№ 908
гр. Перник, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720103067 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 12692 / 10.06.2024 година от Н. Г.
И., ЕГН **********, ************, чрез адвокат Б. В. от САК, съдебен адрес:
********* срещу "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино".
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че изпълнително дело № 2925/2023 г., по описа на
ЧСИ С. Б. е било образувано по молба на взискателя „Топлофикация -
Перник“ АД вх. № 51597/11.10.2023 г. срещу Н. Г. И. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 01.03.2013 г. по гр.д. № 8730/2012 г. по описа
на ПРС за 2012 година, за събиране на сумите в размер на 1556.43 лева-
главница, за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011 г., сумата от 340.62 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.06.2009г. до 17.10.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата считан от датата на подаване на заявлението 29.11.2012г., до
окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 137.94 лева.
По изпълнителния лист взискателят претендира сума, представляваща за
него непогасено задължение за този период от Н.Г.Е. /сега И./ в размер на
горепосоченото общо задължение.
1
Първоначално въз основа на посоченият лист е било образувано
изпълнително дело № 403/2013 г., по описа на ЧСИ Е. Д.. Видно от печата,
поставен на задната страна на изпълнителния титул делото не се установявало
кога е било образувано това изпълнително дело. Налице е само датата на
връчване на ПДИ - 29.07.2013 г. и датата на прекратяването му - 01.09.2023 г.,
което само по себе си и с оглед датата на образуване на второто изпълнително
дело пред ЧСИ С. Б. установява че вземанията са погасени по давност, както и
че е погасено по давност и правото на принудително изпълнение спрямо този
длъжник, вкл. до датата на образуване на второто ИД пред ЧСИ С. Б. на
11.10.2023 г.
Излага в условията на евентуалност, че ако се приеме, че датата на
връчване на ПДИ - 29.07.2013 г. е последното действие по изпълнението и с
оглед последната дата на извършен превод на сума към взискателя -
04.07.2018 година, следвало че от тази дата до датата на образуване на второто
изпълнително дело - 11.10.2023 г. били изминали нови 5 години и 3 месеца,
като и по - късно и след това е образувано второто ИД № 2925/2023, по описа
на ЧСИ С. Б. по искане на взискателя Топлофикация - Перник” АД срещу
Н.Г.Е. в качеството й на длъжник.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изпълняемо право на принудително изпълнение за вземане спрямо
ищеца Н. Г. И. за следните суми: 1556.43 лева - главница, за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 340.62
лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г.
до 17.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считан от датата
на подаване на заявлението 29.11.2012г., до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 137.94 лева.
Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор, но с писмена молба вх.№ 23567 / 23.10.2024 година, чрез юрк.Е.М.
оспорва иска, претендира разноски от 200 лева – за юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ищеца, като иска да бъде намален до законовия минимум.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
2
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, по описа на ЧСИ С. Б..
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.
Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна
сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава
и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от
изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя „Топлофикация-Перник“ АД на 17.06.2013 г. срещу Н. Г. И. и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.2013 г. по гр.д. № 8730/2012 г.
по описа на ПРС за 2012 година, за събиране на сумите в размер на 1556.43
лева - главница, за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011 г., сумата от 340.62 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.06.2009г. до 17.10.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата считан от датата на подаване на заявлението 29.11.2012г., до
окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 137.94 лева.
Първоначално въз основа на посоченият лист е било образувано
изпълнително дело № 403/2013 г., по описа на ЧСИ Е. Д.. Налице е само
датата на връчване на ПДИ - 05.08.2013 г. Това е последното действие по
изпълнението и с оглед последната дата на извършен превод на сума към
взискателя - 30.05.2018 година, оттогава до датата на образуване на второто
изпълнително дело - 11.10.2023 г. са изминали повече от 5 години и 3 месеца -
ИД № 2925/2023, по описа на ЧСИ С. Б., по искане на взискателя
Топлофикация - Перник” АД срещу Н.Г.Е. в качеството й на длъжник.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
процесния изпълнителен лист.
Към момента на образуване на ИД № 403/2013 година е било в сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
3
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни
последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение,
включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен
състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е
потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и
Определение № 50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
В тази насока са и мотивите на тълк.решение № 2/2023 година, на
ОСГТК на ВКС, постановено на 04.07.2024 година, където се приема, че при
изпълнителни дела, прекратени към 26.06.2015 година, срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването
им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като
хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт, а след отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а
прекратяването на изпълнителния процес няма отношение към прекъсването
на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се
отнася, въпреки че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
4
приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 30.05.2018 година
не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 30.05.2023
година– преди образуването на второто изпълнително дело – 11.10.2023
година и настоящото исково производство – 10.06.2024 година, и изтичане на
срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са
били погасени по давност, искът е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски в общ размер на 616,68
лева, съгласно своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК
(490 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 77,08 лева – заплатена
държавна такса, 49,60 лева – такси за преписи от двете дела на ЧСИ).
В случая не е налице прекомерност на платеното и претендирано
адвокатско възнаграждение от 490,00 лева, тъй като в случая същото е дори
под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ – 503,50 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. И., ЕГН
**********, ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо Н. Г. И. за следните суми:
1556.43 лева - главница, за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 340.62 лева - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 17.10.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата считан от датата на подаване на
заявлението 29.11.2012г., до окончателно изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 137.94 лева, по изпълнително
дело № 2925/2023 г., по описа на ЧСИ С. Б., образувано по молба на
взискателя „Топлофикация - Перник“ АД с молба вх. № 51597/11.10.2023 г.
срещу Н. Г. И. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.2013 г. по
гр.д. № 8730/2012 г. по описа на ПРС за 2012 година, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Н. Г. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 616,68 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
5
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6