Р Е
Ш Е Н
И Е
№
24
гр.
Перник, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 798/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6, във вр. с ал. 5
от ЗОБВВПИ.
Образувано е
по жалба на А.С.С., ЕГН ********** *** против отказ № 3796з-567/04.12.2020 г.
на началника на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Перник, постановен на
основание чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
за издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие по заявление
вх. № 379600-9857/20.11.2020 г.
Наведени са
оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че
са налице предвидените в закона предпоставки за издаване на заявеното
разрешение. Сочи се, че жалбоподателят е неосъждан, преминал е курс за боравене
с огнестрелно оръжие, работи в **** ЕООД и осъществява охрана на търговски
обекти от различен вид, поради което за собствена безопасност и за
безопасността на семейството му иска да се снабди с късо огнестрелно оръжие.
Искането към съда е да отмени оспорения отказ и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по
приложение на закона.
В писмено
становище, ответникът е оспорил жалбата и е посочил, че от събраните в хода на
административното производство доказателства не се установява необходимост за
жалбоподателя да се сдобие с огнестрелно оръжие.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. М., поддържа жалбата.
Излага съображения за незаконосъобразност на издадения отказ. Искането към съда
е да го отмени. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответният административен
орган – началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, редовно призован, не се е явил
и не е бил представляван.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателя до началника на Второ
Районно управление към ОДМВР – Перник, заявление по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ, с
вх. № 379600-9857/20.11.2020 г. за издаване на разрешение за закупуване на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради боравене с големи суми пари и
направомерни влизания в стопанисвания от него автосервиз. Към заявлението е приложена
декларация, подписана от заявителя, с която удостоверява, че е създал условия
за съхранение на огнестрелното оръжие в метална каса, неподвижно закрепена,
оборудвана със секретно заключване, съгласно изискванията на чл. 98 от ЗОБВВПИ.
Представени са: свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд – Перник и удостоверение
изх. № 1874/27.07.2020 г., издадено от Окръжна прокуратура – Перник, от които е
видно, че А.С. не е осъждан и срещу него няма обвинения по неприключили
наказателни производства; диплома серия ****, ****на МНП, удостоверяваща
придобито средно специално образование; удостоверение за завършен курс за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 5/2018 г., издадено от МВР, СДВР;
удостоверение от 20.02.2020 г., издадено от управителя на **** ЕООД, ЕИК ****,
от което е видно, че от 01.07.2012 г. дружеството охранява три обекта,
стопанисвани от жалбоподателя – ****, **** и ****, находящи се в гр. Перник,
ул. ****, от които има множество повиквания чрез „паник-бутон“ във връзка с
нерегламентирани влизания в обектите и физическа разправа с лицето и членове от
семейството му.
Извършено е
оперативно проучване на заявителя, резултатът от което е отразен в справка рег.
№ 3796р-12277/27.11.2020 г., подписана от началник група „КП“ при Второ РУ –
Перник. Установени са неколкократни осъждания - за престъпления по чл. 325, ал.
1 от НК, по чл. 343б,ал. 1 от НК, по чл. 343А от НК, за които е настъпила
реабилитация. Посочено е, че А.С.С. поддържа контакти с лица от криминалния
контингент, поради което към него има оперативен интерес.
Във връзка с
образуваната преписка е извършена и проверка, обективирана в справка рег. №
3796-12215/25.11.2020 г., изготвена от полицейски инспектор в група „ОП“ при
Второ РУ – Перник. В нея е посочено, че заявителят живее постоянно на адрес:
гр. Перник, ул. ****. Има данни за извършени от него противообществени прояви,
за които са подавани сигнали и провеждани проверки от Второ РУ – Полиция. А. С.не
страда от психично заболяване и не са му налагани мерки по Закона за защита от
домашното насилие. По сведение на живущите в квартала е конфликтен.
В докладна
записка рег. № 3796р-12553/03.12.2020 г., изготвена от младши полицейски
инспектор „КОС“, адресирана до началника на Второ РУ – Перник е посочено, че от
извършеното проучване е установено, че А.С.С. е конфликта личност. Посочено е,
че изложените в подаденото от него заявление факти не обосновават необходимост
от лична защита с късо огнестрелно оръжие. Предложено е да се постанови отказ
за издаване на исканото разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
При така
установеното административният орган – началник на Второ Районно управление –
Перник при ОДМВР - Перник е приел, че А.С.С. не е доказал сочената от него
необходимост от самоотбрана и защита на членовете на семейството му и затова на
основание чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е постановил
отказ № 3796з-567/04.12.2020 г. за издаване на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие.
В хода на
съдебното производство са представени писмени доказателства – извлечение от
движение по сметка, разкрита в ****, с титуляр А.С.С. за периода 01.01.2018 г.
– 30.04.2020 г. и за периода 01.08.2014 г. – 26.01.2021 г. и извлечения от
сметка, разкрита в ****, също на името на жалбоподателя за периода 01.05.2020
г. – 25.01.2021 г., както и за отделни дни от месец януари и месец февруари 2021
г.
Представено е
удостоверение изх. № 013/03.02.2021 г., издадено от управителя на ****ООД, от
което е видно, че жалбоподателят в качеството му на управител на ****ЕООД е
клиент на Счетоводна къща ****ООД от 01.02.2014 г. и във връзка с дейността на
управляването от него дружество извършва многократни банкови операции, като за
периода 01.01.2018 г. – 03.02.2021 г. възлизат на стойност 84400 лв.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения отказ
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на пряк съдебен контрол отказ на основание чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Оспореният отказ
е издаден от териториално и материално компетентния орган съгласно чл. 83, ал.
5 от ЗОБВВПИ – началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на
Министерство вътрешните работи - Перник. Обективиран е в изискуемата от закона
писмена форма и е със съдържание, посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Изпълнено е
изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ за мотивираност, като са посочени
фактите, които са обосновали волеизявлението на административния орган. В хода
на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Затова не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК и следва да се
обсъди съответствието на обжалвания отказ с материалния закон и целта му.
Основание за
постановяването му е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издава на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Нормата вменява в задължение на
административния орган да откаже издаването на исканото разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, когато причината за това не
съответства на легитимната цел. Съгласно чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ
целите са два вида – служебни и граждански. Тъй като дейностите, свързани с
огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, законодателят в чл.
6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е изброил видовете граждански цели, а в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ по
отрицателен начин е предвидил, че отсъствието на посочване или обосноваване на
някоя от тези цели води до неоснователност на искането за придобиване на
огнестрелно оръжие.
В настоящия
случай единственият спорен въпрос по делото е обосновано ли е искането на
жалбоподателя за придобиване на огнестрелно оръжие с оглед посочената от него
цел – самоотбрана. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК в негова тежест е да установи
необходимостта от огнестрелно оръжие за самоотбрана, като представи доказателства за
достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи
разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага
използването на такова.
От
доказателствата по делото не се установява наличието на такава причина.
Обстоятелството, че жалбоподателят стопанисва търговски обекти/сервиз и
кафе-аперитив/ по никакъв начин не обосновава нуждата от използване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Още повече, че видно от представеното
удостоверение тези обекти, както и жилището, обитавано от семейството му, се
орханяват от **** ЕООД, чиито служители своевременно реагират на подаваните до
момента повиквания чрез „паник- бутон“. Не се установява твърдението на жалбоподателя,
че работи в посоченото дружество и охранява търговските си обекти.
Наличието на
големи суми по банкови сметки, разкрити на името на жалбоподателя, извършването
на банкови операции с тях, както и физическото теглене и пренасяне на парични
суми в брой, за които са представени доказателства в хода на съдебното дирене,
не обосновават целта на закона за използване на оръжие за самоотбрана.
Опасенията на жалбоподателя, че може да бъде нападнат и ограбен, когато пренася
парични средства, за което съобщава разпитания по делото свидетел, също не са
достатъчни, за да мотивират необходимостта от придобиване, носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Подобно тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на
населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от
обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и
уважителни причини, каквито в настоящия случай не са налице.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че като е отказал да издаде разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие, компетентният административен орган –
началник на Второ Районно управление при ОДМВР - Перник е постановил материално
законосъобразен и съответен на целта на закона акт. Затова оспорването на
последния е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода
от делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК не следва да се присъждат
поисканите от жалбоподателя разноски. Ответникът не е заявил претенция за
такива, поради което също не следва да
му се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от А.С.С., ЕГН ********** *** против отказ рег. № 3796з-567/04.12.2020
г. на началника на Второ Районно управление - при ОДМВР – Перник, постановен
на основание чл. 83, ал. 5, във вр. с
чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за закупуване на късо
огнестрелно оръжие по заявление вх. № 379600-9857/20.11.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/