№ 3146
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100505879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.02.2022 г., гр.д. 46433/20 г., СРС, 29 с-в осъжда „ЗАД
Д.Б.: Ж. и З.“ АД да заплати на ЗК „У.“ АД на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 1 000 лв. /частично от 6 221,52 лв./, представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
№ 18110540931 за вредите, причинени на л.а. „Ауди А7“, с рег № **** при
ПТП, настъпило на 27.06.2019 г. в резултат на виновно противоправно
поведение на водач на т.а. „Мерцедес“, с рег. № ****, със застрахована
гражданска отговорност при ищеца, ведно със законната лихва от 28.09.2020
г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от
100,28 лв., представляваща обезщетение за забава през периода от 04.10.2019
г. до 28.09.2020 г. и сумата от 530 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответника по него „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД. Намира за доказано
съпричиняването от водача на увредения автомобил поради движението му в
бус лента и преминаване през обозначен с маркировка „остров“, където
1
настъпва ударът. Не са обсъдени задълбочено показанията на свид. Г.И. в
тази насока, а именно, че е имало всички маркировки за бус лента и
автомобилът го е изпреварил от дясно, както и че не е вписвано в
двустранния протокол за ПТП да е виновен, а това е дописано. Съдът не
отчита, че протоколът не е подписан от същия свидетел. Завишен е размерът
на обезщетението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът ЗК „У.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Механизмът на ПТП от 27.06.2019г. се установява от съдебно-
автотехническа експертиза и показанията на свид. Г.И., водач на увредения
автомобил. Основна причина на настъпването на ПТП е предприемане на
маневра с отклонение в дясно за смяна на пътната лента за движение от
водача на таварен автомобил - бетоновоз „Мерцедес“, застрахован при по
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.
и З.“ АД, без да пропуска движещият се от дясно в крайна дясна пътна лента
– бус лента, лек автомобил „Ауди А7“, застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца ЗК „У.“ АД. Според съдебно-
автотехническата експертиза, не е възможно да се определи скоростта на
движение на двете ПТП към момента на удара, нито дали водачът на
увредения лек автомобил е имал възможност да го предотврати чрез аварийно
спиране. За разлика от него, водачът на товарния автомобил е могъл да
предотврати произшествието при изчакване преминаването на лекия
автомобил. Вещото лице установява съществуването на пряка причинно-
следствена връзка между механизма на пътния инцидент и имуществените
вреди.
Въззивният съд намира, че противоправността на деянието от страна
2
делинквента и водач на товарния автомобил, се състои в нарушение на
вменените с чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 2 и чл. 35, ал. 4 ЗДв.П задължения за
предприемане на маневра от водач на МПС, само след като се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, респ. пътят е свободен за
преминаване. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДв.П ясно предвижда, че
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
Приносът от водача на увредения лек автомобил за настъпване на ПТП
се състои в нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗДвП. Императивната норма
регламентира ограничението, че когато пътна лента е сигнализирана за
движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства, с
изключение на такива, извършващи случаен или специализиран превоз на
деца и/или ученици. В случая не се установява увреденият лек автомобил да
попада в законовото изключение. Именно с предприетото му управление в
забранената за движение на подобни МПС-та бус лента, водачът създава
предпоставка за настъпване на удара. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съпричиняването възлиза на 40 %.
Безспорно е и се установява от платежните документи, че след
настъпване на застрахователното събитие, ищецът изплаща застрахователно
обезщетение от 6 221,52 лв. на застрахования при него увреден собственик и
се суброгира в правата му да претендира възстановяване на изплатеното
обезщетение от ответника, като застраховател на делинквента.
Според САТЕ, стойността за възстановяване на имуществените вреди
възлиза на 5 180,54 лв. След нейното намаляване съразмерно
съпричиняването за увреждането от пострадалия в размер на 40 %, ищецът
има право до претендира възстановяване на платеното до размер на сумата
2 072.22 лв. Изцяло основателен е частичният иск по чл. 441, ал.1 КЗ,
предявен за сумата 1 000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, предл.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
3
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.02.2022 г., гр.д. 46433/20 г., СРС, 29 с-
в.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, със седалище: гр. София, бул. ****
да заплати на ЗК „У.“ АД, с адрес: гр. София: ж.к. „Дианабад“, бул. ****
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4