№ 8000
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110168092 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Р. Б. срещу „Обединена
Българска Банка“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея
искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са относими и необходими и
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде допусната СТЕ със задача какъв е размерът на шрифта при изготвяне
на договора и неговите приложения- 3 броя погасителни планове и застрахователна полица,
както и ССчЕ, която да изчисли размерът на ГПР, както и да посочи каква сума е платена по
процесния договор за кредит, както и да разпредели същата по пера /главница, лихви, такси,
застраховки и др./.
Съдът намира искането на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, заявено с молба от
23.01.2025г., да се яви ответника – юридическо лице, и лично да даде обяснения за
процесуално недопустимо. По реда на чл. 176 ГПК обяснения могат да дават единствено
законните представител на юридическите лица /чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК/. На следващо място с
оглед становището в отговора на исковата молба съдът намира искането и за ненеобходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.04.2025г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба
при депозит в размер на 500 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х., тел. *******.
1
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба,
както и със задача какви суми са платени по процесния договор за кредит, като разпредели
същите по пера- главница, лихви, такси, застраховка и др., при депозит в размер на 500 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението по
сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Р. Р. С.,
със специалност счетоводство и контрол, тел. *****.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 176
ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от И. Р. Б. срещу „Обединена Българска Банка“ АД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено между
страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2206093148473150
от 10.06.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3736,75
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски
кредит № 2206093148473150 от 10.06.2022г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба - 12.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (заличен търговец
и с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД) бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2206093148473150 от 10.06.2022г., по силата на който последният
бил предоставил заем на ищеца в размер на 39710 лева. Поддържа, че на 10.06.2022г.
подписал цитирания договор, като избрал да сключи застраховка „Живот“, като съгласно чл.
4.12 от договора, лихвеният процент по кредита бил с отстъпка 1%, отразена в посочената в
чл. 4.1 от договора лихва по кредита. На 13.06.2022г. получил обща сума от 39710 лева, като
в същия момент, банката изтеглила обратно 60 лева такса по кредита и застрахователна
премия от 1710 лева. Сочи, че изплащал редовно вноските по кредита, като и направил 2
частични предсрочни погасявания през м. май 2023г. и м. август 2024г., като след всяко
предсрочно погасяване, бил изготвян нов погасителен план. През м. септември 2024г.
погасил изцяло главницата по кредита, ведно с всички изискуеми от банката лихви. Излага,
че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в
обхвата на ЗПК, с оглед на което бил недействителен. Навежда твърдения, че същият е
недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно
шрифта на договора и на останалите документи (3 бр. погасителни планове и
застрахователна полица), които били неразделна част от него, да е с размер, който е не по-
малък от 12. Твърди, че договорът бил недействителен и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като посоченият годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума
дължима от потребителя били неправилно изчислени и били подвеждащи, като ГПР не бил
изчислен в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК. Сочи, че не било
спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото при
формирането му не били включени вземанията за застрахователна премия. Предвид
предпоставките, при които ставало изискуемо това вземане, то представлявало сигурен
разход за потребителя и следвало да бъде включен при формиране на ГПР. В случая банката
недобросъвестно го определяла като част от главницата с цел да не го включи при
формиране на ГПР. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид
недобросъвестното поведение на банката следвало да се окачестви като пълна липса на този
реквизит в процесния договор за кредит. Разходите за заплащане на застрахователна премия
били част от общите разходи по кредита и също следвало да се отчитат при изчисляването
на ГПР. Твърди, че предвидените застрахователни премии водели до значително оскъпяване
2
на ползвания заем, като завишавали размера на главницата и влияели върху размера на
възнаградителната лихва. Посочва, че клаузата за заплащане на застраховка била нищожна
поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като била
уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и
водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия. В случая
застрахователната премия представлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че чл. 4.4.1 от договора за кредит, който се
отнасял до ГПР, съдържал единствено посочване на „5,34%“, с което не било спазено
изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. В договора ГПР бил
посочен само като абсолютна стойност. Липсвала ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, като не било ясно как точно посочения лихвен процент от 4,95 % се
съдържал в ГПР и как бил изчислен по отношение на общия ГПР. Поради изложеното счита,
че договорът за предоставяне на поръчителство бил недействителен, а платеното от него
възнаграждение по него било недължимо. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
№ 2206093148473150, по силата на който ищецът бил получил в заем сумата от 39710 лева,
както и че при сключване на договора за кредит съгласно чл. 4.12. от договора,
кредитополучателят бил избрал да сключи застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, за
да се възползва от отстъпка в лихвения процент по кредита, отразена в договорения лихвен
процент по чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора за кредит. Кредитополучателят бил сключил
застраховката и бил заплатил застрахователната премия, като бил наредил сумата от
сметката, по която бил отпуснат кредита. Поддържа, че размерът на предварително
одобрения кредит бил 38 000 лева, а със сключения впоследствие договор за кредит Банката
била предоставила на кредитополучателя кредит в размер от 39710 лева, т.е. с 1710 лева
повече /колкото бил размера на дължимата и заплатена от кредитополучателя от размера на
кредита премия по сключената от него застраховка „Живот“/, което била причината, поради
която на ищеца бил отпуснат кредит, който бил с 1710 лева по-висок размер в сравнение с
предварително одобрения такъв. Сочи, че не съществувала уговорка между страните за
увеличаване размера на кредита с размера на еднократната такса от 60 лева, поради което
същата била включена в разходите при изчисление на ГПР и обща дължима сума, за разлика
от застрахователната премия. Сочи, че в сключения договор и погасителния план към него
било спазено законовото изискване за използване на еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12. Следователно не било налице нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Що се отнасяло до застрахователната полица, тя била издадена от ЗК „Уника“, а не от
Банката и не представлявала неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че
застрахователната премия от 1710 лева за застраховка „Живот“ била включена в размера на
кредита и била заплатена от него с част от отпуснатия кредит. Сочи, че като част от
главницата по кредита премията също участвала при изчислението, както на ГПР, така и на
общата дължима от кредитополучателя сума, с оглед на което оспорва да е налице
нарушение на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19. ал. 2 от ЗПК и Приложение № 1
към него. Оспорва, че клаузата за сключване на застраховка „Живот“ била нищожна и
уговорена във вреда на потребителя. Съгласно чл. 4.12. от сключения договор за
потребителски кредит, страните били договорили, че размерът на лихвата по чл. 4.1. и чл.
4.2. от договора бил определен с включена отстъпка от 1 пункт заради сключената
застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, която застраховка кредитополучателят се бил
задължил да поддържа валидна до пълното погасяване на кредита. Искането към съда е да
3
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД -
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание; 2) по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на исковата сума в полза
на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 10.06.2022г. е бил сключен Договор за паричен заем
№ 2206093148473150 между И. Р. Б. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (заличен търговец с
правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД), по силата на който бил предоставен заем
в размер на 39710 лева, както и че на 04.09.2024г. ищецът бил погасил предсрочно кредита.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4