№ 28021
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110150320 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба вх. № 180662/30.08.2022 г. от ответника „Спринг Ер България“
ООД, чрез адв. О. В. от САК, с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение № 9246/16.08.2022 г., в частта за разноските, като моли съда да не присъжда в
тежест на ответника съдебни разноски, тъй като същия не е дал повод за образуване на
делото. Счита, че приложима в случая разпоредба е чл.78, ал.3 от ГПК, като с оглед
отхвърлянето на иска, разноските следвало да се възложат на ищеца.
Съдът е връчил на насрещната страна – ищеца Л. Д. Илиева молбата по чл.248 от
ГПК за становище, като на 17.10.2022 г. е постъпил отговор от нейно име, чрез
пълномощник адв. Н. Л.. Ищецът изразява становище за неоснователност на молба, тъй като
възраженията на ответника за неправилно приложение от съда на разп. на чл.78, ал.2 от ГПК
били неоснователни и необосновани. Счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК урежда
една хипотеза, която е приложима при наличие на двете кумулативно предвидени
предпоставки, а не няколко, каквито съображения е развил ответника в молбата си по чл.248
от ГПК. Моли съда да не уважава молбата, респ. да не допуска поисканото изменение на
решението в частта за разноските. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и
за това производство, като представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 200
лв.
Съдът като се запозна с искането на ищеца и постъпилия от ответника отговор,
намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна, по следните съображения:
В производството по делото, ответника не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Едва в първото съдебно заседание, се явява негов представител по пълномощие, като
заявява, че в хода на процеса са заплатили претендираните от ищеца суми за обезщетение за
1
неизползван платен годишен отпуск и обезщетението за забава върху него, за периода на
забавата, както и представя доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на посоченото от последния основание и от датата претендирана от него /заповед за
прекратяване на ТД № 100/22.01.2021 г. Ответникът е претендирал още, че не следва да
носи тежестта за сторените от ищеца съдебни разноски, предвид предприетото плащане,
като е възразил и за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С решението си съдът е обсъдил това възражение и е намалил адвокатското
възнаграждение, което се дължи на ищеца, по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, до размер от 320,
20лв. с вкл. ДДС, като е съобразил както определения материален интерес на исковете, така
и реалната фактическа и правна сложност на делото, вкл. приключването на същото в едно
съдебно заседание. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита за приложима при
аргумент на противното основание, разп. на чл.78, ал.2 от ГПК. Няма спор, че в конкретния
случай, ответникът въпреки, че е признал исковете, с извънпроцесуалното си поведение в
продължителен период от време и отказа да плати претендираните суми, и да прекрати
трудовото правоотношение от момента и на основанието посочени от ищеца, е дал повод за
образуване на производството, тъй като правния интерес на ищеца не е бил удовлетворен
преди делото. Доколкото съдът е установил, че не са налице двете условия по чл.78, ал.2 от
ГПК, а именно ответника да е признал иска и да не е дал повод за образуването на делото,
основателно е приел, че не следва да освобождава ответника от тежестта да заплати
сторените от ищеца съдебни разноски. В молбата по чл.248 от ГПК, депозирана от
ответника, не се излагат нови и различни от вече заявените във вр. с разпределението на
отговорността за разноските, обстоятелства, поради което и решението на съда в тази си
част, не подлежи на изменение.
Следователно молбата, с която сега е сезиран съда е изцяло неоснователна и не се
следва изменение на решението в частта за разноските присъдени в тежест на ответника.
Неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на разноски, сторени в
негова защита, в рамките на това производство.
Въпреки цитираната от процесуалния представител на ищеца съдебна практика,
съдът споделя обратната такава, която счита, че е и преобладаваща сред съдилищата, а
именно, че производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт
(така напр. в Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение
№ 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС ). Произнасянето на съда по
направено такова искане, се явява допълнение на вече постановения съдебен акт /решението
по делото/, като за производството пред тази инстанция съдът вече е присъдил на страната,
2
която има право на разноски, такива и следователно нови разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатено само за целите на това производство, не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) .
Следователно и искането на ищеца за присъждане на допълнителни съдебни разноски,
сторени във връзка със защитата му в производството по разноските, следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК, заявена от страна на
ответника „Спринг Ер България“ ЕООД, чрез адв.О. В., с вх. № 180662/30.08.2022 г. за
изменение на Решение № 9246/16.08.2022 г., постановено по гр.д. № 50320/2021 г. по описа
на СРС, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на ищеца Л. Д. Л. за присъждане на съдебни
разноски в размер на 200 лв., сторени от нея за защита в производството по чл.248 от ГПК,
като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3