РЕШЕНИЕ
№654/21.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав
състав, на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при секретаря Мария
Станчева и прокурор Пламен Петков като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 12 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Елит комерс" ЕООД, ЕИК *********; със седалище и
адрес на управление гр. Свищов, ул. „Патриарх Евтимий" № 66, представлявано от Р.Д.Б. – управител срещу Решение №
177/06.11.2023 г., постановено по АНД № 219/2023 г. по описа на Районен съд -
Бяла, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Русе Наказателно
постановление № 18-0001693/05.04.2022 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 и чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ, като имуществената санкция е намалена на 1 500 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява. Постъпила е писмена защита от адв. Н. Б.,***, който
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска отмяна на обжалваното
решение
Ответникът по касация - директор на Дирекция „Инспекция по труда”
(ДИТ) – Русе
се представлява в процеса от старши юрисконсулт П.С. – Й., която оспорва жалбата като
неоснователна и първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд - Бяла е образувано по жалба на „Елит комерс" ЕООД против Наказателно
постановление № 18-001693/05.04.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 и чл. 415в, ал. 2 от КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал.
1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав
на Районен съд – Бяла е постановил решение, с което е изменил размера на
наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева, като след пълното и
точно изясняване на фактическата обстановка е приел, че при съставяне на акта и
при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални
нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, но не са
посочени обстоятелства от административния орган за налагане на определения от
него размер на санкцията. Приел е за безспорно установено, че на 15.12.2021 г.,
в качеството си на работодател, „Елит комерс" на обект на контрол: сечище
в гр. Бяла, местност „Отвъдие“ работника М.М.Г., ЕГН ********** е полагал труд в
обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с дружеството.
Полаганият труд се е изразявал в събиране на дърва за огрев и управление на
трактор.
Решението на Районен съд –
Бяла е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай посочените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
Съгласно разпоредба на
чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която
е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, а ал. 2 на чл. 63 предвижда, че работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
В конкретния случай е
безспорно установено, че към момента на проверката работодателят не е сключил
трудов договор с Г. Фактите сочат, че към момента на извършване на проверката
лицето се е вписало в списъка на работещите на обекта, стопанисвано от
санкционираното дружество, посочил е и работата, която извършва – събиране на
дърва и управление на трактор. В този смисъл, безспорно е установено
престирането на труд, което правоотношение не е регламентирано в писмен трудов
договор.
Основното възражение на
касатора е, че установеното нарушение е недоказано като се позовава на
свидетелските показания, в които, поради отдалечеността във времето се сочи, че
за някои факти свидетелите нямат спомени. Това обаче не означава, че не може да
се направи извод, че нарушението е извършено. В касационната жалба са посочени
целенасочено само отделни моменти от свидетелските показания, при това извадени
от контекста.
В противоречие на
приложимото законодателство, в касационната жалба е въведено твърдението, че
АУАН не се ползва с презумптивна и формална сила. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ
Нарушенията
на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.
По делото не се
установиха нарушения във връзка със съставянето на АУАН № 18-001693/14.03.2022
г.
Оспорва се и факта, че в
обжалваното въззивно решение не е разгледано възражението на жалбоподателя, че
„няма данни Елит комерс като
работодател/възложител да е карал М.Г. да работи на обекта, няма данни че е
плащано за свършена работа.“
Изрично следва да се посочи, че нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ не изисква
наличие на каквито и да са други действия – някой да е „накаран“ да извърши някаква работа; дали е платено или
не за извършване на последната. Необходимо е единствено и само при извършена
проверка от контролните органи да се докаже, че установените лица полагат труд
при сключен трудов договор с работодателя.
По тези
съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че „Елит комерс” ЕООД, в качеството
му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е
ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 15.12.2021 г. М.Г., без сключване на трудов договор в
писмена форма. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда,
от компетентните за това органи и в изискуемата форма.
Предвид
горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а жалбата като
неоснователна да се отхвърли.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 177/06.11.2023
г., постановено по КАНД № 219/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА
„Елит комерс"
ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул.
„Патриарх Евтимий" № 66,
представлявано от Ренета Димитрова Блажева – управител да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева на Дирекция
„Инспекция по труда“ Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: