№ 3487
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110145936 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от [ЮЛ], с ЕИК:
[номер], чрез адв. Й.З., срещу Д. Г. Г., ЕГН ********** с която е предявен иск
с правно основание чл. 422 във вр с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр с чл. 79, ал.1
ЗЗД за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от
1173,50 лева, представляваща задължение за втора вноска по договор за
предоставяне на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г, както и иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху общата сума, считано от
23.03.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между страните е
сключен договор за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г.
по силата, на който ответникът се е задължил да заплати процесната сума и не
е изпълнил договорното си задължение. В тази връзка е било образувано
заповедно производство, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок ответникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта. На основание чл. 415,
ал.1 ГПК съдът е указал на ищцовата страна да предяви настоящите искове за
установяване на вземането.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д.Г.
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който
1
предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен. Ответника
поддържа, че не дължи процесната сума, тъй като неговият син- ученикът
Дариан Г. не е ползвал училищен транспорт от януари до март 2020 г. поради
увеличената заболеваемост и разпространението на коронавирус. Г. сочи, че е
уведомил устно ищеца, че синът му няма да ползва организирания транспорт,
считано от януари 2020 г. поради усложнената епидемична обстановка в
страната. Релевира доводи, че от 13.03.2020 г. до края на учебната година,
училището изобщо не е изпълнявало задълженията си по договора и не е
предоставяло услугата, тъй като в страната било обявено извънредно
положение. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 143, т.14 вр с чл. 146,
ал.1 от ЗЗП. Излага съображения, че чл. 12 от процесния договор
представлява по същество неравноправна клауза и като такава следва съдът
да я обяви за нищожна. Оспорва изрично тезата на ищеца, че вноската се
дължи, тъй като средставата са били необходими за заплати на служителите и
поддръжка на автобусите, въпреки че същата не е била изпълнявана.
Поддържа, че тези аргументи са несъстоятелни и неотносими към предмета
на спора. Ответникът твърди, че претендираната законна лихва за забава
също не се дължи, доколкото представлява акцесорно задължение, а главното
задължение е неоснователно.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
ползване на училищен транспорт между страните, по силата на който е
възникнало задължение за ответника за заплащане на цена в претендирания
размер.
С оглед заявеното от ответника становище в отговора на исковата молба
съдът с доклада по делото е обявил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за ползване
на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г., по силата на който ищецът
се е задължил да предостави училищен транспорт на сина на ответника
Дариан Г., а ответникът се е задължил да заплати сумата в размер на две
равни вноски по 600 евро всяка, равняваща се на 1173,50 лв.
2
Съдът установи, че процесният договор е сключен на 07.05.2019 г.
Предметът на договора се извлича от систематичното тълкуване на раздел I,
озаглавен “Предмет на договора” с раздел, озаглавен “Права и задължения на
родителя”, чл. 1. От посочените клаузи става ясно, че въпросният договор е за
предоставяне на услуга по осигуряване на транспорт на ученик срещу
възнаграждение. Същият е двустранен и възмезден, сключен между
физическо и юридическо лице. Съгласно чл. 2 от раздел “Права и задължения
на родителя” страните са постигнали съгласие плащането по договора да бъде
разсрочено на две вноски. Първата вноска е била в размер на 660,00 евро.
Втората уговорена вноска е била в размер на 600,00 евро, като същата е била с
падеж на 20.01.2020 г.
Тъй като тежестта на доказване за положителния факт на плащането
лежи върху страната, която се ползва от благоприятните за нея правни
последици от него – ответника, той следва да го проведе по начин, по който
да създаде несъмнено убеждение у съда, че този факт се е осъществил, щом
ищецът го отрича. По делото не се твърди и не са представени доказателства
ответникът да е заплатил втората уговорена вноска по договора в срок.
Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо
ответникът е в забава от 21.01.2020 г за процесното задължение.
Ответникът релевира възражение за непреодолима сила по чл. 81, ал.1
ЗЗД и намира, че не следва да отговаря за неизпълнението, тъй като за
периода от месец януари до месец март на 2020 г. е имало увеличена
заболяваемост и очаквано разпространение на коронавирусна епидемия,
съставляват неопреодолима сила за престиране на дължимото, доколкото
ученикът не е посещавал учебни занятия и следователно не е ползвал
училищен транспорт. Тези благоприятни за ответника фактически твърдения,
обаче, остават недоказани по делото.
Установи се, че ответникът е бил в забава от 21.01.2020 г., а съгласно чл.
85, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако
изпълнението стане невъзможно поради причина, за която не би отговарял,
освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно
изпълнение. В настоящия случай ответникът не твърди и не представя
доказателства, че дори и да не е бил в забава, ищцовото дружество отново би
3
претърпяло вредите от неплащането на уговорената сума. С решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено извънредно положение до
13.04.2020 г. Следователно падежът на процесното задължение - 20.01.2020 г.
предхожда времевия обхват, за който е обявено извънредно положение,
поради което обективната невъзможност е неприложима в настоящия случай,
доколкото ответникът е изпаднал в забава преди обявяване на извънредното
положение и не твърди и не представя доказателства, че кредиторът би
претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Относно твърдението на
ответника, че синът му не е ползвал учебния транспорт от януари 2020 г., за
което е уведомил устно ищеца съдът намира, че доколкото в чл. 1 от
договора е предвидено всички съобщения и уведомления между страните да
бъдат в писмена форма, устното уведомяване е без правно значение за
решаване на настоящия правен спор.
По разноските:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящото дело не е сложно нито от фактическа, нито от
правна страна, въпреки това съдът намира възражението за неоснователно.
От приложения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, както и от фактурите за
извършени плащания с основание адвокатско възнаграждение е видно, че
размерът на заплатената сума за адвокатско възнаграждение е минималният
съобразно изискванията на чл.7, ал.7 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което същата не следва да бъде
намалявана. При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в
размер на: 360,00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедно производство; 25,00 лв. държавна такса за заповедно производство;
360,00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение за исково
производство, както и 50,00 лв. държавна такса за исково производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от [ЮЛ], ЕИК
[номер], със седалище и адрес на управление: [адрес] с правно основание чл.
4
422 , ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Д. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: [адрес] дължи на ищеца [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от
1173,50 лв., представляваща дължимо парично задължение по договор за
предоставяне за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г. от
07.05.2019 г., ведно със законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 385,00 лв., представляваща
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер от 410,00 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5