Р Е Ш Е Н И Е
№ 721
25.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №738 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на О.Р.Х. ***, срещу Заповед №Н-88 от 27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения при издаването ѝ. Твърди, че като наемател по договор за наем на общинско жилище, преди изтичане срока на договора той бил длъжен и представил в срока по чл.14, ал.2 всички изискуеми документи по чл.8, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково. От представените от него документи било видно, че нямало промени в обстоятелства, които да го изключат от кръга на лицата с жилищни нужди. Обжалваната заповед била издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в производството по издаването ѝ не били установени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса дали са налице всички предпоставки за издаване на настанителна заповед и сключване на договор за наем на общински жилищен имот, нарушен бил чл.35 от АПК. Административният орган посочил в мотивите на обжалвания акт, че оспорващият не отговарял на чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата, с което го лишавал от правото да бъде настанен за нов срок в общинско жилище.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да бъде задължена Община Хасково да издаде настанителна Заповед и сключи договор за наем на общинско жилище по чл.15, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената по делото (л.9) Заповед №Н-277/02.07.2018 г., издадена от Зам.-кмет на Община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Протокол №12 от 25.06.2018 г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, жалбоподателят О.Р.Х. и членовете на семейството (домакинството) Р. Р.Х. – брат и Н. Р.Х. – сестра, се настанява в общинско жилище от фонд продажби, находящо се в гр.Х., ул.„А.“ №****, вх.***, ет.***, ап.***, при определен месечен наем. В заповедта е посочено, че настаняването е за срок от 1 (една) година, считано от 01.05.2018 г.
На основание чл.15, ал.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Заповед №Н-277/02.07.2018 г. на Кмета на Община Хасково, на 06.07.2018 г. между Община Хасково като наемодател и О.Р.Х. като наемател е сключен Договор за наем на общински жилищен имот рег.№ОС-276/06.07.2018 г. (л.7-8), с предмет общински жилищен имот, представляващ Апартамент №***, находящ се в гр.Х., ул.„А.“ №****, вх.***, ет.****, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 77,86 кв.м., с прилежащо избено помещение №***.
Съгласно чл.3 от Договора, той се сключва за срок от 1 (една) година, считано от 01.05.2018 г. В чл.10 от Договора са изброени случаите, в които същият се прекратява, включително: (т.1) С изтичане на срока, за който е сключен; (т.9) Когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем и (т.13) Поради непредставяне на актуални документи, съгласно чл.14, ал.2 и ал.3 от цитираната Наредба.
Под рег.индекс: 94О-225-1/30.04.2019 г. (л.11) в Община Хасково е регистрирана декларация, адресирана до Кмета на общината, с която О.Р.Х. прилага изброени с номерата си документи (приложени по делото на л.12 – л.28), във връзка с изтичане на договора му за наем на общинско жилище.
Представените документи са Удостоверение за семейно положение на жалбоподателя О.Р.Х., видно от което същият е неженен; Удостоверение за семейно положение на Р.Х. Ш., видно от което същият е баща на О.Р.Х. и на Н. Р.Х.; акт за раждане и удостоверение, от което е видно, че Н. Р.Х. е ученичка, родена през 2002 г., т.е. непълнолетна; удостоверения за декларирани данни за собственост на недвижими имоти и МПС, за извършвани прехвърлителни сделки и удостоверения за доходи, постоянен и настоящ адрес на лицата О.Р.Х., Р.Х. Ш. и Н. Р.Х..
Приложено е Удостоверение изх.№273/25.04.2019 г. (л.24), издадено от Ръководителя на УИН БЕТ 3 ООД, гр.С., с което се удостоверява получения от О.Р.Х. доход (брутен доход по ЗДДФЛ) последователно за месеците от 04.2018 г. до 03.2019 г. включително, в общ размер 19 824.93 лв.
В Удостоверение изх.№140/24.04.2019 г. (л.25), издадено от Ръководителя на ЮГОПЛОД АД – Хасково се удостоверяват получените от Р.Х. Ш. трудови възнаграждения и обезщетения за същия период, помесечно, и общо за периода – 5 046.31 лв. С Удостоверение изх.№2606-94Р-00-2060#1/11.04.2019 г. (л.26), издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, се удостоверява, че за периода от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. на Р.Х. Ш. се изплатени помощи/добавки по чл.7, ал.1 от ЗСПД, за изброени месеци, общо в размер на 240 лв.
Като част от административната преписка е приложен Протокол №6 (л.29-30) от проведено на 10.05.2019 г. заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково (по-нататък само Наредбата), назначена със Заповед №408/28.03.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
По точка IX от дневния ред в Протокола е отразено „Разглеждане на заявление, подадено от О.Р.Х. за подновяване на договор за наем на общинско жилище, находящо се в гр.Х., ул.„А.“ №****, вх.**, ет.***, ап.****“, и следното решение на Комисията: „Поради това, че не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно чл.5, т.7 от Наредбата, договора за наем на лицето О.Р.Х. се счита за прекратен и няма да бъде подновен.“
Със Заповед №Н-88/27.05.2019 г., издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №6/10.05.2019 г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, Кметът на Община Хасково прекратява наемното правоотношение с О.Р.Х. – наемател на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №***, находящ се на ул.„А***“ №****, вх.***, ет.*** в гр.Х.
В заповедта е посочено, че съгласно Договор за наем с рег.№ОС-276/06.07.2018 г. Община Хасково е отдала под наем на О.Р.Х. недвижим имот, общинска собственост, че договорът за наем на общинското жилище е за срок от една година, считано от 01.05.2018 г. и че към този момент (лицето) не отговаря на чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата, а именно средномесечният доход на член от семейството (домакинството), след облагане със съответните данъци за предходната година, да е по-нисък или равен на минималната работна заплата за страната.
От страна на жалбоподателя по делото са представени: Декларация, подписана от О.Р.Х., с нотариална заверка на подписа на 19.06.2019 г., в която същият декларира, че лично се грижи и осигурява финансово сестра си Н. Р.Х.; фишове от УИН БЕТ 3 ООД, за начислена заплата за месеците януари, февруари, март и април 2019 г. на О.Р.Х. – крупие; Договор за стоков кредит, сключен от О.Р.Х. като потребител, с погасителен план от дата 17.04.2019 г.; Договор за потребителски кредит №********** от 17.04.2019 г. с потребител О.Р.Х. и Договор за потребителски кредит №FL981157 от 02.04.2019 г. с потребител О.Р.Х. и Погасителен план към този договор.
В съдебно заседание чрез пълномощника на жалбоподателя се излагат твърдения, че тези документи се представят, за да се установи, че в действителност получаваният от О.Р.Х. доход, с удръжките по кредита и наема, който дължи, пада под ограниченията за доход, което не било съобразено от административния орган.
Видно от отразяването под текста на Заповед №Н-88/27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково, същата е получена от О.Р.Х. срещу подпис на 07.06.2019 г.
Жалбата срещу тази заповед е подадена на 13.06.2019 г., според пощенското клеймо на плика (л.6), с който е постъпила чрез Община Хасково, където е регистрирана под рег.индекс: 94О-225-2/14.06.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОС. Насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед №Н-88/27.05.2019 г. е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си – Кмет на Община Хасково, чиято компетентност не се оспорва.
С тази заповед се прекратява наемно правоотношение за недвижим имот – апартамент, общинска собственост, който безспорно представлява общинско жилище.
Общата правна регламентация, касаеща общинските жилища, е по Глава пета от ЗОС, и според нея лица с установени жилищни нужди се настаняват под наем в определени категории общински жилища.
В чл.45а, ал.1 от ЗОС е предвидено, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл.43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради: 1. неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца; 2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; 3. нарушаване на добрите нрави; 4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; 5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл.45а, ал.1 е предвидено друго; 6. изтичане на срока за настаняване; 7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище; 8. използване на жилището не по предназначение; 9. други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1.
В ал.2 на чл.46 от ЗОС е предвидено, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Според ал.4 на чл.46 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
На основание чл.45а от ЗОС, Общински съвет – Хасково е приел Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково (видно от §4 от ПЗР на Наредбата), приета с Решение №213 от 22.07.2016 г., текста на която е представен по делото в приложимата му редакция, последно изм. и доп. с Решение №834 от 22.02.2019 г. на Общински съвет – Хасково.
В Глава втора от Наредбата са уредени условията и реда за настаняване под наем в общински жилища, като в чл.5, ал.1 са изброени условията, на които следва да отговарят едновременно гражданите и техните семейства, за да имат право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища по чл.2, ал.1, т.1 (социални жилища), а в чл.8, ал.1 от Наредбата са изброени документите, с които съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата, се установяват тези обстоятелства.
В чл.15, ал.1 от Наредбата е предвидено, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета, в която се индивидуализира предоставеното жилище, трите имена и ЕГН на настаненото лице и членовете на семейството му (домакинството), срока на настаняване и размера и условията за плащане на наемната цена. Според чл.15, ал.3 от Наредбата, въз основа на настанителната заповед, издадена от кмета на общината, се сключва писмен договор за наем със съответното лице.
В чл.17, ал.1 от Наредбата, в 15 точки се посочват предпоставките, поради които се прекратяват наемните правоотношения.
Според чл.17, ал.2 от Наредбата, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Съгласно чл.17, ал.5 от Наредбата, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
В обжалваната заповед издателят ѝ – Кмет на Община Хасково, се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, съгласно която в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
Настоящият съдебен състав приема, че Кметът на общината е компетентният орган, който единствен разполага с правомощия да издаде заповед от вида на процесната – за прекратяване на наемно правоотношение с наемател на общинско жилище, поради което обжалваният акт е валидно постановен от материално и териториално компетентен орган. Кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, а приложимата по силата на препращането на чл.45а, ал.1 от ЗОС Наредба предвижда изрично, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета. Ето защо именно кметът е органа, който прекратява със заповед наемното правоотношение по смисъла на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, възпроизведена като съдържание и в чл.17, ал.2 от Наредбата, независимо че настанителната заповед в случая е издадена от името на Зам.-кмет на Община Хасково.
Страните по делото не спорят относно възникналото между тях по силата на настанителната заповед наемно правоотношение, а валидността на последното не е предмет на преюдициално разглеждане в настоящото производство, образувано по оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Съдът приема, че въпреки лаконичното им и недостатъчно прецизно излагане, фактическите и правните основания, вписани в обжалваната Заповед са достатъчни както за адресата на акта да разбере съображенията на отправеното към него административно разпореждане, така и за съда да извърши преценка върху законосъобразността на акта, който следва да се приеме за мотивиран.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че жалбоподателят О.Р.Х. е наемател на конкретно общинско жилище по силата на сключен между него и Община Хасково договор за наем за срок от една година, считано от 01.05.2018 г., както и че към момента на издаване на акта (27.05.2019 г.) същото лице не отговаря на предвиденото в чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата условие средномесечният доход на член от семейството (домакинството), след облагане със съответните данъци за предходната година, да е по-нисък или равен на минималната работна заплата за страната. Извършено е и изрично препращане към Протокол №6/10.05.2019 г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, което е допустим подход съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, предвиждащо възможността мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая Протокола на Комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата е част от административната преписка по издаване на заповедта и от него е видно, че Комисията за установяване жилищните нужди на гражданите е разгледала заявлението, подадено от О.Р.Х. за подновяване на договора му за наем на общинското жилище, като е приела, че доколкото същият не отговаря на конкретно условие за настаняване в общинско жилище, договорът му за наем се счита за прекратен и няма да бъде подновен.
При тези фактически установявания е видно, че административният акт е издаден на съществуващо и валидно правно основание – чл.46, ал.2 и ал.4 от ЗОС, респективно идентичните по съдържание разпоредби на чл.17, ал.2 и ал.5 от общинската Наредба, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от същата.
Безспорно страните по срочния наемен договор са наясно, че срокът на същия изтича на 01.05.2019 г., с оглед на което наемателят представя пред Община Хасково изискуемите по чл.8, ал.1 от Наредбата документи, въз основа на които да бъде извършена преценката относно предвидената в чл.46, ал.4 от ЗОС възможност – при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Административният орган е извършил тази преценка, констатирал е, че наемателят не отговаря на условието средномесечният доход на член от семейството (домакинството), след облагане със съответните данъци за предходната година, да е по-нисък или равен на минималната работна заплата за страната, поради което е издал оспорената заповед за прекратяване наемното правоотношение, като имплицитно е установил невъзможността същото да бъде продължено.
При така извършената от органа преценка съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, които да представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Твърденията на оспорващия за нарушение на чл.35 от АПК са неконкретизирани, като не е посочено кои факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на въпроса относно наличието на предпоставки за издаване на нова настанителна заповед и сключване на нов договор за наем на общински жилищен имот, не са били установени или обсъдени в производството. Такива правнорелевантни факти, при обсъждането на които административният орган да достигне до различен краен извод, не се констатират по делото.
Видно е от доказателствата, че О.Р.Х. е представил документи относно това, че е неженен, а като членове на неговото домакинство следва да се считат баща му Р.Х. Ш.и непълнолетната му сестра Н. Р.Х..
Представил е и изискуемите съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата удостоверения за брутните доходи на членовете на домакинството за период от дванадесет месеца назад – за месеците от април 2018 г. до март 2019 г. включително, а също и удостоверение по чл.8, ал.1, т.3.3 от Наредбата за получавани помощи в този период.
Доходите за периода, получавани като трудово възнаграждение от О.Р.Х. – в общ размер 19 824.93 лв., са удостоверени с Удостоверение изх.№140/24.04.2019 г. на УИН БЕТ 3 ООД, гр.С., а доходите, получавани от баща му Р.Х. Ш. – трудово възнаграждение в размер на 5 046.31 лв. и помощи по ЗСПД в размер на 240 лв., са удостоверени с Удостоверение изх.№140/24.04.2019 г. на ЮГОПЛОД АД – Х. и Удостоверение изх.№2606-94Р-00-2060#1/11.04.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
Общият размер на тези доходи (19 824.93 лв. + 5 046.31 лв. + 240 лв. = 25 111.24 лв.), средномесечният им размер (25 111.24 лв. : 12 мес. = 2 092.60 лв.), както и средномесечният доход на всеки член от тричленното домакинство на жалбоподателя (2 092.60 лв. : 3 = 697.5344 лв.) се установяват при елементарни математически пресмятания.
Направените от жалбоподателя възражения, че в получавания от него доход не следвало да се вземат предвид плащанията, които прави за наем на жилището и тези по сключени от него договори за потребителски и стокови кредити, са напълно неоснователни. Освен това представените от същия Договори за кредити са от м.април 2019 г. и неотносими към разглеждания период.
Представените от жалбоподателя фишове за начислено му от УИН БЕТ 3 ООД, след внасяне на данъци и осигурителни вноски, трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2019 г. не водят до различни от направените от административния орган изводи, тъй като посочените в тях суми изцяло съвпадат с удостоверените за същите месеци с Удостоверение изх.№140/24.04.2019 г. суми.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява посоченото в оспорената заповед неспазване изискването на чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата – средномесечният доход на член от семейството (домакинството), след облагане със съответните данъци за предходната година, да е по-нисък или равен на минималната работна заплата за страната.
Съгласно член единствен, ал.1 от Постановление №320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, обн.ДВ бр.107 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., от 1 януари 2019 г. новият размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв., при което средномесечният доход на член от домакинството на жалбоподателя – 697.54 лв., надвишава този размер.
Доколкото разпоредбата на чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС допуска основания за прекратяване на наемното правоотношение за общинско жилище да бъдат определяни и в общинската Наредба, издадена по чл.45а, ал.1 от ЗОС, то под понятието „условия за настаняване на наемателя в общинско жилище“ следва да се разбират изброените в чл.5, ал.1, т.1 до т.11 от Наредбата условия, а след като жалбоподателят не отговаря на изискването на чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата, е налице и хипотезата на чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, предвиждаща наемните правоотношения да се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.
Като е преценил тази хипотеза в условията на чл.46, ал.4 от ЗОС – при изтичане на срока на настаняване, и е приел, че наемното правоотношение не може да бъде продължено, Кметът на Община Хасково е издал заповедта за прекратяване на наемното правоотношение в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Подадената срещу заповедта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Р.Х. *** против Заповед №Н-88 от 27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: