РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „ЕВН Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
***** против Решение № 1407/28.03.2024г., постановено по гр.д. №
1284/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени
предявените по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД исковете за
размера над 321.41 лева главница до пълния претендиран размер от 642,81
лева, за обезщетение за забава над уважения размер от 46,79 лева до пълния
претендиран размер от 93,58 лева. С оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и
превратно тълкуване на доказателствения материал, жалбоподателят иска от
въззивния съд да отмени решението в атакуваната му част. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата С. П. П., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Постъпила е и въззивна жалба от С. П. П. против Решение №
1407/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 1284/2023г. по описа на Районен
1
съд Пловдив в частта, с която е признато за установено спрямо С. П. П., че в
отношенията между страните, същият дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД плащане на следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 7526 по ч. гр. дело № 15325/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, IІІ брачен състав: 321.41 лева –главница,
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2022
г. до имот в *****, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 46.79 лева лихва за
забава за период от 03.01.2020г. до 25.10.2022г. Излагат се съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в тази част поради
противоречие с материалния закон и събрания доказателствен материал.
Искането към въззивния съд е за отмяна на акта в обжалваната му част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, от
лица, имащи право на жалба и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивните жалби доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от
ЗЗД, предявени от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против С. П. П..
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: - главница от
736.39 лв. представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.11.2019г. - 30.04.2022 г., обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020г. - 15.10.2022
2
г., в размер на 93.58 лв. и законната лихва върху главницата, считано от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.10.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането , както и да се осъди
ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 15325/2022 г., по описа на
ПРС, ІІІ бр. състав, в размер на 75 лв.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и иска тяхното
отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 1407/28.03.2024г. по гр.д. №
1284/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е признал
за установено, че в отношенията между страните, ответникът дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД плащане на следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 7526 по ч. гр. дело №
15325/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IІІ брачен състав: 321.41
лева –главница, стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.11.2019 г. - 30.04.2022 г. до имот в *****, ведно със законната лихва върху
тази сума от дата 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
46.79 лева лихва за забава за период от 03.01.2020г. до 25.10.2022г. , като е
отхвърлил исковете над този размер, тоест за остатъка от 321.41 лева –
главница и 46.79 лева лихва за забава, като неоснователени.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
изготвена СТЕ. От него се установява, че имотът на ответника е
топлозахранен от действаща абонатна станция, до него е доставена енергия за
отопление, битова гореща вода и сградна инсталация в общо количество от
5.48946 мегавата единствено чрез отделяне от сградната инсталация.
Доставена за битова гореща вода и отопление енергия няма. При дяловото
разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от
НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът е собственик на
процесния имот, респ. дали има качеството потребител с оглед липсата на
данни за приемане на наследството на починалия си наследодател. В тази
връзка ПОС приема следното:
По делото не се спори, че Т. И. П.а, починала на *****.2015г., е
3
оставила в наследство процесния топлоснабден имот. Видно от приетото
удостоверение за наследници, ответникът С. П. и брат му И. П. са нейни
наследници, като всеки от тях притежава по ½ ид. част от съответното
жилище. От изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството му на
съсобственик на имота, се явява потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди, съгласно § 2а от ДР на ЗЕ и на основание чл. 155 от ЗЕ, дължи
заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия за
претендирания период.
Доводите в жалбата, подадена от С. П., че не са представени
доказателства за приемане на наследството с изрични или конклудентни
действия по смисъла на чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН, не налагат различен извод в
случая.
Налице е константна съдебна практика, че приемането на
наследството направо или по опис и отказът от наследство са строго лични
актове и не могат да бъдат извършени от процесуален представител, респ. от
особен представител в производство по чл. 51 ЗН - така определение №
315/23.06.2015 г. по ч.гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, І ГО. С оглед
необходимостта от лична преценка на лицето за изрично или мълчаливо
приемане на наследството по чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН и липсата на представителна
власт на особения представител да извършва валидни разпоредителни
действия с материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания,
още повече действия, свързани с личността на представлявания, на още по-
голямо основание особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, не е легитимиран и да се позовава на нормата на чл. 49 ЗН в настоящото
исково производство, по което представляваният е посочен като длъжник. От
друга страна, не са ангажирани доказателства за извършен отказ от
наследство както от С. П., така и от неговия брат. Ето защо възражението за
недоказаност на факта, че ответникът е собственик на процесния имот, се
явява неоснователно. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
4
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат
заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Във връзка с наведените в жалбата от „ЕВН Топлофикация“ ЕАД
доводи срещу отхвърлителната част на решението ПОС приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Нормите на
чл. 150 от същия закон предвиждат възникването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без
да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно
правото на съсобственост на С. П. и И. П. върху процесното жилище води до
създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между
тях и топлофикационното дружество и до възникване на задължението за
заплащане стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата им
в съсобствеността. Кой фактически ползва апартамента и дължи заплащане на
топлоенергията е въпрос на вътрешните отношения между съсобствениците.
Ето защо е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника за заплащане на цената на доставената топлинна енергия в
съсобствения имот, съразмерно на дяла му в съсобствеността – ½ ид.част.
С оглед гореизложеното, въззивните жалби следва да бъдат
оставени без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Изходът на спора налага присъждане на общо 150 лева разноски в
полза на „ЕВН Топлофикация“ ЕАД, от които: 50 лева - държавна такса и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Не се
дължат разноски на С. П., платими от насрещната страна, тъй като такива не
са претендирани.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1407/28.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 1284/2023г. по описа на Районен съд Пловдив изцяло.
5
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН ********** да заплати на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, ЕИК ***** сумата от 150 лева – разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6