№ 11867
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110140717 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 30.01.2023 г., подадена
от „О анд М“ ЕООД срещу „Вес - Дор“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ. В хода на
производството, с протоколно определение от 15.06.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
е допуснато изменение на вида на търсената защита.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че през месец
септември 2017 г. се договорил с ответното дружеството, същото да произведе и достави на
„О анд М“ ЕООД ревизионни клапи, към които по това време имало голямо търсени и
малко предлагане. Помежду им било уговорено извършването на авансово плащане от
ищеца на сумата от 12 000 лева с ДДС, за което обстоятелство ответното дружество издало
фактура на 20.09.2017 г. Твърди, че след заплащане на посоченото вземане по банков път
ответникът е извършил множество доставки на различни по размер ревизионни клапи, като
постоянно е настоявал доставките да му бъдат заплатени и е отлагал изпълнението на
задължението за безплатна доставка на клапи. Сочи, че през 2021 г. е изгубил интерес от
сключения с ответника договор, доколкото същият постоянно е отлагал извършването на
доставки на ревизионните клапи, с които да бъде покрита стойността на заплатеното
авансово плащане. В тази връзка, на 09.03.2021 г. ищецът изпратил уведомление до
ответника, с което се отказва от договора поради отпадналия му интерес от изпълнението
му, като е отправил и покана до ответника да му възстанови стойността на полученото от
него авансово плащане. Вземането му не било погасено, поради което моли съда да осъди
ответника да му заплатени получените на отпаднало правно основание 12000 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от 12.07.2021 г. до окончателното погасяване на
1
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е взето становище
относно неоснователността на заявеното искане. Ответникът оспорва изложената от ищеца
фактическа обстановка като твърди, че в отношенията им с ищеца било уговорено
съвместно да извършват разработване и производство на ревизионни клапи, като през месец
септември 2017 г. двете дружества инвестирали по 10000 лева без ДДС за реализирането на
проекта. Посочва, че с цел осчетоводяване на извършеното от ищеца плащане му била
издадена фактура за авансово плащане на ревизионните клапи от 20.09.2017 г. Навеждат се
доводи, че в изпълнение на общия проект ответното дружеството е организирало
изработването и доставката на ревизионните клапи до дистрибутора – „Ай Дук Къмпани“
ЕООД, а ищцовото дружество получавало дължимите суми за доставените продукти, като е
фактурирало заявените за доставка ревизионни клапи на по – високи цени от тези обявени
от ответника за тяхната изработка с цел да си възстанови първоначалната инвестиция на
стойност 10000 лева. Твърди, че в полученото от ищеца уведомление за разваляне на
договора не бил определен подходящ срок за изпълнение на задълженията му, като оспорва
отпадането на правния интерес на ищеца от сключения договор. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. Релевири възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хода на производството ищецът е депозирал писмено становище по отговора на исковата
молба. Твърди, че е бил мотивиран за сключването на договора и заплащането на авансова
вноска с цел получаването на доставка на ревизионни клапи, които той да реализира на
пазара самостоятелно, а не чрез „Ай Дук Къмпани“ ЕООД. Обосновава правния си интерес
от предявяване на иска доколкото в период от над три година след изплащането на аванса не
е получил доставка за покриване на извършеното плащане. Поддържа, че твърденията на
ответника за договарянето на осъществявана помежду им съвместна дейност не отговарят на
обективната истина.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което същият се е задължил да му достави
ревизионни клапи, предмет на договора, за които ищецът е заплатил съответната цена. В
тази връзка, следва да докаже, че е изправна страна по правоотношението, както и че с оглед
неизпълнението на задълженията на ответника е упражнил потестативното си право за
разваляне на договора, което обуславя претенцията му за възстановяване на заплатената на
отпаднало правно основание продажна цена по договора.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже заплащането на
претендираното вземане, респективно правоизключващите отговорността му факти.
Безспорно в отношенията между страните е, че в полза на ищеца е издадена фактура №
181/20.09.2017 г. за постъпилото в патримониума на ответника плащане на стойност 12000
лева.
От изложената фактическа обстановка, следва че спорно в отношенията между страните е
2
основанието за настъпилото разместване на имуществени блага. В съдържанието на
фактурата като основание е посочено, че заплатената от ищеца сума представлява аванс за
доставка на ревизионни клапи. В приложеното от ищеца уведомление за разваляне на
договора, изпратено до ответника е видно, че дружеството – ищец е упражнило
потестативното си право да се откаже от облигационната си обвързаност с ответника
доколкото поради виновното неизпълнение на задълженията му по договора е отпаднал
правният интерес на ищеца за получаване на ревизионните клапи. При прилагане на
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът счита че действително между страните е била налице
уговорка с предмет доставка на ревизионни клапи от ответното дружество. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи конкретното съдържание на договора
между страните във връзка с уговорен срок за доставка, индивидуализацията на дължимата
престация, както и дали се дължи еднократна или периодична доставка на ревизионните
клапи. В разпоредбата на чл. 87 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно
преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по
причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно разваляне на
договора изправната страна упражнява свое преобразуващо право, като е необходимо
изявлението да достигне до неизправния длъжник. В случая се твърди разваляне на договора
с покана-уведомление, получена на 09.03.2021 г., което обстоятелство не се оспорва от
ответното дружество. Ответникът е изложил твърдения, че ищецът е следвало да му
предостави срок за изпълнение, което обстоятелство обаче не е необходимо с оглед
твърденията на ищеца за отпаднал правен интерес поради забава на изпълнението на
длъжника за доставка на предмета на договора. Дори да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да развали договора и да преустанови правната обвързаност между
страните това ще е ирелевантно, тъй като е възможно договорът да бъде развален с връчване
на препис от исковата молба на ответника по смисъла на константно установената съдебна
практика.
В настоящия случай на изследване подлежи наличието на виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответното дружество. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да бъде видно, че
ответникът е в забава да изпълни задължението по договора. По делото липсват данни
ищецът да е упражнил правото си по чл. 69 ЗЗД и да е поискал изпълнение на дължимата
престация по договора. В съдържанието на исковата молба ищецът е посочил, че ответникът
е направил множество доставки на различни по размер ревизионни клапи, но постоянно
настоявал доставките да му бъдат платени и отлагал изпълнението на задължението за
безплатна доставка на клапи със стойността на която да се покрие полученото от него
авансово плащане. От изложеното от ищеца твърдение може да бъде направен извод, че
предмет на договора са периодични доставки на ревизионни клапи от ответното дружество.
По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила,
което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание –
чл.55, ал.1, предл.3. По изключение когато договора има за предмет продължително или
3
периодично изпълнение развалянето на договора прекратява облигационното отношение
занапред, което означава, че двете страни се освобождават от задълженията си за в бъдеще,
по аргумент на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС
№ 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при
които намира приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. С цел
изследване на фактическите твърдения на страните по делото е допусната до изслушване
съдебно – счетоводна експертиза. От приложената по делото молба – уточнение към
заключението на вещото лице се установява, че броя клапи доставени от ответника на ищеца
са на обща стойност 4826. Видно от изложените в табличен вид данни е обстоятелството, че
в периода 15.11.2017 г. – 08.04.2019 г. ответникът е издавал фактури на ищцовото
дружеството във връзка с доставката на съответния брой клапи. Вещото лице е посочило, че
издадените от „Вес – Дор“ ООД фактури за продажба на клапи на ищеца за периода 2017 г.
– 2020 г. са на обща стойност 111 955, 48 лева с ДДС, като отбелязва че в посочената
стойност е включен и заплатения от ищеца аванс в размер на 12 000 лева с ДДС. В
заключението е отбелязано, че предвид факта че аванса има характера на предварително
плащане, то след неговото приспадане стойността на продажбите била в размер на 99 955,48
лева с ДДС. В експертизата се посочва, че разликата между стойността на заприходените
клапи при ищеца и стойността на продажбите при ответника към ищеца се състояла в това,
че информацията предоставена от ищеца касаела само получените от ответника доставки на
клапи, а информацията предоставена от ответника включвала освен стойността на
продадените клапи на ищеца и други извършени услуги в негова полза.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е
установил надлежно упражнено право на разваляне на договора поради виновното
неизпълнение от страна на ответника. Правното действие на волеизявлението за разваляне
на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки за възникване на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно:
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност, и изправност на кредитора. От събраните в хода на производството
доказателства не се установи наличието на виновно неизпълнение на договорните
задължения от ответното дружество. При това положение, за ищеца не е възникнало
субективното преобразуващо право по чл. 87, ал. 2 ЗЗД да развали сключения договор, като
съдът отчита обстоятелството, че ищецът се явява изправна страна по договора, доколкото
същият е заплатил авансово претендираната сума. С оглед изложеното, следва да се приеме,
че в разглеждания казус не са настъпили последиците от разваляне на договора и искането
на ищеца за връщане на даденото по договора на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1,
4
предл. 3 е неоснователно.
По отношение на разноските по делото:
При съобразяване на изхода от правния спор и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
извършените в производството разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, както и писмени доказателства
удостоверяващи извършените разходи. В тази връзка, съдът счита че в полза на ответното
дружество следва да бъдат заплатени направените в производството разноски в размер на
1450 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О анд М“ ЕООД, ЕИК ...., срещу „Вес – Дор“ ООД, ЕИК ...,
иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ, с който
се иска осъждането на ответното дружество за възстановяването в полза на ищеца на
платена на отпаднало правно основание авансова вноска по договор за доставка на
ревизионни клапи, вследствие на извършено извънсъдебно разваляне на договора, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „О анд М“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „Вес – Дор“ ООД, ЕИК ..., **********,
направените в производството разноски на стойност 1450 лева, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5