РЕШЕНИЕ №
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в
публично съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 999 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.430, ал.1 от Търговския
закон (ТЗ) от „Ю.Б.“ АД срещу Р.А.Л., гражданин на Република Ирландия, за
заплащане на сумата от 96122.87 евро – непогасена главница по Договор за кредит
№ 315-87/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, която
се претендира като част от общ размер на вземане за главница от 137 522.26
евро, както и за заплащане на сумата 805.66 лева – разходи по договора за
подновяване на договорна ипотека, учредена за обезпечаване на вземанията на
кредитора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
24.01.2020г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 09.09.2008г. между „А.Б.а – клон
България“ КЧТ и Р.А.Л. бил сключен договор за банков кредит, по силата който на
ответника бил предоставен заем в размер на 142000.00 евро срещу насрещното му задължение
да върне сумата на равни месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна
лихва за срок от 30 години. Уточнява, че 90100.00 евро са били предоставени за
закупуване на два недвижими имота – ап.15 и ап.22, находящи се в сграда за
сезонно ползване, построена в имот № 079007, масив 79, местност „Чатал тепен в
с.Равда, община Несебър, а остатъкът от 51900.00 евро е бил отпуснат за
посрещане на други разходи, свързани с придобитите имоти. Посочва, че между
страните била договорена възнаградителна лихва, както и наказателна лихва в
случай на допуснато просрочие при обслужване на кредита. Заявява, че всички
разходи по кредитното правоотношение – дължими суми за застраховане на имотите,
за вписване на договорна ипотека и за нейното подновяване и други такива, били
за сметка на кредитополучателя. Твърди, че на 17.12.2009г. бил подписан Анекс №
1, с който просрочените по договора суми били оформени като главница, крайният
падеж на договора бил определен на 17.12.2039г., предвиден бил шестмесечен
гратисен период, през който кредитополучателят погасявал само лихви и бил
променен начина на формиране на наказателната лихва. Поддържа, че кредитът бил
усвоен на 16.09.2008г. и признава, че същият е бил обслужван до 17.08.2010г.,
когато ответникът преустановил плащания по него, като понастоящем непогасените
суми били в размер на 137522.26 евро – главница, 49263.05 евро – лихви, 8176.26
евро – такси по договора, 627.59 евро – премии по договори за имуществени
застраховки и 805.66 лева – разноски за подновяване на договорната ипотека.
Посочва, че е носител на вземанията срещу ответника, тъй като е придобил
търговското предприятие на „А.Б.а – клон България“ КЧТ по силата на сключен по
чл.15 ТЗ договор с „А.Б.а“ А.Е. – Гърция. Уточнява, че предмет на претенцията е
само част от непогасената главница или за сумата от 96122.87 евро от общо
дължима главница в размер на 137522.26 евро, както и разноските за подновяване
на договорната ипотека в размер на 805.66 лева.
Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че банката
не му е обявила предсрочна изискуемост на договора за кредит и с довод за
погасяване на вземането по давност с картката тригодишна давност, евентуално с
изтичане на пет години от падежа на всяка търсена вноска, формираща главното
задължение, с което оспорва размера на претенцията. Заявява, че приложимите към
кредитното правоотношение Общи условия (ОУ) не са му били предоставени, както и
че клаузата по тях, даваща възможност на кредитора да се позовава на предсрочна
изискуемост на кредита при просрочие, без да я обявява на кредитополучателя
(т.29), е нищожна като неравноправна.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по
делото, установи следното от фактическа страна:
Представен е сключен на 09.09.2008г. Договор за кредит
№ 315-87/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт между „А.Б.“
А.Е. – Гърция, чрез „А.Б.– клон България“ КЧТ и Р.А.Л., видно от който банката
се е задължила да предостави на ответника сумата от 142000.00 евро за
закупуване на два недвижими имота – апартаменти, както и за посрещане на други
разходи за тях. Страните са постигнали съгласие, че средствата ще бъдат
погасявани помесечно на равни вноски за срок от 30 години, за което би изготвен
погасителен план. За обезпечаване на вземанията на кредитора било постигнато
съгласие за учредяване на договорна ипотека върху имотите, за закупуване на
които били отпуснати средствата. Съгласно т.21 от ОУ на кредитора разноските за
вписване на ипотеката, както и за нейното евентуално подновяване тежали за
кредитополучателя, както и разходите за застраховане на имотите – предмет на
обезпечението. Според т.28 и т.29 от ОУ
просрочието на погасителна вноска по договора пораждало правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Договорът, погасителният план и ОУ на
кредитора са подписани от кредитополучателя на всяка страница. В тази връзка
съдът съобразява, че кредитното правоотношение не е било оспорено от ответната
страна. Оспорени са били само ОУ с довод, че същите не са част от съдържанието
на договорното отношение, тъй като не са били получени от кредитополучателя, но
това твърдение се опровергава от положения върху тях подпис на ответника.
Не се спори и се установява от приложено извлечение,
че сумата по кредита е била усвоена на 06.09.2008г. по разплащателна сметка на Р.А.Л..
Приет е Анекс № 1/17.12.2009г., с който страните
предоговаряли параметрите на договора, като приели, че в срок до шест месеца
кредитополучателят няма да заплаща главница, а крайният падеж бил определен на
17.12.2039г. Изменено е било съглашението относно размера на наказателната
лихва, което не се коментира в настоящото изложение, тъй като вземане с такъв
характер не се претендира от ищеца.
Страните не спорят, че кредитът е бил използван целево
и ответникът е придобил два апартамента в с.Равда. Обстоятелството се
потвърждава и от приложения нотариален акт № 105, том XXVI, рег.№ 16763, дело № 4935/09.09.2008г. на нотариус С.А.,
с който в полза на кредитора е била учредена договорна ипотека върху
придобитите от Р.А.Л. имоти, както следва: имот с идентификатор №
61056.79.7.1.15 по КККР на с.Равда, община Несебър, съставляващ ап.15, с площ
89.18 кв.м., находящ се на четвърти етаж в построената в имот с идентификатор 61056.79.7
сграда, м.“Матал тапе“, с.Равда, ведно с 4.136 % ид.ч. от общите части на
сградата и 4.108 % от правото на строеж върху дворното място, в което е
изградена, както и имот с идентификатор № 61056.79.7.1.22 по КККР на с.Равда,
община Несебър, съставляващ ап.22, с площ 89.18 кв.м., находящ се на пети етаж
в построената в имот с идентификатор 61056.79.7 сграда, м.“Матал тапе“,
с.Равда, ведно с 3.494 % ид.ч. от общите части на сградата и 3.471 % от правото
на строеж върху дворното място, в което е построена. В акта е описан договора
за покупка на имотите – акт № 104, том XXVI, рег.№ 16762, дело № 4934/09.09.2008г.
на нотариус С.А..
Видно от справка в ТР на 09.03.2016г. е било вписано
прехвърляне на търговското предприятие на „А.Б.– клон България“ КЧТ на „Ю.Б.“
АД. В подкрепа на това е и представеният към исковата молба договор по чл.15 ТЗ
от 29.02.2016г. между „А.Б.“ А.Е. – Гърция и ищеца.
Представена е справка по процесния договор, видно от
която дължимите по него суми от ответника са, както следва: 137522.26 евро – главница, 49263.05 евро – лихви,
8176.26 евро – такси по договора, 627.59 евро – премии по договори за
имуществени застраховки и 805.66 лева – разноски за подновяване на договорната
ипотека.
Приложена е молба за подновяване на договорната
ипотека от 13.08.2018г., както и два броя платежни нареждания, видно от които
разходите за това са в размер на 805.66 лева.
Прието е заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след преглед на извлеченията по обслужващата
кредита сметка, е установило, че плащанията са преустановени през м.08.2010г. и
дължими към датата на подаване на исковата молба са следните суми:
-
33846.18 евро –
падежирала главница за периода 17.08.2010г. – 17.01.2021г. (114 месечни
вноски);
-
103676.08 евро –
предсрочно изискуема главница;
-
30567.73
евро - неплатена възнаградителна лихва
за периода 17.09.2010г. – 21.01.2020г.;
-
18695.32 евро –
неустойка (наказателна лихва) за периода 17.08.2010г. – 21.01.2020г.;
-
8176.26 евро –
такси за управление на кредита за периода 17.09.2009г. – 17.09.2019г.;
-
324.30 евро - неплатени застрахователни премии за периода
24.10.2014г. – 09.02.2016г. и
-
805.66 лева –
разноски за подновяване на договорната ипотека.
Сумите са изведени таблично и по месеци, което
позволява проследяване на броя и размер на неплатените вноски за всеки месец.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите
по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
Подписаният между страните договор е такъв за банков
кредит по чл.430 и сл. ТЗ. Сключен е в предвидената от закона (чл.430, ал.3 от ТЗ) писмена форма за действителност, като в него са уговорени всички съществени
клаузи – размер на кредита и валута, в която се предоставя, начин на
издължаване, възнаградителна лихва на кредитора, начин на формиране на
неустойка за просрочие. Задължение на кредитополучателя по договора е срочното
заплащане на погасителните вноски. Право на кредитора е при неизпълнение на това
задължение от насрещната страна да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Налице е и съглашение между страните, че всички разходи, свързани с договора,
вкл. подновяване на договорната ипотека за имотите, послужили за обезпечение на
вземанията на кредитора, и премиите по сключени застрахователни договори, са за
сметка на кредитополучателя.
По делото не се спори нито усвояването на кредита,
нито преустановеното му обслужване от страна на кредитополучателя, което е с
начална дата 17.08.2010г. (така и в приетата счетоводна експертиза). Няма спор
и се установява, че носител на възникналото от просрочието вземане по договора
е на ищеца с оглед извършеното вписване на прехвърляне на търговското
предприятие на „А.Б.- клон България“ КЧТ на „Ю.Б.“ АД.
Спори се относно размера на претенцията, предвид
възражението на ответната страна, че кредиторът не е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което дължима е само тази част от
главницата, падежът за която е настъпил съобразно погасителния план и която не
е била погасена по давност.
При изясняване на спора, съдът съобрази следното:
При допуснато от кредитополучател неизпълнение на
задължението за срочно погасяване кредиторът може едностранно да измени
договорното правоотношение и да отнеме преимуществото на срока, като обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Упражняването на това право следователно
е предпоставено от обективно установеното неплащане на месечна/и вноска/и от
кредитополучателя, а ефектът настъпва с отправяне на волеизявление от страна на
кредитора до длъжника, с което уведомява последния, че счита цялата главница и
възнаградителна лихва по договора за изискуеми и дължими, ведно с последиците
от просрочието –неустойки, разходи, такси. Липсата на такова изявление не
отрича правото на кредитора, но същото се явява неупражнено, тъй като избор на
изправната страна по договора е дали да упражни правата си по него, произтичащи
от виновното неизпълнение на задълженията на насрещната страна или не.
Волеизявлението следва да е достигнало да адресата надлежно, което включва и
т.нар. фингирано връчване. Правилото произтича от разпоредбата на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции. Редакцията на текста указва, че правото
следва да е било упражнено от кредитора, а не само възникнало, в който смисъл е
употребата на думата „обявен“. В този смисъл, съдът не споделя доводите на
ищеца, че обявяването на изявление в горния смисъл има значение само в
заповедното производство при заявени вземания по реда на чл.417 ГПК. Избор на
кредитора е пътя, по който ще търси защита на правата си – по реда на
заповедното производство или чрез осъдителен иск. Но правото му да иска връщане
на средствата по договор за кредит в цялост и предсрочно произтича от едни и
същи факти и те следва да са установени без оглед на характера на
производството, в рамките на което кредиторът търси изпълнение. Обратното не
произтича от разрешението по т.18 от ТР № 3/2014г. на ОСГТК, на което се
позовава ответника. В същото се акцентира на обстоятелството, че изявлението за
обявена предсрочна изискуемост следва да предхожда подаването на заявлението по
чл.417 ГПК, което произтича от едностранния характер на заповедното
производство, налагащо обезпечаване правата на длъжника чрез този подход. Но
дори и това правило е частично преодоляно с ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, с
което се прие, че дори при предявен по реда на чл.422 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, претенцията следва да се уважи за сумите с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай обаче, кредиторът не твърди и дори
признава, че не е отправял изявление до ответника, че счита сумите по договора
за предсрочно изискуеми, поради допуснатото просрочие. Напротив, счита, че
такова изявление не е необходимо. Изявление в този смисъл не е било заявено и в
хода на настоящото производство. Ето защо, съдът приема, че предявеният
осъдителен иск не може да бъде уважен за тази част от главницата, за която се
твърди, че е изискуема, поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
т.е. за частта, чийто падеж по погасителен план следва датата на подаване на
исковата молба – 24.01.2020г.
По отношение на своевременно наведеното от ответника
възражение за давност:
С отговора ответникът поддържа довод, че вземането за
главница е погасено с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, приемайки, че месечните погасителни вноски по договор за кредит
представляват периодични платежи. Този довод не се споделя от съда. Давността
по чл.111, б. „в“ ЗЗД е пиложима по отношение на вземания за лихви, за наеми и
други „периодични плащания“, каквито се приеха, че са вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги – ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Нито задължението на банката кредитор за
предоставяне на парична сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се по смисъла на това решение. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД) – така в Решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 28
от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение
38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС. Ето защо, съдебната
практика приема, че по отношение на тези вземания приложима се явява общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Относно началният момент на петгодишната погасителна
давност:
В посоченото по-горе Решение 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС е прието, че давността започва да тече от
изтичане на крайния срок за издължаване на кредита. Същевременно с Решение №
45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г. на ВКС, II т.о. се мотивира извод, че
началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на
съответната погасителна вноска. Решението акцентира на това, че погасителната
давност е установена в обществен интерес и целта й е да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права, вкл. да мотивира
кредиторът по договор за кредит своевременно
да търси плащане на вземанията с настъпил падеж пред угрозата да му се отнеме
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Институтът на
погасителната давност служи за гарантиране на правната сигурност като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Ето защо, началният момент на течението на давностния срок
винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е
моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това,
неупражняването на правото в рамките на давностния срок, води до погасяване на
правото на принудително изпълнение. Решението се споделя от настоящия състав,
който приема, че щом вземането на банката е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, обективирано в договора
и погасителния план. От този момент тече и погасителната давност за съответната
неплатена месечна вноска. Да се приеме противното, означава да не се зачете
волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от
главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на
давността. Така и в Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013
г., IV г. о., ГК.
При затичане на това разрешение, исковата претенция се
явява основателна за падежиралата към датата на подаване на исковата молба
главница, формирана от сбора неплатени месечни погасителни вноски за периода
17.02.2015г. - 17.01.2020г. При калкулиране на същите, съгласно данните от
експертното заключение – Таблица № 1, се установява, че дължимата падежирала и
непогасена по давност главница по процесния договор възлиза на 20126.41 евро (двадесет
хиляди сто двадесет и шест евро и четиридесет и един евроцента) или 39363.84
лева, до който размер исковата претенция следва да се уважи.
На присъждане подлежи и сумата от 805.66 лева – реално
извършени разходи от ищеца за подновяване на договорната ипотека, осъществено
на 13.08.2018г., която сума с оглед изложеното по-горе не се явява погасена по
давност.
По отношение на просрочените вземания по други пера на
договора – възнаградителна лихва, неустойка, такси и застрахователни премии,
съдът не дължи произнасяне, тъй като ищецът не заявява претенция за присъждане
на такива вземания. Искът по чл.430 ТЗ е само за непогасена главница по
договора за кредит и никъде не заявено, че в претендираната сума се калкулират
и вземания за лихви, неустойки и такси.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за
разноски се определя по правилата на чл.78 ГПК.
Сторените от ищеца разходи по водене на делото са в
бощ размер от 14967.97 лева, от които 7552.23 лева държавна такса, 6367.34 лева
реално заплатено адвокатско възнаграждение, 548.40 лева разноски за превод и
500.00 лева депозит за вещо лице. От тази сума в тежест на ответника се
възлагат 3185.18 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответникът не е представил доказателства за направени
по делото разноски, поради което такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.А.Л., гражданин на Република Ирландия, роден на ***г.
в гр.Дъблин, с адрес: Република Ирландия, ******, ******, ******, да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен
адрес:*** (чрез адв.В.П.), следните суми:
-
на основание
чл.430, ал.1 ТЗ - сумата 20126.41 евро - главница по Договор за кредит №
315-87/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, за която
е предявен частичен иск от общо дължима главница в размер на 137 522.26 евро,
ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от 96122.87 евро,
като неоснователен;
-
на основание
чл.430, ал.1 ТЗ вр.чл.79, ал.1 ЗЗД – сумата 805.66 лева – разходи по
договора за кредит за подновяване на договорна ипотека;
-
на основание
чл.78, ал.1 ГПК – сумата 3185.18 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото на
ищеца вземане можеда бъде заплатено по следната
банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД: ******в лева или ******в евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)