№ 5477
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100507557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.04.2023 г., гр.д. 65811/2022 г., СРС, 46 с-в ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К. Н. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от
223.25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „*******,
партерен етаж, магазин за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от
31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 19.37 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 31.07.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно
със законната лихва от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
17390/2022 г. на СРС, ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в спестена цена на ТЕ над уважения размер от 223.25 лева до
пълния предявен размер от 241.43 лева, исковете за мораторна лихва за забава
1
върху главниците в размер на 42.60 лв. от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г. и 4.05
лв. - лихва за периода 01.07.2019 г.-21.03.2022 г., както и за законната лихва
върху неоснователния размер на главницата до окончателното изплащане на
задължението, като ОСЪЖДА К. Н. С. да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 17390/2022
г. на СРС в размер на 59.19 лв., както и за исковото производство, в размер на
572.12 лв.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях К. Н. С.. Счита, че през процесния период
ответникът и „В. 2001“ ЕООД са били обвързани от правоотношение за
доставка на топлинна енергия за магазина, поради което исковете по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не са предявени срещу надлежна страна. Производството е трябвало
да се спре до приключване на гр.д. 5085/2021 г., СРС, в рамките на което с
първоинстанционното решение е прието, че имотът се използва от „В. 2001“
ЕООД, считано от 01.01.2015 г. до сега. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
2
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
По силата на договор за покупко-продажба от 30.05.2008 г.,
обективиран в нот. акт № 108, том II, нот. д. № 308/2008 г., н-с рег № 310 НК,
ответникът К. Н. С. придобива право на собственост върху топлоснабдения
имот, представляващ магазин в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „*******,
партерен етаж.
С решение от 04.10.2022 г., гр.д. 5085/2021 г., СРС, 57 с-в, без данни за
влизане в сила, се отхвърля предявеният от настоящия ищец „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „В. 2001“ ЕООД, чийто трето лице помагач е настоящия
ответник К. Н. С., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено, че за периода 01.01.2015 г. – 28.01.2018 г. между същите е
съществувало договорно правоотношение въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно
топлоснабдени обекти, между които и процесният магазин. В съдебните
мотиви е прието, наличието единствено на сключен между насрещните
страни на 27.10.2009 г. писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за магазин № 1 с абонатен № 378583. Установено е, че
топлопреносното дружество издава фактури за всички процесни абонатни
номера и до 2018 г. на името на „В. 2001“ ЕООД.
Въззивният съд констатира, че имотът, по обсъденото решение, за който
е имало сключен писмен договор е идентичен с процесния магазин със същия
абонатен № 378583.
Въпреки това, противно на оплакванията в жалбата, исковите периоди
по двете дела не съвпадат, като настоящият процесен период 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. е изцяло последващ спрямо периода 01.01.2015 г. – 28.01.2018 г.,
изследван в решението по гр.д. 5085/2021 г. Предвид липсата на
преюдициалност между делата не се налага исканото от въззивника спиране
на настоящото производство при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По настоящото дело не са представени каквито и да било доказателства
3
за упражнявано фактическо ползване на имота от трети лица, нито за наличие
на сключен и действащ през спорния период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.
между ищеца и „В. 2001“ ЕООД писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански цели по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Тази специалната разпоредба, в отклонение от общата по чл.150, ал.1
ЗЕ, ясно регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В случая, ответникът-физическо лице е собственик на топлоснабдения
имот. Действително, не се установява да упражнява търговска дейност, но
имотът по предназначение представлява търговски обект – магазин, за него се
доставя топлинна енергия за небитови нужди и липсва облигационна
обвързаност между насрещните страни по делото, породена от писмен
договор, сключен по реда на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Същевременно, не е
проведено успешно доказване от ответника, имотът реално да се използва за
стопански цели от трети лица, за да бъде ангажирана отговорността им към
доставчика, било на договорно или извъндоговорно основание. Именно
ответникът, като собственик, е надлежна материалноправно легитимирана
страна по субсидиарните искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Нормата предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. По делото се установява обедняване на ищеца поради
невъзможност да получи сигурни печалби от стойност на предоставена
топлинна енергия през исковия период. Налице е и обогатяване на ответника
за негова сметка чрез спестени дължими разходи за цената на предоставената
топлинна енергия относно собствения му имот, който не се използва от трети
лица.
Исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимост
на обезщетения за неоснователно обогатяване съразмерно спестените разходи
за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение са основателни до
4
уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
въззивна жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и
възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.04.2023 г., гр.д. 65811/2022 г., СРС, 46
с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5