул. „Т.П.“. На кръстовище с ул. „Авг. Т.“, водачът И. е спрял на
пътен знак „Спри! Пропусни движението по пътя с предимство“. Потеглил е
отново със скорост около 17км./ч и опасна зона за спиране около 7м. е
предприел маневра „завиване наляво“. В същото време, със скорост около
44кмч. и опасна зона за спиране около 27м., в посока изток – запад, в
северната /собствена/ пътна лента се движел мотоциклет „Я.*****“. Водачът
на мотоциклета е възприел своевременно автомобила, задействал е
своевременно спирачната уредба, но не е успял да спре и е настъпил удар
между двете МПС, като мястото на удара е в северната лента за движение на
ул. „Авг.Т.“. Според заключението на вещото лице обаче, водачът на лекия
автомобил се е движел по път без предимство и предприел маневра „завой
наляво“ към път с предимство, по който се е движел мотористът. Поради
особената конфигурация на Т-образното кръстовище и по-конкретно -
северозападният ъгъл на кръстовището е значително по-Н.**ред спрямо
посоката на движение на автомобила, водачът е нямал пряка видимост от
позицията си в покой при знака „Спри!“, конкретно - на линията на знака към
приближаващия се отляво мотоциклет. Видимостта на водача на л.а. се е
променяла в зависимост от местоположението му по следния начин:
Движейки се към линията на видимост, водачът на автомобила е имал
видимост към приближаващия отляво мотоциклет. В източната част на
кръстовището, на северния тротоар, в непосредствена близост до бордюра е
имало 4 бр. контейнери за смет, които само в определен момент са
ограничавали видимостта на водача към приближаващия отляво мотоциклет.
В случай, че водачът на л.а. А. е установил в покой МПС на линията на
видимост в североизточната част на кръстовището, което не е сторил, би имал
пряка видимост към приближаващия се отляво мотоциклет. За водача на л.а.
6
А. е съществувала техническа възможност да не допусне настъпването на
ПТП, като спре на линията за видимост, така че да вижда на достатъчно
разстояние движещите се по пътя с предимство ППС. Преди да предприеме
навлизане в пътната лента, по която се е движел мотоциклетът и която е път с
предимство, водачът на л.а. е следвало да се съобрази със скоростта и
разстоянието му и да предприеме маневра „завиване наляво“ след като се
убеди, че може да я изпълни безопасно, т.е. – да не принуждава водача на
движещия се по път с предимство мотоциклет да намали скоростта или да
спре. В същото време водачът на мотоциклета е приближавал процесното
кръстовище, но движейки се по път с предимство. В непосредствена близост
до кръстовището водачът на мотоциклета е нямал пряка видимост към
приближаващия се отдясно лек автомобил А., поради конфигурацията на
кръстовището и намиращите се отдясно, в непосредствена близост до него
контейнери за смет. Тъй като отстоянието на мотоциклета от мястото на
удара в момента, когато водачът е могъл за пръв път да възприеме
пресичащия автомобил като опасност, е по-малко от опасната зона, то за
водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим. Категоричен е изводът
на вещото лице, че причините за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил, който не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство мотоциклет. Заключението е компетентно изготвено и не е
оспорено от страните в тази му част /оспорено е от ответника само досежно
посочената от вещото лице скорост на мотоциклета, но не е възразено по
приемането му/. Или установена е вината, като проявна форма на деликта в
поведението на водача на лекия автомобил и като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Противоправното поведение на водача на
лекия автомобил се изразява в неспазване правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.25 ал.1 от ЗДвП, задължаващи водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да
започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, както и тези, визирани в ал.2 - при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Нарушени са и правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50 ал.1 от
ЗДвП, съгласно които, на кръстовище, на което единият от пътищата е
7
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Водачът на лекия автомобил е нарушил и
императевно вмененото му задължение на чл.46 ал.2, изр.2 от ППЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът, но - преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство. Ето защо оплакването
на жалбоподателя, че не е установено виновно противоправно поведение от
страна водача на лекия автомобил, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и предпоставка за ангажиране безвиновната,
функционална отговорност на застрахователя, е неоснователно. Неснователно
е твърдението, че първоинстанционният съд е обосновал същия извод само на
база на избирателно позоваване на заключението от съдебноавнотехническата
експертиза, доколкото съвкупният анализ на констативносъобразителната
част на заключението дава основание да се приеме, че единствено
гореописаните нарушения от страна на водача на лекия автомобил са причина
за настъпилото ПТП. Налице е причинна връзка между противоправното
поведение на водача на лекия автомобил И. и причинената вреда. Установен е
и специфичният елемент на визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена
от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна
полица №*****************, валидна от 07.01.2019г. до 07.01.2020г.
Констатациите от съдебноавтотехническата експертиза относно
механизма на ПТП са относими и към следващия спорен въпрос -
релевираното от ответника и настоящ жалбоподател възражение за
съпричиняване, каквото възражение застрахователят има право да Н.**рави,
съгласно чл.432 ал.2 от КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в
процеса.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между определено поведение на пострадалия и произлезлите вреди. Ако
8
описанието на такъв вид поведение на пострадалия, въведено с въззивната
жалба – „неумение на ищеца да си служи с уредите за управление на
мотоциклета и грешното му решение да задейства и двете спирачни системи,
което е довело до блокиране на задното колело и невъзможността да
предотврати удара с лекия автомобил“ – не е нововъведено, а е
интерпретирано въведеното с отговора на исковата молба модел на поведение
– че водачът на мотоциклета „е управлявал мотоциклета без да го контролира
непрекъснато“, то същото е неоснователно. На първо място следва да се
посочи, че съгласно заключението от съдебноавтотехническата експертиза, от
техническа гледна точка водачът на лекия автомобил А. е допринесъл с
поведението си за настъпване на ПТП, тъй като не е спрял на линията на
видимост и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета без да се
съобрази със скоростта му и разстоянието на което се е намирал. От друга
страна – ищецът П. не е допринесъл с поведението си на пътя настъпването на
ПТП. Той се е движел в своята пътна лента, без да надвишава максимално
допустимата скорост за движение в населено място. Вярно е, че съгласно
заключението от съдебноавтотехническата експертиза, водачът на
мотоциклета е задействал едновременно двете спирачни системи /предна и
задна/, при което задното колело на мотоциклета е блокирало, като последица
от което мотоциклетът е станал неуправляем. Според заключението на
вещото лице технически правилно е за оптимално спиране на мотоциклета да
се задейства първо задната спирачка с много леко усилие, а малко по-късно
да се задейства и предната спирачка. Но вещото лице е посочило и че при
тази теория за оптимално спиране не може да се отговори на въпросите колко
дълго трябва да се натиска задната спирачка или точно в кой момент и с
какво усилие да се задейства предната спирачка, като отговорите до голяма
степен зависят от всеки конкретен мотоциклет. В моментите на внезапно
възприемане на дадена опасност за движение обаче оптималното спиране се
постига трудно. По същественото в случая обаче е, че независимо от това
дали ищецът е упражнил оптимално спиране на мотоциклета или не, то
доколкото спирачният път не е бил достатъчен според отстоянието на
автомобила при първата възможност за видимост, това не би повлияло на
крайния вредоносен резултат. Преценката за липса на съпричиняване се
извежда именно с оглед на това, че увреждането би било причинено, дори и
ако пострадалият би задействал спирачната система по друг начин. За да е
9
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. А с оглед описания механизъм на ПТП-то и описаното
поведение на ищеца, същият не е създал условия и не е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство е относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Т.Г. и Х.Х. – съответно –
близък на семейството на ищеца и баща на ищеца, се установява, че
вследствие ПТП-то ищецът е бил в изключително тежко физическо и
психическо състояние, особено през болничния период. Възстановителният
10
период в домашни условия бил продължителен – почти година. Претърпял
две оперативни интервенции. Ищецът изпитвал силни болки, придвижвал се с
патерици, имал нужда от чужда помощ по повод на ежедневните си
потребности. Физическите болки и описаното физическо състояние се
отразили негативно и в психологичен аспект. Ищецът бил силно депресиран,
отказвал контакти с приятели, изпитвал стрес и понастоящем се страхува да
управлява мотоциклет. Дълго време ползвал болнични, но когато започнал
работа, установил, че поради значителните физически усилия, които изисква
професионалната му дейност, не е в състояние да я упражнява. По професия
ищецът е каменоделец, но понастоящем не работи, тъй като продължителното
стоене прав го натоварва и лесно се изморява, болките в крака се засилват.
Тези болки не отшумяват и понастоящем и понастоящем ходи накуцвайки с
увредения крак.
Показанията на двамата свидетели се кредитират изцяло, като
идентични, непосредствени и убедителни и съвпадащи с писмените
доказателства - медицинска документация и преди всичко със заключението
от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебномедицинска експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, след
инцидента пострадалият е откаран в ЦСМП към УМБАЛ - Ст.З., където е
прегледан, диагностично уточнен и хоспитализиран. Съгласно Епикриза към
ИЗ № 16977 ищецът е приет същия ден с диагноза: Фрактура аперта педис
декстра. Обективно състояние:„Рентгенови данни за фрактура на 3-та и 4-та
метатарзална кост /МТК/ и многофрагментна фрактура на 5-та МТК с костни
дефекти/липси/.: Дефект на кожа, мека тъкан и кости от латералната част на
дясното ходило“. Според локализацията и вида травматичните увреждания
могат да бъдат описани по следния начин: Голям кожен дефект/липса на
кожа/ по тръбната част на дясното ходило в средната трета с диагонални
размери малко по - големи от 12/8см. Фрактура на 3-та метатарзална кост в
областта на шийката със странична дислокация. Фрактура на 4-та
метатерзална кост с трети и четвърти допълнителен фрагмент в областта на
шийката. Многофрагментна фрактура на проксималната половина /по
дължина/ на 5-та метатарзална кост с липса на костни парчета, с нарушаване
на ставната повърхност в тарзометатарзалната става. Всяка една от тези 4
травматични увреди по своята тежест и продължителност на лечение е средна
11
телесна увреда. Кожният дефект по гърба на дясното ходило с липсата на
всичките слоеве на кожа - дерма и епидермис е сериозна травма, която
изисква лечение с многократно използване на кожно стимулиращи
регенеративни медикаменти много чести превръзки и особенно внимание
заради риска от инфекция. Съгласно медицинската документация кожният
дефект е Н.**ълно покрит с цикатрициална кожа към края на м.януари.2020г.
Неговото лечение е продължило 5,5 месеца. Счупването на 3-та метатарзална
кост с малка странична дислокация, лекувана консервативно е с период на
възстановяване около 3-4 месеца. Счупването на 4-та метатарзална кост с два
допълнителни малки фрагмента, лекувана консервативно е с период на
възстановяване около 4 месеца. Многофрагментното счупване на 5-та
метатарзална кост в проксималната и половина с изпадали в травматичния
момент костни фрагменти /липса на костна маса/ и с нарушаване на ставната
повърхност в тарзометатарзалната става, лекувана оперативно с щателна
хирургична обработка, репониране на костните фрагменти и задържане на
коригираната позиция с външен фиксатор е травма с период на лечение около
8-10 месеца. Фиксацията е осъществена с използване на външен фиксатор за
да може да бъде на отстояние на костта и от травматичната рана и да
способства за извършване на ежедневни специални превръзки. След
първоначалното оперативно болнично лечение е препоръчано на ищеца да
носи фиксатор 30 дни и да не натоварва оперирания крак – т.е. необходимо е
било да се предвижва с помощни средства. Външният фиксатор е снет и
Киршнеровите игли са извадени на 27.09.2019г. – т.е. – налице е втора
оперативна намеса. Проследявайки вписванията в амбулаторните листи,
вещото лице заключава, че ищецът се е предвижвал с помощни средства до
27.02.2020г. – т.е. половин година след ПТП-то. През м. януари 2020г. отново
е хоспитализиран за оперативно премахване на отделен нежизненоспособен
костен елемент. При дехоспитализацията отново му е препоръчано да ходи с
две помощни средства. След изтичането на последния регистриран болничен
лист П. е започнал работа, но първите 2 седмици е ходел с помощни средства,
получавал е ежедневен отток на десния крак до м.май 2020г., походката му е
била чувствително куцаща до м. юни 2020г. В съдебно заседание вещото лице
е разяснило, че при извършения личен преглед е констатирал, че и
понастоящем ищецът има лек дисбаланс в походката.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
12
търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането, представляващо четири средни телесни повреди;
наличието на трикратна оперативна интервенция, наложителна за
оздравителния процес; продължителността на оздравителния процес – почти
една година; възрастта на пострадалия, който към момента на ПТП-то е на 24-
годишна и трудоспособна възраст; обстоятелството, че като последица от
ПТП-то понастоящем не е в състояние да упражнява професионалната си
дейност; обстоятелството, че преди инцидента няма данни да е бил в недобро
здравословно състояние; обстоятелството, че понастоящем пълен
възстановителен етап не е настъпил, следва да се приеме, че сумата от
50 000лв. е справедлив паричен еквивалент за понесените от Г.П. страдания.
За определянето на този паричен еквивалент относим е и субективният
аспект, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни
преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида. Действително няма
данни ищецът да провеждал рехабилитационно лечение. Но този факт следва
да се отчете като утежняващ факт, тъй като първата от горепосочените увреди
- кожен дефект/липса на кожа/ не е позволявала да се извърши своевременно
рехабилитационно лечение на останалите три увреждания. Не на последно
място, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
13
страдания от ищеца, затрудненията и неудобствата, които е претърпял и
продължава да търпи, окръжният съд е определил справедлив паричен
еквивалент за репариране на понесените от ищеца страдания. Ето защо
въззивната жалба по отношение на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди се явява неоснователна.
Неоснователна е въззивната жалба и досежно присъденото обезщетение
за имуществени вреди. На първо място следва да се посочи, че по отношение
на същите жалбата е бланкетна. Съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза всички описани в исковата молба разходи и
представените за същите разходни документи, фактури и фискални бонове,
представляват Н.**равени разходи, свързани с лечебния процес на травмите,
получени при процесното ПТП.
Възраженията относно началния момент, от който се дължи законната
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и
приложението на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ са въведени за пръв път с въззвната
жалба и представляват нововъведени такива. За пълнота следва да се посочи,
че действащата правна уредба изрично регламентира, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице. Но в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на самия
кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Нормата на
чл.497 ал.1, т.2 от КЗ визира последиците при „собствена“ забава от страна на
застрахователя.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
14
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна Н.**равените
разноски пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 2 050лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой съгласно представения договор за правна
защита и съдействие. Възражението на въззивника за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Обжалваемият
материален интерес е 50 563,50лв. Минималното адвокатско възнаграждение
при този материален интерес съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
2 046,90лв., в който минимален размер е заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260207/20.05.2021г., постановено по
търг. д. №1233/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., С КОЕТО „З.а.д. Д.” АД,
с ЕИК *** е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. с ЕГН ********** сумата
50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на травматичните увреждания и стрес, настъпили
вследствие на претърпяното от ищеца ПТП на 17.08.2019г., в гр. С.З., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019г., до окончателното
й изплащане; сумата 563,50лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди - Н.**равени разходи, свързани с лечебния процес от ищеца от
травмите, получени вследствие на претърпяното ПТП на 17.08.2019г., в гр.
С.З., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019г., до
окончателното им изплащане; сумата 4 696,54лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.” АД, с ЕИК *** да заплати на Г. ХР. ПР. с ЕГН
********** Н.**равените разноски във въззивното производство в размер на
2 050лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
15
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16