Решение по дело №1002/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 109
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20205500501002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 109                                      13.04.2020г.                         град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На двадесет и пети февруари 2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           В. МИШОВА

                                        БОРЯНА ХРИСТОВА

при секретар Катерина Маджова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело номер 1002 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

        Производството е на осн. чл.267- 272 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

 

        Производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК обща въззивна жалба от двамата ищци А.Я.Н. и Т.Н.Т.- и двамата от ***, които заявяват, че не били доволни от първоинстанционното Решение № 1337/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 1707/2017г. по описа на РС- Ст.Загора, като считат за неправилни и необосновани изводите на РС за неоснователност на предявените по делото искове, понеже в противоречие с установените по делото факти РС бил неправилно приел, че ответниците/наследници на бившия ползвател Д.И.Д./ били придобили по реда на § 4а от ПЗРЗСЗЗ собствеността върху процесния недвижим имот, предмет на иска. Считат, че РС се бил основал на голословно твърдение, че от заключението на назначената по делото СТЕ било видно,че : ”ползвателите са построили сграда върху земята до 1 март 1991г.”, каквото било едното от изискванията на § 4а от ПЗРЗСПЗ. Правят оплакване, че от заключението на СТЕ било установено, че на 25.02.2009г. била извършена експертна оценка на имот 260.22 в местността „Бочо бунар“ в землището на гр.Стара Загора”, като дължимата сума в размер на 67 лв. била внесена по сметка на Община- Стара Загора на 16.04.2009г. от Т.В.П. в полза на задължените лица- наследници по закон на Д.Д.. И макар тази оценка явно да не касаела процесния имот 260.71, бил приел неправилно, че за придобиване правото на собственост от ответниците Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И. е било без значение дали сумата е получена от ищците, както и, че е неправилен и извода му,че за снабдяването на ползвателя с нотариален акт бил достатъчно единствено внасянето на дължимата съгласно оценката сума по депозитната сметка на общината, тъй като в тази насока РС се бил мотивирал с отм./изм. в периода 1991- 1995г. процедура § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правят оплакване и че РС бил пренебрегнал факта,че КНА за собственост на наследниците на бившия ползвател бил издаден без съответната административна процедура да била приключена с издаване на Заповед по § 4к, ал.7 от ПРЗЗСПЗЗ от Кмета на Общината, понеже било безспорно, че в случаите, когато земеделската земя, по отношение на която е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ попада в терен по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, това се извършвало при условията на разпоредбите на § 4-4 л от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като според на § 4к , ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/в редакцията му в ДВ. № 98/1997г./ било предвидено изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на граждани, а с последващите му изменения/в ДВ № 68/1999г. и № 99/2002г./ било уточнено, че за земите,предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗ следва да се изработват помощен план и план за новообразувани имоти, които планове било следвало да съдържат и границите на земите на бившите собственици на земя. С което е било предвидено, че процедурата по финализиране възстановяването собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тази за ползвателите на терени с права по § 4а и 4 б от ПЗРЗСПЗЗ, се изисквало изготвянето на план, индивидуализиращ поземлените единици, както и че правото на собственост по отношение на конкретен терен и за двете категории лица, следва да се дефинира, като конкретен обект на правото на собственост, след извършване на процедурата по § 4к от ПЗРЗПЗЗ във вр. с чл.20 и чл.28 а- в от ППЗПЗЗ. А с императивната разпоредбата на § 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ било прието, че : „Възстановяването,съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината,която се съобщава по реда на ГПК“. Както и това, че в заповедта следва да се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и че към заповедта следвало да се прилага скица на имота. Следователно издаването на заповед от кмета по § 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ се явявало абсолютно законово изискване за приключване на административната процедура както за лицата,с възстановена собственост,така и за ползвателите. Което в случая сочело на незавършена административна процедура за придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот от ответниците- наследници на бивш ползвател, тъй като в тяхна полза не е била издавана такава заповед. Правят оплаквания и за незаконосъобразност на извода на РС, че внасянето от тях на сумата 67 лв. по депозитната сметка на общината било достатъчно основание те да се снабдят със съответния КНА. При това били неправилни изводите на РС, че в случая била налице втората предпоставка по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ-  че ползвателите са построили сграда върху земята до 1 март 1991г., защото по делото не било установено, дали разрешената от общината сезонна постройка от 20 кв.м. понастоящем отговаряла на критериите за сграда, приети с ТР № 2/2011г. на ОСГК на ВКС. Такъв бил и направения в тази насока краен извод, че по отношение на ответниците- наследници на бивш ползвател, били налице условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху процесния поземлен имот. Респективно, че предявения срещу тях отрицателен установителен иск бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен, и че доколкото праводателите на ответницата Т.В.П. били придобили собствеността върху същия имот, правото на собственост и на тази ответница не можело да бъде отречено. И че противоречие със закона и съдебната практика РС бил приел, че ответницата П. била придобила собствеността върху процесния НИ и на оригинерно основание- т.е. по силата на изтекла придобивна давност, за което се е позовал на неоснователното твърдение,че придобивната давност била започнала да тече от 26.05.2010 г., на която е била издадена Заповед № РД-25-1503 на Кмета на Общината, надлежно отменена като незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 167/15.02.2016г. постановено по гр.д./адм./ на РС- Ст.Загора. Поради изложеното и на основание чл.271, ал.1 ОТ ГПК молят настоящия въззивен ОС да отмени изцяло атакуваното от тях Решение № 1337/17.10.2019г. на PC- Ст.Загора, и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените по делото установителни искове за признаване за установено, че както ответниците- наследници на бивш ползвател, така и ответницата Т.В.П. не били придобили собствеността върху процесния поземлен имот. Не са имали свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендират за разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и кратката пледоария на въззивницата А.Н..

 

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ответницата Т.В.П. от ***, която сочи, че счита атакуваното първоинстанционно Решение, тъй като спорен нея придобивната давност в полза на ползвателите е започнала да тече от 26.05.2010г. и тя се прибавя към владението й, като частен правоприемник. П. владеела този имот на основание, годно да я направи собственик, считано от 04.08.2010г. - датата на която е закупила имота с нотариален акт. Заявява, че на 20.10.2015г. ищците са подали жалба и са оспорили издадените заповеди от Кмета на Общината, с които е трансформирано правото на ползване в право на собственост на ползвателя Д.И.Д., и неговите наследници били привлечени, като заинтересувани лица след 04.11.2015г., но самата тя не била страна по делото и за нея оспорването било неизвестно. Заявява, че едва на 29.03.2017г. е предявен отрицателният установителен иск против нея с подаване на исковата молба по настоящето дело, като към тази дата обаче тя вече била станала собственик на имота на собствено основание, независимо от това на нейните продавачи, тъй като тя била владяла, като добросъвестен владелец необезпокоявано повече от 5 г. имота, като собственик на основание годно да я направи собственик. Моли по изложените съображения ОС- Ст.Загора да потвърди, като правилно и законосъобразно атакуваното първоинстанционно Решение № 1337/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 1707/2017г. по описа на РС- Ст.Загора, и да остави подадената против това решение въззивна жалба изцяло без уважение, поради нейната неоснователност и необоснованост. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира разноските си пред тази въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по въззивното дело.

 

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от останалите 4 бр. ответници Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И./всички те от гр.Ст.Загора/. Те не са се явили лично или чрез процесуален представител пред настоящия въззивния и не са пледирали пред ОС- Ст.Загора.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания към атакувания съдебен акт, като взе предвид становищата на страните, приложимите материалноправни и процесуални норми и константната съдебна практика по аналогични казуси, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

 

Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от родово и местно компетентния първоинстанционен РС- Ст.Загора в кръга на неговата законова компетентност.

 

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с която е бил сезиран.

 

Разгледана по същество въззивната жалба, така постановеното първоинстанционно съдебно Решение се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и не страда от никой от твърдените в процесната жалба пороци. В нея двамата жалбоподатели по никакъв начин не оспорват установените и доказани факти по делото на РС, като приемат изцяло тази безспорна фактическа обстановка, описана в мотивите на обжалваното Решение на РС. Въз основа на надлежно събраните пред РС доказателства първоинстанционният съд приема, че ищците имат правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост, тъй като те са наследници на бивш собственик на процесния недвижим имот/Т.Н.Т.-***, починал на 21.05.1996г./, с което на наследодателя на ищците е било признато право на възстановяване на собствеността в стари възстановими граници с Решение № 51932/31.01.1994г. Безспорно е било установено, че процесният недвижим земеделски имот попада в границите на тяхна вече възстановена по надлежния законов ред собственост, находящ се в местност по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ и за него в полза на част от ответниците/Д.Т.Д., Б.Д.И., Т.Д.И. и Д.Ж.И.- всички те като наследници на ползвателя Д.И.Д./ е бил издаден Констативен нотариален акт/КНА/ за собственост № 92, том 1, рег.№ 22, дело № 92/2010г. от Нотариус Г.В.-***. Същевременно на същата тази дата/04.08.2010г./ с друг пореден Нотариален акт № 93, том 1, peг. № 2215, дело № 53/2010г. на същия нотариус Г.В.-***, наследниците на ползвателя Д.И.Д. са продали по надлежен ред на въззиваемата Т.В.П. спорния недвижим земеделски имот. В случая идентичността на имота, който е възстановена собственост по ЗСПЗЗ за ищците и предоставеният за ползване на ответниците са напълно идентични помежду си. Следователно спорен между страните по делото е въпросът за собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като е налице противопоставяне правата на бившите собственици с правата на ползвателите, както правилно е приел първоинстанционния съд. При извършената проверка на атакуваното първоинстанционно Решение се установи, че РС е приел, че по отношение на ответниците са налице всички изискуеми законови предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил предоставен за ползване на лицето Д.И.Д./общ наследодател на ответниците/, с Удостоверение № 292/29.05.1980г. на тогавашния ГНС- Ст.Загора на основание Постановление № 76 на МС и Решение № 111а/21.09.1978г. на тогавашния ИК на ГНС. Впоследствие този ползвател е построил върху недвижимия имот сграда до датата 01.03.1991г.- видно от приетите като доказателства по делото Строително разрешение, утвърден проект, както от заключението на строително- техническата експертиза и от събраните от РС гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели. Също така е било доказано своевременното заплащане цената на земята по установения законов ред и цени, определени от МС, въз основа на изготвената и неоспорена експертна оценка. Следователно напълно обоснован от доказателствата по делото е изводът на РС, че по отношение на ответниците са налице всички законови изисквания за преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху същия недвижим имот. Поради което се явяват напълно неоснователни оплакванията във въззивната жалбата на ищците за някаква твърдяна от тях неправилност на постановеното първоинстанционно Решение по делото, свързана с твърдяната от тях неприключила административната процедура за възстановяване собствеността върху земята, предвид отменените заповеди на кмета на Община- Ст.Загора с Решението по гр.д. № 5368/2015г. по описа на РС- Ст.Загора, тъй като именно поради отменената кметска Заповед е станала отново висяща процедура, която обуславя правото на установителен иск за ищците, понеже в това исково съдебно производство те могат да защитят претендираното от тях право на собственост по отношение на ползвателя, който евентуално не отговаря на законовите изисквания за трансформация на правото му в собственост. Като в конкретния случай за ползвателя и съответно за неговите наследници по закон в хода на съдебното дирене пред РС е било доказано по несъмнен и безспорен начин правото да претендират и получат собствеността върху процесния недвижим имот. Неслучайно по отношение на ответницата- въззиваема Т.В.П. РС е приел, че тя е частен правоприемник на ответниците-  наследници по закон на общия си наследодател- ползвателя Д.И.Д., и като такава тя се ползва от законовите си права да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради доказаното наличие на всички законови предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. РС обосновано е обсъдил обстоятелството, че заповедта на административния орган/Кмета на Община- Ст.Загора/ за признаване правото на собственост на ползвателя върху процесния недвижим имота е била междувременно отменена, поради нейната незаконосъобразност предвид липсата на мотиви в нея, като в проведеното съдебно производство по гр.д.№ 5368/2015г. по описа на РС- Ст.Загора въззиваемата Т.В.П. не е била страна. Очевидно тепърва предстои издаване на нова кметска Заповед по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което въззивният съд напълно споделя фактически и правен довод на РС, че административното възстановяване на собствеността върху процесната земя следва да бъде в полза на въззиваемата Т.П., поради наличието на частното правоприемство от ползвателя, за когото безспорно са били налице и са доказани всички законови изисквания на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които обосновават и издаването на съответния административен акт. В този връзка се явяват изцяло необосновани и недоказани оплакванията във въззивната жалба, че Т.В.П. не била придобила правото си на собственост върху имота на оригинерно основание- изтекла в нейна полза придобивна давност. Доказано е по безспорен начин в хода на първоинстанционното производство, че на 04.08.2010г. с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот наследниците на ползвателя са продали на купувачката- въззиваемата Т.В.П. процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр.Ст.Загора в местността „Б. Бунар“, представляващ новообразуван недвижим имот № 71, кад. район 260 по ПНИ, одобрен със Заповед РД- 25-1503/26.05.2010г. на Кмета на Община- Ст.Загора, в която спорния имот е напълно индивидуализиран с посочени граници, местонахождение и номер.

В резултат на това към датата на покупко- продажбата заповедта с която на ползвателя/респективно на неговите наследници по закон/ е било признато правото на собственост, не е била отменена, поради което въззиваемата Т.В.П. е била добросъвестен купувач, тъй като към датата на сделката не би могла да знае, че обжалваните заповеди не са влезли в сила, поради неправилното им връчване от страна на общинската администрация, както и че след 5 г. и повече неизвестни за нея лица ще оспорят правата на праводателите й и нейните права на собственост върху  процесния недвижим имот. Следователно безспорно нейното владение се явява добросъвестно, основано е на валидна правна сделка, след доказано непрекъснатото владение в продължение на повече от минимално изискуемите се 5 години то е довело до придобиване от нея на собствеността върху спорния недвижим имот с кратката 5- годишна придобивна давност по реда на чл. 79, ал.2 от ЗС. Поради което се явява необосновано и въззивното оплакване, че не можело да тече придобивна давност преди окончателното възстановяване на правото на собственост, тъй като за да започне да тече придобивна давност необходимо условие е имотът да е бил преди това достатъчно индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее да е било насочено точно към този определен обект. В случая с цитираната Заповед № РД- 25-1503/26.05.2010г. на Кмета на Община- Ст.Загора спорният недвижим имот е бил индивидуализиран с конкретни граници, което прави възможно прилагането на института на придобивната давност, тъй като от този момент нататък е налице конкретен имот, и от този момент владението му е започнало да се осъществява с всички необходими елементи на владението, като част от фактическия състав на придобиването по давност. Следователно придобивната давност в полза на ползвателите е започната да тече от 26.05.2010г. и тя се прибавя към последващото владение на купувачката, като частен правоприемник, и безспорно Т.П. е владяла този недвижим имот на правно основание, годно да я направи собственик, считано от 04.08.2010г./датата на покупката на имота с нотариален акт/. Доста по- късно на 20.10.2015г. ищците са подали жалба и са оспорили издадените заповеди от Кмета на Община- Ст.Загора, с които е било трансформирано правото на ползване в право на собственост на ползвателя Д.И.Д., и неговите наследници по закон са били привлечени като заинтересувани лица след 04.11.2015г., като естествено въззиваемата Т.В.П. не е била страна по делото и на нея това оспорване не е било неизвестно. Впоследствие чак на 29.03.2017г. е бил предявен пред РС процесния отрицателен установителен иск против нея с подаване на исковата молба по настоящето дело, като към тази дата/29.03.2017г./ тя вече е била станала собственик на процесния недвижим имот на собствено основание, независимо от това на нейните продавачи, тъй като тя вече е била владяла като добросъвестен владелец необезпокоявано повече от 5 години имота, като собственик на основание, годно да я направи собственик.

         Поради всички гореизложени съображения въззивният ОС- Ст.Загора счита, че направените в жалбата оплаквания се явяват напълно неоснователни и недоказана, атакуваното с нея първоинстанционно Решение не страда от сочените в нея пороци, поради което жалбата следва да се остави без уважение, като се потвърди изцяло атакуваното с нея първоинстанционно Решение, ведно с всички законни последици от това.

 

 

         Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.267- 272 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  Решение № 1337/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 1707/2017г. по описа на РС- Ст.Загора.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно.        

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                           

                                                ЧЛЕНОВЕ :