Решение по дело №7147/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  1730                           05.07.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                   ХVI граждански състав

На девети май                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                                

при секретар Марина Димова  

изслуша докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 7147/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

   

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева против Ц.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 159.04 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.08.2015 год. до 08.10.2015 год., сумата от 41.02 лева лихва за периода от 16.10.2015 год. до 14.05.2018 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 3499/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, бл.234, вх.1, ет.3, ап.8Б. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е доставил на ответника енергия в периода от 09.08.2015 год. до 08.10.2015 год. на обща стойност 159.04 лева. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С тези мотиви моли предявените искове да се уважат.

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове по основание и размер, в т.ч. поради погасяването им по давност, моли за отхвърлянето им.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са основателни.

               Фактите, които са относими към процесното вземане, са безспорни между страните, а именно, че ответницата е била собственик на апартамент 8 Б, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, бл.234, вх.1, ет.3 до 09.10.2015г., като не се  оспорва и факта, че имотът е бил снабдяван с електричество през процесния период от време. Не се оспорва и годността на електромера, както и присъединяването на обекта към ел.мрежата. Ответникът не възразява и по размера на претенцията, т.е. че имотът е бил захранен с ел.енергия, чиято стойност е равна на стойността по представените фактури.

               Възраженията на ответника са, че част от претендираните задължения касаят период, в който същата не е била собственик на обекта, тъй като се е разпоредила с него и че предявените претенции са погасени по давност.

               Според чл.1, т.4 от Общите условия на ЕВН, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно според общите условия ответницата е клиент на ищцовото дружество, доколкото е собственик на имота в процесния период 09.08.2015 год. до 08.10.2015 год., тъй като същата се е разпоредила с имота на 09.10.2015г. Ето защо за процесния период /09.08.2015 год. до 08.10.2015 год./ тя дължи заплащане на потребената ел.енергия. По делото не се оспорва, че в имота е имало електричество, нито обема на потребената енергия.

               По горните съображения искът за главницата е основателен. Налице е облигационна връзка между страните по силата на закона и ОУ. Разходваната енергия не се оспорва, а и се установява по размер от представените фактури.

                С оглед основателността на претенцията следва да бъде разгледано възражението за давност. Безспорно е обстоятелството, че по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Неоснователно ответникът поддържа становището, че за вземанията на ищеца е настъпила погасителна давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 15.05.2018г. Ето защо и възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно и искът следва да бъде изцяло уважен.   

               Оттук е основателен и акцесорният иск за установяване дължимостта на лихвите за забава върху всяка фактура. Видно е, че падежът е записан по фактурата и с настъпването му ответникът е изпаднал в забава, защото не е плащал съответното задължение. За периода от 16.10.2015 год. до 14.05.2018 год. общата лихва за забава е в размер на 41.02 лева, колкото се търси и с исковата молба.

               Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва от образуване на заповедното производство до окончателното изплащане.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 475 лева. По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 75 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,  че дължи на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева сумата от 159.04 лева /сто петдесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.08.2015 год. до 08.10.2015 год., сумата от 41.02 лева /четиридесет и един лева и две стотинки/ лихва за забава за периода от 16.10.2015 год. до 14.05.2018 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 1738/16.05.2018г. на БсРС по ч.гр.дело № 3499/2018г.

               ОСЪЖДА Ц.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева сумата от 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски по гр.д. № 7147/2018г. по описа на БсРС и сумата от 75 лева /седемдесет пет лева/ съдебно – деловодни разноски в заповедното дело № 3499/2018г. по описа на БсРС.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД