Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара Загора 22.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито
заседание
на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар: Николина Николова,
като разгледа докладваното от съдия-докладчик СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №16
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.40, ал.1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Ц.С.П. ***, против мълчалив отказ на СД „Вис Виталис –С. и
с-ие“, ЕИК *********, гр.Пазарджик, по подадено от жалбоподателката заявление
за достъп до обществена информация В жалбата се твърди, че чрез визираното
заявление Ц.П. е отправила искане за предоставяне на информация, която попадала
в обхвата на чл.18, т.4 от ЗДОИ и се отнасяла конкретно до медийните публикации
в интернет страницата на „ПрессТВ“ и излъчванията в ефира на радио „Вис
Виталис“, отнасящи се до Община Казанлък, като в законоворегламентирания срок
не е получила отговор на заявлението си. В тази връзка счита за
незаконосъобразен формирания от СД „Вис Виталис–С. и с-ие“, гр.Пазарджик мълчалив
отказ, като отправя искане същият да бъде отменен, а дружеството да бъде задължено
да предостави информация по депозираното заявление.
Оспорващият,
редовно призован в открито съдебно заседание не се явява, като се представлява
от адвокат А.С., която поддържа жалбата изцяло. Претендира присъждането на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3,
предл. второ от Закона за адвокатурата.
Ответникът - СД „Вис
Виталис – С. и с-ие“ не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. В постъпило по делото заявление се посочва, че ответникът не е
издавал решение по ЗДОИ във връзка с подаденото от Ц.П. заявление за достъп до
обществена информация, поради факта, че
същата не е изисквала информацията в качеството си на субект на правото на
достъп до обществена информация по смисъла на чл.4 от ЗДОИ, а в интерес и за
сметка на Община Казанлък. В представена по делото писмена защита, от страна на
процесуалния представител на ответника, се излагат подробни съображения, че
изисканата чрез заявлението на П. информация не попада в обхвата на чл.18, т.4
от ЗДОИ, като се подчертава, че с оглед заеманата от заявителката длъжност в
Община Казанлък – старши експерт „връзки с обществеността и протокол“ и
характера на исканата информация, не е налице задължение за СД „Вис Виталис – С.
и с-ие“ да се произнесе с решение и предостави достъп по смисъла на ЗДОИ. От
съда се иска подадената жалба да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Със заявление на Ц.С.П., адресирано до СД
„Вис Виталис –С. и с-ие“, гр.Пазарджик по реда на ЗДОИ е отправено искане за
достъп до обществена информация, касаеща медийните публикации в интернет
страницата на „ПрессТВ“ /www.presstv.bg/ и
излъчванията в ефира на радио „Вис Виталис“, а именно: 1.Колко интервюта,
репортажи, коментари или други журналистически жанрове с гледната точка на
кмета на Община Казанлък са направени и излъчени в интернет страницата на
„ПрессТВ“ и съответно са излъчени в ефира на радио „Вис Виталис“; 2.Каква е
писмената форма на контакт, избрана за да бъде потърсена гледната точка на
кмета на Община Казанлък; 3.Колко интервюта, репортажи, коментари или други
журналистически жанрове с гледната точка на заместник-кметовете на Община
Казанлък са направени и излъчени в интернет страницата на „ПрессТВ“ и съответно
са излъчени в ефира на радио „Вис Виталис“; 4.Каква е писмената форма на
контакт, избрана за да бъде потърсена гледната точка на заместник - кметовете
на Община Казанлък, както и кои точно са те; 5.Да бъдат предоставени
конкретните публикации в интернет страницата на „ПрессТВ“, съответно
излъчванията в ефира на радио „Вис Виталис“, както за кмета, така и за
заместник-кметовете на Община Казанлък. Заявлението, съдържащо формулираната и
описана в шест точки информация е връчено на ответника чрез нотариална покана.
Видно от представеното по делото заявление от страна на СД „Вис Виталис –С. и
с-ие“, гр.Пазарджик (л.18) ответникът не се е произнесъл по подаденото
заявление.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Правото да се търси и получава информация е
конституционно признато в чл.41, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на РБългария, като това право обхваща и
корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до
общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения
на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни
средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и
значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в
ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от
ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп
до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от
ЗДОИ, обществената информация по смисъла на този закон е
дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от
ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като
в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ
са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация“ и
„служебна обществена информация“ и е определен предметния обхват и съдържанието
на видовете обществена информация по ЗДОИ. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са
определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация
- държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и
т.н., които създават или съхраняват обществена информация. В раздел II от ЗДОИ „Достъп до друга обществена информация“,
законодателят е предвидил едно изключение от общите правила на чл.2 и 3 от
закона, като е предвидил достъп до обществена информация, свързана с дейността
на други задължени за предоставянето й субекти и достъп до обществена
информация за средствата за масова информация.
Съгласно чл.18 от ЗДОИ обществената информация за
средствата за масова информация е само информация относно: т.1 лицата, които
участват в управлението на съответното средство за масова информация или
осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му; т.2
икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства
за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол
върху тяхното управление или върху дейността им; т.3 лицата, които са
непосредствено заети в средството за масова информация и участват във
формирането на редакционната политика; т.4 направени изявления за обществените
цели на средството за масова информация, както и принципите или вътрешните
механизми, които прилага средството за масова информация за гарантиране на
достоверността и обективността на изнасяната информация; т.5 финансовите
резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението
на неговата продукция. Съгласно чл.19 от ЗДОИ достъпът до информацията по чл.18 се осъществява при спазване и
балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и
за защита на личните данни, търговската тайна и тайната на източниците на
средствата за масова информация, пожелали анонимност. Смисълът на чл.18 от ЗДОИ
е не да се стесни, а да се разшири обхватът на закона, като средствата за
масово осведомяване - частно правни субекти, които не попадат в кръга на лицата
по чл.3 от ЗДОИ,
бъдат задължени да предоставят достъп до информация, свързана с тяхното
управление, финансиране, организация, редакционна политика, както и
съдържанието, произхода и интегрираните механизми за достоверност на направени изявления за обществените цели.
Възприетото от законодателя решение е свързано с особено същественото значение
на средствата за масово осведомяване върху обществения живот в страната и
влиянието им при формиране на общественото мнение и гражданското общество. В
този смисъл правилата и задълженията относно реда за предоставяне на обществена
информация, нейното съдържание и обективни граници, прокламирани в относимите
закони се явяват обвързващи и за тази особена категория субекти, явяващи се
задължени по смисъла на ЗДОИ и Конституцията на РБългария.
С оглед характера на обществените отношения, които
урежда приложимият в случая ЗДОИ, е създадена императивна законова уредба,
която задължава и изисква субектите на закона да се произнесат писмено по
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Редът и
условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно
регламентирани, като в чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на
субектите да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената
информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях
лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Съгласно
чл.29, ал.1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска
или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има
право да уточни предмета на исканата обществена информация. Разпоредбите на
чл.37 - чл.39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за
отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване
на заявителя. Следователно по редовността, допустимостта и основателността на
искането за предоставяне на достъп до обществена информация, органът е длъжен
винаги, без изключения да се произнесе писмено.
В случаите, когато задълженият субект не се произнесе
в срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, е
налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. За да е налице мълчалив отказ по смисъла
на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване съответния акт и от друга – бездействие на субекта, при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при
непроизнасяне в срок по въпрос, за който субектът е бил надлежно сезиран и има
задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този
случай непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК.
В случая съдът приема, че е налице формиран мълчалив
отказ, поради следното:
На първо място е налице подадено писмено заявление от
физическо лице – гражданин на РБългария, което заявление претендира да бъде
такова по смисъла на разпоредбите от Глава III, раздел I от ЗДОИ, като
чрез същото се отправя искане за предоставяне на информация, която според
жалбоподателя е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 18 от
ЗДОИ.
На второ място заявлението е адресирано до задължен
субект по смисъла на чл.18 от ЗДОИ - СД „Вис Виталис – С. и с-ие“. Легална дефиниция за понятието „средства
за масова информация” в действащ нормативен акт няма. Поради това, подобно
определение следва да се извлече от практическия смисъл на използваната от
законодателя терминология – известните начини, по които тя се използва в
живота. Средство за масова информация, също средство за масово осведомяване или
масмедия, е термин, който е използван да означи този тип от медиите, които са насочени
към широката аудитория. Всеизвестно е, че основните видове средства за масова
информация са: традиционните печатни издания - като книгите и периодичните
издания /научни сборници, алманаси и др., печатните медии - вестниците и
списанията, електронните медии - радиото и телевизията, информационните
агенции, Интернет /интернет изданията, блоговете/ в т.ч. всички доставчици на
електронни съобщения. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за радиото и телевизията медийни
услуги по смисъла на този закон са аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Съобразно чл.4, ал.1 от същия закон доставчик на медийни услуги е физическо
лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна
отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по
който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен
контрол, както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация,
както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни
услуги по заявка. Уредбата на обществените отношения, свързани с осъществяване
на електронни съобщения се намира в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗЕС електронните съобщения се осъществяват чрез
пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст,
изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни,
оптична или друга електромагнитна среда. Съгласно чл.64 от закона електронните
съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване, след регистрация или след
издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс при спазване
изискванията на този закон и актовете по прилагането му, като съгласно чл.69 обществените
електронни съобщения се осъществяват от еднолични търговци и от юридически лица.
Съобразно чл.47, ал.1 от ЗЕС Съветът за електронни медии издава по реда
на Закона за радиото и телевизията лицензии,
въз основа на които се разпространяват радио- или телевизионни програми чрез
електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. Съгласно ал.2
от същата разпоредба лицензиите по ал.1 дават право програмите да се
разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за
регулиране на съобщенията /КРС/ за ползване на радиочестотен спектър от
електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на
териториалния обхват, посочен в разрешението. С оглед така посочената
нормативна регламентация и съобразно извършената от съда служебна проверка на
информацията за СД „Вис Виталис – С. и
с-ие“, съдържаща се в поддържания от КРС публичен регистър на предприятията,
уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни
съобщения /чл.33, ал.1, т.1 от ЗЕС/, предоставяща данни за предоставените мрежи
и/или услуги на предприятията, може да се направи обоснован извод, че ответното
дружество изпълва определението за средство за масово осведомяване за целите на
чл.18 от ЗДОИ. Същото създава, съхранява и разпространява обществени електронни
съобщения, както чрез интернет портала си, така и чрез предоставяне на
радио-услуги на регионален принцип.
На трето място съдът приема, че заявлението на Ц.С.П. е достигнало до
адресата към който е насочено - СД „Вис
Виталис –С. и с-ие“. Фактът, че това действие е извършено посредством
нотариална покана не променя обстоятелството, че заявлението за достъп до
обществена информация е било връчено на задълженото по ЗДОИ лице. Подобен извод
не може да бъде опроверган и от това, че нотариалната покана изхожда от трети,
различен субект – кмет на Община Казанлък, доколкото ясно в самата покана е
посочено, че същата има за цел да информира дружеството за наличието на
заявление по ЗДОИ, което е приложено към поканата. С оглед това, че производството по ЗДОИ започва с подаването на
заявление на лицата по чл.4 от закона и факта, че безспорно към нотариалната
покана се съдържа изрично волеизявление за представяне на обществена информация,
изхождащо от жалбоподателя по делото, то недвусмислено следва да се приеме, че
налице инициирано от Ц.С.П. производство по смисъла на чл.24
от ЗДОИ във връзка с чл.24 -29 от АПК, а не такова от страна на кмета на Община
Казанлък.
На последно място, както бе споменато и по-горе, до момента
на подаването на жалбата не е налице произнасяне на законния представител на СД
„Вис Виталис – С. и с-ие“, гр.Пазарджик или на упълномощено от него лице по
така подаденото заявление на П., поради което следва да се приеме, че е налице
мълчалив отказ към 30.12.2020г. Бездействието и липсата на волеизявление по
направеното искане се приравнява на акт, законосъобразността на който подлежи
на съдебен контрол. Съгласно чл.149, ал.2
от АПК мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен
срок от изтичането на срока, в който е следвало произнасяне, като този срок в
случая изтича на 29.01.2021г. (петък). В случая жалбата е депозирана в АС-Стара
Загора на 13.01.2021г., поради което същата се явява подадена в срок.
С оглед изложеното жалбата е подадена от активно
легитимирана страна по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДОИ срещу годен за оспорване
акт /мълчалив отказ/ на задължен по смисъла на чл.18 във връзка с чл.3 от ЗДОИ
субект в предвидения за това законов срок, поради което същата се явява
допустима за разглеждане в съдебно производство пред надлежно сезирания родово
и местно компетентен АС-Стара Загора в чиято подведомственост се включва и
разглеждането на жалби срещу актове за задължените по ЗДОИ субекти.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Както нееднократно вече бе посочено, а и се установява
непротиворечиво от доказателствата по делото в срока по чл.28, ал.1 от
ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение по подаденото от Ц.С.П. заявление, което решение да е в съответствие с
изискванията на закона относно информацията, искана от заявителя. Нормите на чл.34 и
чл.37 от ЗДОИ
регламентират съдържанието на решението по чл.28, ал.2 от
ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл.34 от ЗДОИ
императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя
достъп, а нормата на чл.37 от същия нормативен акт изчерпателно определя
хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая
законосъобразното постановяване на акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне -
или със задължителното по чл.34 от ЗДОИ
съдържание, естествено съобразено с особената специфика на информацията по
чл.18 от закона, или обосноваване на основанията за отказ по чл.37 от ЗДОИ.
В настоящия случай, като не се е произнесъл в законния срок по предвидения в
закона начин, ответникът е постановил един незаконосъобразен акт.
Действително, за да възникне задължение за субекта по ЗДОИ да
предостави заявения достъп до обществена информация, правото трябва да бъде
надлежно упражнено по реда на чл.24 и сл. от
ЗДОИ от заявителя в т.ч. подаденото заявление следва да отговаря на законово
регламентираните изисквания по чл.25, ал.1 от
ЗДОИ за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от
ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация
следва да съдържа: 1.трите имена, съответно наименованието и седалището на
заявителя; 2.описание на исканата информация; 3.предпочитаната форма за
предоставяне на достъп до исканата информация. 4.адреса за кореспонденция със
заявителя. Посочените в чл.25, ал.1, т.1
– т.4 от ЗДОИ
реквизити са нормативно определените такива за приемане на заявлението като
редовно от гл. т. на регламентираните формални изисквания за неговото
съдържание. Доколкото в производство по ЗДОИ законодателят изрично е изключил
възможността за мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до обществена
информация, тази недопустимост обуславя извод, че оспореният мълчалив отказ на СД
„Вис Виталис – С. и с-ие“ да предостави информация по подадено заявление
подлежи на отмяна само на това основание.
С оглед изложените от ответника съображения, свързани
с допустимостта на производството по подаденото от Ц.С.П. заявление, то следва да се
отбележи, че в прерогативите на задължения субект е да извърши проверка дали
заявлението съдържа изискуемите се
реквизити по чл.25, ал.1 от
ЗДОИ и като такова е редовно от формална страна и дали заявителят
има правен интерес от издаването на съответното решение по ЗДОИ, доколкото
въобще може да се твърди, че такъв следва да бъде доказван в провежданото
производство по ЗДОИ. Следователно дори и в хипотезите, при които сезираният
орган може да остави искането без разглеждане (при липса на задължителни
реквизити в заявлението - чл.25, ал.2
във връзка с ал.1, т.1,
т.2 и т.4 от ЗДОИ;
при неуточняване на предмета на исканата информация, след предоставена
възможност за това – чл.29, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДОИ;
когато исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ
във връзка с чл.18 и 19 от ЗДОИ и при наличието на предвиден в друг закон
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация),
задълженият субект е длъжен да стори това с изричен писмен акт. Ето защо
неоснователно е възражението на ответника, че за него не е възникнало
задължение за произнасяне по Заявлението на Ц.С.П. след като той има качество на задължен субект по чл.3 във връзка с
чл.18 от ЗДОИ. В този смисъл СД „Вис Виталис –С. и с-ие“ гр.Пазарджик
е длъжен изрично и писмено да се произнесе по допустимостта респективно
основателността на искането за предоставяне на искания достъп до обществена
информация. В тази връзка недопустимо е по съображения за нередовности на
заявлението, за които заявителят не е бил уведомен и съответно не му е била
предоставена възможност за тяхното отстраняване, да отпадне задължението на задължения
и надлежно сезиран субект да разгледа и да се произнесе по отправеното искане.
Във връзка с изложеното, непроизнасянето на задължения
субект по смисъла на ЗДОИ в предвидената от закона форма, с което по същество
да се разгледат въпросите, свързани с предмета на заявлението и да се осъществи
преценка по отношение дали поисканата информация е обществена, което от своя
страна представлява и формиран мълчалив отказ е незаконосъобразно. В аспекта на
изложеното е необходимо да се отбележи, че преценката по отношение характера на
поисканата информация, преценена през призмата на чл.2 във връзка с чл.18 и 19
от ЗДОИ, следва да се извършва за всеки конкретен случай от компетентния
задължен субект. В този смисъл съдът не дължи на страните да изследва
приложението на чл.2 във връзка с чл.18 и 19 от ЗДОИ към настоящия случай, тъй
като така ще реши предварително въпроса по същество – следва ли да се
предостави искания достъп или не по процесното заявление. Дали изисканата
информация попада в обхвата на чл.18, т.4 от ЗДОИ е въпрос, чиято основателност
следва да се прецени в производството пред задължения субект, като в евентуално
постановения отказ бъдат изложени правните съображения и аргументи, подкрепящи
формирания краен извод.
С оглед горното, оспореният мълчалив отказ следва да
се отмени, а заявлението на Ц.С.П. да се
върне на СД „Вис Виталис – С. и с-ие“, гр.Пазарджик, който като задължен по
смисъла на ЗДОИ субект, след като извърши преценка дали заявената за предоставяне
информация представлява „обществена информация“ по смисъла на чл.2 във връзка с
чл.18 от ЗДОИ и съобрази дали са налице другите предпоставки за
предоставяне на достъп до информация и съответно за съществуването на
претендираното от заявителя право да получи исканата информация, да се
произнесе с изрично решение съобразно изискванията на чл.28 от ЗДОИ.
От страна на пълномощника на жалбоподателката е
направено искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат в хипотезата
на чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. По делото
са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
07.04.2021г. (л.32-33), от които е видно, че Ц.С.П. е упълномощила адвокат А.Г.С. да я представлява в
съдебното производство по адм. дело №16 по описа на АС-Стара Загора за 2021г.
до окончателното му привършване във всички инстанции, като съгласно изрично
заявеното процесуалното представителство ще бъде осъществено безплатно.
Съгласно чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, а съгласно ал.2, в
случаите на ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2
от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. При това положение,
предвид изхода на делото и при наличието на адвокатско пълномощно и договор за
правна помощ, в който е вписано срещу договорено възнаграждение: безвъзмездно
на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв и своевременно
претендираното присъждане на адвокатското възнаграждение съдът приема, че
искането е основателно и следва да бъде уважено. Изявленията на страните по
сключения договор за правна защита и съдействие относно наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. По така изложените
съображения и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.36, ал.2 от ЗАдв във
връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в тежест на СД „Вис Виталис –С. и с-ие“
гр.Пазарджик следва да бъде възложено заплащането на сумата от 500 лева,
представляваща определения минимален размер на адвокатско възнаграждение за
конкретния случай.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал.2,
пр.2 от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на СД „Вис Виталис – С. и с-ие“,
гр.Пазарджик да се произнесе по заявлението на Ц.С.П. за предоставяне на достъп до обществена информация.
ВРЪЩА преписката по подаденото от Ц.С.П. заявление на СД „Вис Виталис – С. и с-ие“,
гр.Пазарджик, представлявано от В. С. С. с указание за изрично произнасяне с мотивирано
решение при спазване изискванията на ЗДОИ в 14-дневен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА СД „Вис Виталис –С. и с-ие“, ЕИК *********, гр.Пазарджик,
представлявано от В. С. С., да заплати на адвокат А.Г.С. ***0 и служебен
адрес гр.Казанлък, ул. “Кирил и Методий“, сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.36,
ал.2 от ЗАдв във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: