Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 3.4.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14916 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът И.М.Д. твърди, че като водач на мотоциклет Хонда Форсайт, с
per. № ********, пострадал при ПТП, настъпило на 7/8/2016 год. на кръстовището
на ул.“Христо Ботев“ и ул.“П.Хилендарски“ в гр.Сливница и причинено от водача
на лек автомобил Алфа Ромео 145 с per. № ********, управляван от Л.Д.Д..
Твърди, че водачът на лекия автомобил не зачел предимството на намиращия се в
дясно ищец и реализирал удар с него. В резултат от удара, ищецът получил
фрактура и луксация на десен глезен. Той бил приет по спешност в болница,
където претърпял операция за наместване на фрактура и поставяне на метална
остеосинтеза. След изписването му от болница, ищецът продължил лечението си в
домашни условия - той се чувствал изтощен и безпомощен, изпитвал силни болки и
страдания, налагало се да ползва помощ за посрещане на обикновените си битови
нужди, тъй като бил обездвижен. Възстановяването траяло около 2-3 месеца, през
които ищецът се чувствал зависим от близките си, непълноценен и в тежест на
околните. От инцидента той претърпял стрес и уплаха. Във връзка с лечението си,
ищецът извършил разходи, както следва: 2241 лева по фактура №
**********/9.8.2016 год. ; 40.60 лева по фактура № **********/15.8.2016 год. и
900 лева по фактура № **********/9.8.2016 год. Ищецът твърди, че към датата на
произшествието, водачът на лекия автомобил имал валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност с ответника. По тази причина ищецът отправил към него
искане за обезщетяване на вредите, но до изтичане на 3 месечния срок,
ответникът не се произнесъл. Ето защо ищецът претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, чийто размер определя на сумата 35 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3181.60 лева, като моли ответникът
да бъде осъден да му заплати посочените суми. Претендира законна лихва върху
двете главници от датата, на която изтекъл 3 месечния срок за произнасяне на
ответника - 26/10/2017 год. до окончателното й заплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът З.Б.И. АД оспорва предявения иск, като твърди, че
липсва противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва ищецът да
е пострадал при произшествието.. Твърди съпричиняване на вредите, тъй като
ищецът управлявал мотоциклета без да има нужната квалификация и без поставена
каска, което довело до съпричиняване в размер на 90%. Съпричиняване имало и
поради факта, че ищецът управлявал мотоциклета по джапанки на бос крак.Счита,
че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява
се от писмените доказателства (Протокол за ПТП от 07.08.2016 г., протокол за
оглед на местопроизшествие, албум № 115/2016 г.), събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Д.Д., К.С.Н.и С. В.В., както и
Автотехническата експертиза, че на 07.08.2016 год. около 16,40 часа лек
автомобил марка „Алфа Ромео” с peг. № ******** с водач Л.Д.Д. *** с посока на
движение към кръстовището с ул. П. Хилендарски. При кръстовището с ул. П.Х.за
посоката на движение е имало знак „Стоп“. Водачът на лекия автомобил не спрял
на знака и е навлязъл в кръстовището. В същото време по ул. ПаисийХ./път с
предимство/, с посока към центъра и ул. Васил Левски се е движил мотоциклет
„Хонда” модел „Форсайт” peг. № *******, управляван от ищеца И.М.Д.. Ищецът се е
опитал да предотврати удар на мотоциклета в дясната странична част на лекия
автомобил, като е протегнал левия си крак към задната дясна гума. Мотоциклетът
е паднал на дясната си страна и е притиснал десния крак на мотоциклетистта.
Експертът отразява, че данни за удар между лекия автомобил и мотоциклета. При
така описания механизъм, мотоциклетиста е получил описаните в
съдебномедицинската експертиза увреждания.
Причините за
настъпване на произшествието от техническа гледна точка са неспазване на
задълженията които изисква пътен знак Б2 от ЗДвП „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” от водача на лек автомобил „Алфа Ромео” per. № ******** Л.Д..
В този смисъл са и показанията на самата свидетелка, която сочи, че няма
конкретен спомен дали е спряла на знак „Стоп“, но помни, че е намалила
скоростта поради липса на видимост (спрял автомобил тип „джип“ в кръстовището.
Вещото лице
посочва, че при данните от протокола за оглед на местопроизшествието - наличие
на мазно петно на 6,10 метра след ориентира (метален уличен стълб от
електрическата мрежа) и на 3,10 м. в ляво от десния край на платното за
движение (за посоката на движение на мотоциклета) и технически анализ на тези
данни се получава, че мястото на удара е на около 7 метра след ориентира и на
около 2 метра в ляво от десния край на платното за движение по ул. П.
Хилендарски. Експертът подчертава, че мястото на удара всъщност не е между
двете превозни средства, а съприкосновение между лекия автомобил (задно ляво
колело) и левия крак на мотоциклетистта.
Според инж. А.
може да се приеме с достатъчно за изследването точност, че скоростта на
движение на л.а. „Алфа Ромео” е била около 25 км/ч, а на мотоциклета около 30
км/ч. В момента, в който л.а. „Алфа Ромео” е навлязъл в кръстовището,
мтоциклетът се е намирал от коридора на движение на л.а. на около 10 метра.
Опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка при
скорост на движение 30 км/ч е била около 16 метра. Сравнението между опасната
зона за спиране - 16 метра при скорост на движение 30 км/ч, с отстоянието на
мотоциклета от коридора на движение на л.а. в момента, в който лекият автомобил
е навлязъл в кръстовището - 10 метра, показва, че мотоциклетистът не е
разполагал с техническа възможност да предотврати съприкосновението и удара с
лекия автомобил.
От приетата
Съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания: закрито счупване на левия фибуларен
глезен (т.е. глезена на малкия пищял. Фрактурата може да бъде получена при
твърдян от ищеца механизъм: вследствие на силен директен удар на твърди, тъпи и
ръбести предмети в областта на лявата глезенна става (т.е. удар на външната
част на лявата глезенна става в джантата на дясната задна гума на преминаващ от
лявата страна на мотоциклетиста лек автомобил). Според вещото лице д-р Б. Б.
получената фрактура на левия фибуларен глезен е довела на пострадалия - болки и
страдания за срок от 3 месеца, като най- интензивни те са били през първите 2
седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалият е търпял само
периодично явяващи се болки в лявата глезенна ставащо тези болки бързо са
отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки, през
първите месец и половина ищецът не е трябвало да стъпва на оперирания крак,
затова се е предвижвал с помощта на патерици. Това му е довело известни
затруднения при предвижване и самообслужване в ежедневието. Експертът отчита,
че от деня на процесната злополука вече са изминали повече от 2 години. Общото
здравословно състояние на пострадалия към момента е стабилизирано. Счупеният
фибуларен глезен е зараснал окончателно, а движенията вече са възстановили
обема и силата си. Отразено е, че ищецът се предвижва самостоятелно без помощни
средства с нормална походка. Същевременно предстои премахване на
остеосинтезата, което не би следвало да е съпроводено с допълнителни проблеми.
Вещото лице посочва, че по делото са представени доказателства ищецът да е
извършил разходи за: за оперативни консумативи метална остеоснитеза - тубуларна плака и винтове 2. 241,00лв., за заплатена потребителска такса - 40,60лв., за
заплатен хирургичен екип - 900лв. Разходите на ищеца съвпадат с периода на
лечение на процесното счупване от ПТП и те са били задължителни за правилното и
навременно провеждане на същото. Разходите не се заплащат от НЗОК. Последната
заплаща на здравното заведение само разходите за болничното лечение и
извършената операция като дейност по съответната клинична пътека - №217. Всички
останали разходи за оперативни консумативи и разходите по време на
амбулаторното лечение не се заплащат от здравната каса, а от пациентите.
Вещото лице
посочва, че в материалите по делото няма описани данни при какви условия е
пътувал ищецът и как е бил той оборудван и обут, управлявайки мотоциклета си.
Има такива данни само в СМЕ на съдебния лекар, приложена по делото, в която е
посочено че пострадалият е управлявал мотоциклета си „по джапанки.“ Ако в
действителност ищецът е бил обут с джапанки лявата глезенна става е била без каквото
и да е покритие, което е способствало получаването на процесното увреждане.
Същевременно обаче експертът акцентира, че ако ищецът бе пътувал обут с ботуши
или високи обувки процесното счупване пак може да бъде получено, тъй като
кинетичната енергия при удара е била сравнително висока, а ударът е бил в
джанта която е изградена от твърди, ръбести предмети. Затова кожената обувка не
може да защити напълно ставата от увреждания. Същата предпазва от протривания
на кожата, но не и от счупване.
За установяване
на претърпяните от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката В.Д., съпруга на ищеца. Свидетелката
сочи, че след операцията ищецът се е нуждаел от помощ при обслужване. Постоянно
се оплаквал от болки и свидетелката искала от сестрите на ищеца да се даде
обезболяващо. След изписването му свидетелката продължила да му асистира – при
ползване на тоалетна, първоначално чрез подлога, впоследствие – чрез помощта на
патерици. На четвъртия месец ищецът започнал да ходи с бастун, а на шестия –
без. Всяка вечер свидетелката правела на ищеца масажи. Той спрял да ходи на лов
и на ски, да играе футбол.
Въз основа
на така събраните доказателства съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД. Установява се деянието на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ с
рег. № ******* да е в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба „на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.“ От събраните по делото доказателства не се
установява изпълнение на това нормативно вменено задължение за водача на лекия
автомобил, нещо повече. Самата Л.Д. споделя видимостта й да е била ограничена
от неправилно спрял в кръстовището лек автомобил, което допълнително предполага
повишено внимание и изчакване и преминаване със скорост, позволяваща пропускане
на движещите се с предимство ППС.
Съдът намира
за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия И.Д.. Не се установява пътният инцидент да е в резултат
на липсата на умения на ищеца да управлява мотоциклета. Същевременно вещото
лице д-р Б. е категоричен, че носенето на обувки и ботуши не би предотвратило
процесното счупване, а единствено причиняването на повърхностни охлузвания,
които не влияят на размера на обезщетението, което следва да се определи.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобила е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата страна е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията; проведеното лечение чрез оперативна намеса; интензитет и продължителност
на болката – интензивна през непосредствено след травмата и в първите 2
седмици, наличие на болка за около 3 месеца от увреждането, липсата на трайни
последици за здравето на пострадалия; първоначалната необходимост от чужда
помощ за определени дейности в ежедневието, наличният козметичен дефект и
необходимостта от предстояща операция за отстраняване на металната
остеосинтеза, респ. съпровождащите я болки и страдания. Отнасяйки тези констатации
към възрастта и начина на живот на ищеца, както и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв.
Установява се, че направените разходи за лечение в общ размер 3186,60 лв. са
необходими и същите не се покриват от съответната клинична пътека (изводите на
съдията докладчик съвпадат с практиката на САС, съгласно която изборът на екип
се включва в необходимите разходи на лечение - 3311/2018, 7 с-в САС).
На основание чл. 497, ал. 2,
изр. първо начален момент на дължимост на обезщетението за забава след
изтичането на 3-месечен срок от предявяването й на 26.07.2017 г. (датата,
посочена в писмо л. 30 от делото), т.е. 27.10.2017 г.
По разноските:
При така установения изход
от спора съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се заплатят разноски по делото в размер на 17,50 лв. –
държавна такса, а на процесуалния представител адв. М.Б.Н. от САК – адвокатско
възнаграждение в размер на 703,70 лв. (2010,54*0,35).
По отношение на сторените от
ответника разноски – същите са в общ размер 540 лв., в това число
юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица и депозит за свидетел. При
съобразяване на отхвърлената част от иска (0,65) на ответника следва да се
заплатят разноски в размер на 351,00 лв.
Ответникът дължи, съобразно
уважената част от иска, заплащане на сумата от 709,54 - държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******
да заплати на И.М.Д., ЕГН **********
1. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от ПТП, осъществено на 07.08.2016 г. :
-
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 35000
лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за 26.10.2017 г.;
-
сумата от 3181,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на законна лихва за 26.10.2017 г.
2.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 17,50 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на
адв. М.Б.Н. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 703,70
лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото с включен ДДС.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 351,00 лв. - разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 709,54 лв. – държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: