Р Е Ш Е
Н И Е
№ 52 19.02.2019 г. гр. С.В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело №
1427 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по въззивната жалба на Г.Т.П.
против решение № 792/02.07.2018г., постановено по гр.дело № 2591/2017г. на С.районен
съд, с което се отхвърля
като неоснователен предявеният от Г.Т.П. иск за признаване за установено по
отношение на К.И.К., че ищцата е собственик по давностно владение от 1993 г. на
½ идеална част от самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор
68850.514.98.1.40, с адрес на имота: гр. С.,бул. Св. П. Е. № ., вх. ., ет. ., ап.
..
Въззивницата счита, че решението е постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на производството и при постановяване на решението, както и че
е необосновано. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени
решението на първоинстанционния съд, да постанови ново решение, с което да уважи
предявения иск и да й бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна К.И.К. взема становище, че изложените
във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Излага съображения по
оплакванията в жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата
изцяло и остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му
присъди направените разноски във въззивната инстанция.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбите оплаквания, становищата на
страните и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства,
намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Г.Т.П. твърди в исковата си молба, че с н.а. за
дарение № 162/2015 г. придобила от майка си Е. С.П. 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор 68850.514.98.1.40, с
адрес: гр. С.,бул. Св. П. № ., вх. ., ет. ., ап. ., който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.514.98, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 93.66 кв.м, с прилежащи
части: избено помещение 6, ниво: 1, като
дарителката си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и
обитаване на същия имот. Този имот бил придобит от майка й и ответника по време
на брака им със заповед № СД-124/14.06.1988 г. по чл. 100 ЗТСУ и заповед за отчуждаване
и обезщетяване № СД-230/03.10.1988 г. С решение № 137/16.07.2004 г. по гр.д. №
132/2004 г. на СтРС, бракът им бил прекратен с развод. С това решение
процесният имот бил предоставен на майка й за ползване. От момента на влизане в
сила на същото решение, живеела в този имот, като по време на брака между майка
й и ответника също живяла в него. След приключване на делото, ответникът
напуснал жилището и оттогава не бил живял в него. Освен това лично ищцата го
уведомявала многократно, че владеела имота за себе си, респективно неговата
идеална част, и никога не го била допускала в него. Той никога не бил имал
ключове за апартамента и избеното помещение, нито за входната врата на
жилищната сграда. Откакто навършила пълнолетие през 1993 г., живеела в процесния
имот и фактически го владеела изцяло, за което многократно уведомявала
ответника, че владеела имота за себе си, респективно неговата ½ идеална
част, че го владеела против волята и съгласието му. Никога не го била допускала
да владее или ползва имота. Това й владение продължило повече от 20 години.
Ответникът знаел, че бил пропуснал възможността да заведе иск за делба срещу
майка й, което можел да стори до 2014 г. За това я ипотекирал и получил пари.
Заемодател му била Н. С. К., а кредитът бил със срок за изплащане от един месец
и предвидена неустойка за неплащане в размер на 50 % от заетата сума. Ясно
било, че договорът бил сключен, за да може заемодателката да заведе процедура
за придобиване на ½ идеална част от имота чрез публична продан, както и
станало. С постановление от 18.11.2016 г. по изп.д. № 1687/2016г. на ЧСИ К. А., Н. С. К. придобила ½ идеална
част от имота на основание публична продан, при извършени процесуални нарушения
от съдебния изпълнител. След извършване на публичната продан, за която даже не
било оставено съобщение на входната врата на жилището, за да не разбере какво
става, постановлението за възлагане било вписано и Н. С. К. завела срещу нея
иск за делба. Делото било заведено под № 5807/2016 г. на СтРС и по нейно искане
било спряно до приключване на спора по настоящото дело. Била жертва на схема за
измама, да се получат средства от имота, който не бил собственост на ответника.
Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик по давност на 1/2 идеална част от описания имот. Ответникът К.И.К.
оспорва предявения иск. Моли съдът да го отхвърли като неоснователен.
С решението си, С.районен съд е отхвърлил предявения
установителен иск, като е изложил съображения, че не се установява по делото
ищцата да е имала намерение за своене на процесния имот или на реална част от
него, съответна на идеалната част на ответника от него. Приел е, че такова
намерение не може да се предполага на основание чл.69 ЗС, защото тази норма не
се отнася за държателя, какъвто е била ищцата до момента на извършване на
дарение от майка й на нейната идеална част от имота. Приел е за установено, че
след развода си с ответника, майката на ищцата Е.П. я е допуснала в имота си,
за да си помагат. Приел е също, че майката Е.П. е упражнявала фактическа власт
върху собствената ½ ид. част на ответника от процесния имот, по силата
на бракоразводното решение и ищцата не е установила да е отблъснала упражняваната
от майка й за ответника фактическа власт върху собствената на ответника идеална
част.
Не е спорно по делото, че ответникът и свидетелката П. -майка
на ищцата са сключили граждански брак на 23.04.1985 г., от който имат две
дъщери - Й. К. И. и В.К. И.. От първия си брак свидетелката П. има още две
деца, вкл. ищцата. По време на брака им,
ответникът и свидетелката П. са придобили със заповед № СД № 124/14.06.1988 г.
по чл. 100 ЗТСУ (отм.), в режим на съпружеска имуществена общност, процесния
апартамент с идентификатор 68850.514.98.1.40. Бракът им е прекратен с влязло в
сила на 14.09.2004 г. решение по гр.д. № 1132/2004 г. на СтРС. Жилището е
предоставено за ползване на свидетелката П., която заедно с роденените от брака
деца е живяла в него след развода.
В същото жилище и живяла и ищцата, която е била допусната
да живее в него от свидетелката П. -
нейна майка, за да си помагат взаимно. През 2009 г. свидетелката П. установила
връзка с настоящия си съжител, при когото се пренесла да живее на 15.12.2016
г., като продължавала да посещава и това жилище, от което не си била изнесла
багажа. През март 2015 г., след като се оженила, процесното жилище напуснала В.
И.- дъщеря на ответника и свидетелката П.. След 15.12.2016 г. в този апартамент
останали да живеят ищцата с двете й деца.
На 08.01.2015 г. ответникът е изпратил на свидетелката П.
и ищцата нотариална покана, с която е заявил, че притежава половината от
процесния апартамент, а не е допуснат да го ползва. Заявил е също, че желае
ищцата с децата си да го напуснат, за да може дъщеря му В. И.да го ползва
нормално. Поканил е ищцата да му плаща докато го освободи 200 лева месечен наем,
считано за една година назад, за ползването с децата й на този апартамент и й
определил и срок от един месец да го напусне. Тъй като свидетелката П.
притежавала само половината от същия апартамент, а реално ползвала целия и
решавала кой да го обитава, я е поканил да му плаща 100 лева месечен наем,
считано за една година назад. Поискал е да му бъде предоставен достъп до
жилището, за да преглежда стопанисването му и вижда дъщеря си и е поканил
ищцата и свидетелката П. да се явят на 15.01.2015 г. в нотариалната кантора на
посочения в поканата нотариус, за да уредят отношенията си.
На 08.07.2015 г., с н.а. 162/2015 г., свидетелката П. е
дарила на ищцата собствената си ½ идеална част от този апартамент, като
си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на същата част
от него. В този нотариален акт същата свидетелка и ищцата са заявили пред
нотариуса, че този апартамент е „съсобствен с трето лице“.
На 15.06.2016 г. ответникът е ипотекирал с н.а. № 40/2016
г. своята ½ идеална част от процесния апартамент, като обезпечение за
получен от Н. С. К. заем в размер 15 000 лева, който се
задължил да върне в срок от 1 месец. На 29.07.2016 г., Н. К. се е снабдила по
ч.гр.д. № 3571/2016 г. на СтРС със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране от ответника на
предоставената му в заем сума от 15 000 лева, със законната
лихва от 27.07.2016 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
На 10.08.2016 г., въз основа на изпълнителния лист, Н. К. е образувала изп.д. №
1687/2016 г. при ЧСИ К. А.. На
15.08.2016 г. по същото дело е наложена възбрана на ипотекираната от ответника
½ идеална част от процесния апартамент. На 20.09.2016 г. ищцата е подала
по същото изпълнително дело молба, в която заявила, че на 31.08.2016 г. в дома
й е дошъл човек от името на ЧСИ, за да направи опис на ½ идеална част от
жилището, в което живее и е собственик на другата ½ идеална част. Като
собственик на ½ идеална част от жилището ищцата е поискала от ЧСИ да й
предостави препис от решението на съда. Подобна молба, съдържаща извънсъдебно
признание, към датата на подаването й, че е собственик по дарение от майка си
само на ½ идеална част от процесния апартамент, ищцата е подала по
същото изпълнително дело и на 15.02.2017 г.
С протокол от 26.10.2016 г. на ЧСИ, за купувач на
½ идеална част от процесния имот, срещу която е било насочено
изпълнението по изпълнителното дело, е обявен взискателят Н. С. К. за сумата от
47304 лева. Тъй като ЧСИ е приел, че вземането й по изп.д. № 1687/2016 г. и
присъединено към него изп.д. № 1980/2016 г. е по-голямо от тази цена, й е възложил с
постановление от 18.11.2016 г. притежаваната от ответника ½ идеална част
от процесния имот. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 29.11.2016
г.
На 13.12.2016 г. купувачът на публичната продан К. е предявил
против ищцата иск за делба. Образувано е гр.д. № 5807/2016 г. на СтРС.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетелите Т. - дъщеря на ищцата и П. – майка на ищцата в частта им, че след
развода, ищцата многократно уведомявала лично, по телефона или чрез
свидетелката П. ответника, че е завладяла неговата идеална част от процесния апартамент
и затова не го е допускала в него. В тази им част показанията на тези свидетели
са непоследователни, неконкретни и вътрешно противоречиви. Същите са в
противоречие с представените по делото писмени доказателства - н.а. за дарение,
в който свидетелката П. и ищцата са заявили, че процесния апартамент е
съсобствен към датата на дарението с трето лице. В противоречие са и със съдържанието
на молбите на ищцата, подадени по изпълнителното дело, в които тя признава към
дата на подаването им - 20.09.2016 г. и
15.02.2017 г., че е собственик по дарение от майка си само на ½ идеална
част от процесния имот, а собственик на останалата ½ идеална част от
него е ответникът. Показанията на тези
две свидетелки, относно случаите, когато ищцата уведомила ответника, че владее
собствената му идеална част за себе си са противоречиви, непоследователни и и
не установяват никакви конкретни дати и събития, от който да може да се приеме,
че ищцата е установила владение за себе си и е уведомила за това
ответника.
При така установените обстоятелства по делото, съдът намира,
че предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Ищцата
не доказа твърденията си в исковата молба, че след приключване на бракоразводното
дело, ответникът е напуснал жилището и оттогава не е живял в него, както и, че лично
ищцата го е уведомявала многократно, че владее имота за себе си, респективно
неговата идеална част, и никога не го е допускала в него. Установено е по
категоричен начин от показанията на свидетелите Т. и П., че ищцата е била
допусната от майка си да живее в процесния имот след развода й с ответника. Не
се установява обаче датата, от която е станало това. Дори да се приеме, че това
е станало веднага след развода на ответника с майка й на 14.09.2004 г., то по
делото е установено, че ищцата е допусната в това жилище, за да помага на
своята майка. При това положение тя не е била владелец на имота, а само
държател, поради което не би могла да го придобие по давност, независимо от
срока на държането му. В този случай са налице т.нар. търпими действия. С
бракоразводното решение, семейното жилище е предоставено за ползване на майката
на ищцата, с което между нея и ответникът са възникнали наемни отношения. От
влизането в сила на 14.09.2004 г. на това решение, майката на ищцата e владелец само на собствената си ½ идеална част от процесния
апартамент и същевременно е държател на другата ½ идеална част от същия
апартамент, която ответникът е владеел чрез нея. Поради това ответникът без да
е владял след развода им този апартамент е негов съвладелец, заедно с майката
на ищцата, защото от влизане в сила на бракоразводното решение, именно чрез нея
той е упражнявал фактическа власт върху своята идеална част от същия - чл. 68,
ал. 1 ЗС. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици, които поради това ги владеят чрез него. По делото няма данни и
доказателства, майката на ищцата да е превърнала с едностранни свои действия
след развода си това държане за ответника на неговата идеална част от този
апартамент във владение, респективно да е завладяла същата. След като от
бракоразводното решение ответникът упражнява съответна на неговата идеална част
фактическа власт върху този имот, чрез майка й, ищцата следва да докаже по
делото, че именно упражняваната от последната за него фактическа власт върху
същия апартамент е била преустановена/отнета и ищцата е установила на нейно
място своя власт върху същия апартамент, недопускайки своята майка да го държи
за него, съответно на идеалната му част от същия, защото именно чрез нея той
упражнява такава власт. Идеалната част е мислима и поради това върху нея не
може да се упражнява фактическа власт. Такава може да се упражнява само върху
вещ или реална част от нея. Поради това собственост върху идеална част от
недвижим имот може да се придобие по давност само в рамките на владяна реална
част от същия имот или от съсобственик/сънаследник, завладял целия имот, а
случая не е такъв. По делото няма данни за завладяване от ищцата и недопускане
на майка й да упражнява фактическа власт върху процесния апартамент за ответника.
За придобиването по давност на идеална част от имот е необходимо на първо място
да е установена от владелеца съответна на нея негова фактическа власт върху
целия имот или реална част от него, чрез отнемане на владението и недопускането
на съсобственика/държателя, чрез когото съсобственикът владее, да ползва имота
съобразно правата му в съсобствеността му. В случая по делото няма данни ищцата
да е отнела до публичната продан упражняваната от ответника, чрез майка й,
фактическа власт върху процесния имот, съответна на неговата идеална част от
съсобствеността му. Ето защо е неоснователно твърдението й, че е придобила тази
идеална част по давност.
От друга страна по делото липсват доказателства ищцата да
е имала намерение за своене на процесния имот или на реална част от него,
съответна на идеална част на ответника от него. В случая такова нейно намерение
не може да се предположи на основание презумпцията по чл. 69 ЗС, защото тя не
се отнася за държателя, какъвто е била ищцата до дарението от майка й на
нейната ½ идеална част от този имот. Установи се по делото, че ищцата е допусната след развода на ответника с
майка й, от последната, да живее с нея в процесния апартамент, за да си
помагат. Поради това ищцата е държател на този апартамент за неговите съсобственици.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено, а данни за такава промяна в
намерението на ищцата по делото няма. Ето защо, съдът намира, че живеенето на
допуснатата от бившата му съпруга в процесния апартамент ищца е само едно
търпяно от ответника положение. Последното само по себе си изключва ищцата да е
придобила по давност идеалната му част от този апартамент през периода, през
който след развода му с майка й е живяла в него, защото в делото няма данни да
е сторила това с намерение за нейното своене. Самият факт, установен по делото,
че ищцата е живяла в този имот след развода на майка й с ответника, не доказва
да е установила владение за себе си върху същия или реална част от него,
съответна на идеалната му част от него. Действията, с които се демонстрира
промяна на държанието във владение, следва да бъдат конкретни и недвусмислени,
а несъмнени данни за такива действия на ищцата по делото няма. Не са такива
действията нито плащането на данъци, нито извършването на ремонти. Като
владение на този имот/реална част от него, съответна на идеалната част от същия
на ответника, не може да се квалифицира и недопускането му да го ползва след
развода му с майката на ищцата. Наистина, в нотариалната си покана ответникът е
признал, че не е бил допускан от ищцата и майка й да ползва този апартамент
след развода му с последната, но това само по себе си не доказва променено
намерение за своенето му, нито от страна на ищцата, нито от страна на майка й. Ответникът
се е съобразил с постановеното по бракоразводното решение, при което процесния апартамент
е предоставен за ползване на майка й, която е допуснала ищцата да го ползва
заедно с нея. Отказът да се допусне съсобственик в апартамент може да се приеме
за недвусмислена демонстрация за неговото своене само ако е съчетан и с други
действия, като правна защита на имота или декларирането му пред данъчните
власти, а такива други действия в случая няма данни по делото да са извършвани
нито от ищцата, нито от майка й. В подкрепа на горните изводи на съда, са както
изявлението на ищцата в нотариалния акт за дарение, в който е признала, че към
датата на подписването му този апартамент е съсобствен с трето лице, но и
изявленията й в молбите й в изпълнителното дело, в които тя също е признала към
дата на подаването им - 20.09.2016 г. и 15.02.2017 г. , че е собственик по
дарение от майка си само на ½ идеална част от процесния имот, както и че
собственик на останалата ½ идеална част от него е ответникът.
Правото на собственост по давност върху недвижим
имот/идеална част от него се придобива само с непрекъснатото владение на същия
или реална част от него в продължение на 10 години - чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищцата, върху
която лежи доказателствената тежест, не доказа пълно и пряко, да е владяла през
посочения в исковата й молба период от 2004г. процесния апартамент или реална
част от него, съответна на притежаваната от ответника ½ идеална част от
същия. Поради това предявеният от нея иск за признаването й по отношение на
ответника за собственик на тази идеална част от този имот, поради придобиването
й по давност, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на РС –С.е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не
следва да се присъждат разноски по делото, доколкото не са представени
доказателства за извършване на такива, въпреки представения списък на разноски
по чл. 80 ГПК, приложен към молба - становище от 11.12.2018г. от адв. Ат. С..
Водим от горните
мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 792/02.07.2018г., постановено по гр.дело №
2591/2017г. на С.районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна
жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|