Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / 04.02.2020
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1218/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от М.Ж. А., ЕГН ********** против Потребителна кооперация „Труд”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********, обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл.
245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неизплатени
трудови възнаграждения, включващи основно
месечно възнаграждение и добавки към него за прослужено време, в нетен
размер, ведно с лихва за забава в общ размер от 5 501,25 лева, от които 4 446,59 лева главница, представляваща общ
размер на нетни възнаграждения за всеки един от месеците за периода от месец 08.2016 г. до месец 10.2017
г., както и обезщетение за забава в общ размер на 1054,66
лева върху главници и за периоди като следва:
за м. 08.2016 г. - от 21.08.2016 до 31.08.2016 г. -
100,74 лв. - за 7 работни дни, ведно с лихва за забава за периода от 01.09.2016 г. до 21.08.2019 г. - 30,36 лева;
за м. 09.2016 г. - 331,00 лв. - за
пълен месец, ведно с лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 21.08.2019 г. - 97,01 лева;
за м. 10.2016 г. - 331,00 лв.- за пълен месец, ведно с лихва за забава за
периода от 01.11.2016 г. до 21.08.2019
г. - 94,16 лева;
за м. 11.2016
г. - 331,00 лв. - за пълен месец, ведно
с лихва за забава за периода от 01.12.2016
г. до 21.08.2019 г. – 91,40 лева;
за м. 12.2016
г. - 331,00 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.01.2017
г. до 21.08.2019 г. – 98,39 лева;
за м. 01.2017
г. - 154,31 лв. - за 9 работни дни, ведно с лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 21.08.2019 г. – 39,95 лева;
за м. 02.2017
г. - 36,01 лв. - за 2 работни дни, ведно с лихва за забава за
периода от 01.03.2017 г. до 21.08.2019
г. – 9,04 лева;
за м. 03.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.04.2017
г. до 21.08.2019 г. – 87,33 лева;
за м. 04.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.05.2017
г. до 21.08.2019 г. – 84,33 лева;
за м. 05.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.06.2017
г. до 21.08.2019 г. – 81,22 лева;
за м. 06.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.07.2017
г. до 21.08.2019 г. – 78,22 лева;
за м. 07.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.08.2017
г. до 21.08.2019 г. – 75,12 лева;
за м. 08.2017
г. - 360,08 лв. - за пълен месец, ведно с
лихва за забава за периода от 01.09.2017
г. до 21.08.2019 г. – 72,02 лева;
за м.
09.2017 г. - 360,08 лв. - за
пълен месец, ведно с лихва за забава за периода от 01.10.2017 г. до 21.08.2019 г. – 69,02 лева;
за м. 10.2017 г. - 310,97 лв. - за 19
работни дни, ведно с лихва за забава за периода от 01.11.2017 г. до 21.08.2019 г. – 56, 93 лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от деня, следващ този
на подаване на исковата молба в съда – 22.08.2019 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е работила по трудово
правоотношение /ТПО/ с ответника, съгласно трудов договор № 001/12.05.2008 г.,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за периода 12.05.2008 г. –
26.10.2017 г., на длъжност „продавач” в смесения магазин в **********с основно
месечно трудово възнаграждение – 220 лева. От 2013 г. работодателят спрял
изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца под предлог, че кооперацията
била финансово затруднена. Твърди, че е отправяла многократни молби към
председателя на кооперацията за своевременното изплащане на трудовите ѝ
възнаграждения, но това не било сторено. Поради
неплащане на трудово възнаграждение ищецът А. поискала да бъде прекратено
трудовото правоотношение без предизвестие и със заповед № 001 от 26.10.2017 г.,
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, кооперацията го прекратила. На
23.07.2019 г. отправила писмено заявление до работодателя, с предложение за
решаване на спора извънсъдебно, но резултат отново нямало. По тези съображения
моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
С исковата молба,
уточнена с молба вх. № 5283/13.09.2019 г., ищецът е предявил и иск ответникът
да бъде осъден да внесе социалните и здравни осигуровки на ищеца за целия
период, през който страните са се намирали в действащи трудови правоотношения.
С влязло в сила определение № 838/18.09.2019 г. исковата молба по отношение на
така предявения иск е върната на основание чл. 130 от ГПК, като недопустима и
производството по делото е прекратено в тази част.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият, чрез своя
законен представител М. А. Б., председател на кооперацията, прави признание на
исковите претенции – главници и лихви, в размерите, посочени в заключението на
вещото лице, като признава, че същите са дължими на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител, поддържа исковата молба. Моли съда да приеме, че
исковата претенция е тази, уточнена с експертизата на вещото лице, т. е. по –
ниския размер от посочените в молбата от 27.11.2019 г. суми, а именно, че
претенцията за неизплатени трудови възнаграждения в процесния период е в размер
на 4446.58 лева и че лихвите за неизплатени в срок възнаграждения е в размер на
1053.74 лева. Прави искане съдът да се произнесе с решение при признание на
исковете, като сумите бъдат преведени по посочената сметка. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение в минималния размер,
представя списък на разноските и касови бонове за извършени пощенски и пътни
разходи – 8бр.
Съдът, след съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Разпоредбата на чл. 128 от КТ установява възмездност
на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя
задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените
срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната
лихва, съгласно даденото в чл. 245, ал. 2 от КТ разрешение.
В този смисъл за успешното провеждане на иск с
посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
трудово възнаграждение.
Ответникът, чрез своя законен представител, направи
признание на исковите претенции. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
направи искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК –
при признание на исковете.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.
Ответникът е направил изрично изявление за признание на исковете по чл. 128
от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира претенцията за главница в размер на 4446.58 лева, представляваща сбор
от сумите на неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2016 г. и за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017 г., както и претенцията в размер на 1053.74 лева, представляваща сбор от сумите на обезщетенията за
забава, върху
всяка една от главниците, за периодите от първо число на месеца, следващ този
на полагане на труда до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня, следващ този
на подаване на исковата молба в съда - 22.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, за основателни.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението.
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Искане за присъждане
на разноски е направено още с исковата молба, представен е и списък на
разноските, съобразно който се претендират разноски в размер на 655.00лева
адвокатско възнаграждение, 20.00 лева – пътни разходи и 7.80 лева пощенски
разходи.
До приключване на устните състезания
по делото не са представени доказателства за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение. В този срок са представени единствено 8бр. касови
бонове, но претендираните суми за пътни и пощенски разходи на пълномощника на
страната не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК. С писмена защита вх. № 610/31.01.2020 г. е
представен договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г., в който е
посочено заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 655 лева, като
между страните е договорено, че възложителят дължи и направените от адвоката
пътни и пощенски разходи, доказани с надлежен документ. Договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като
чрез него се установят правата и задълженията на страните във връзка с
процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на
оказаната защита. Няма пречка, обаче, такъв договор да не бъде представен пред
съда, ако е сключен, респективно да не бъде сключен в писмена форма, която, не
е форма за валидност на договора. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде
сключен – аргумент от чл. 36, ал. 3 от ЗА, който
третира хипотеза на липса на договор въобще. Следователно, при доказаност на
понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, /дори и да не е представен договор за правна защита/, те
подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 от ГПК, с
оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски
по делото. Според т. 11 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС както
искането за присъждане на разноски, така и представянето на доказателства, че
са направени, трябва да бъде направено най – късно до приключване на устните
състезания пред съответната инстанция. В настоящия случай обаче договорът за
правна защита и съдействие е представен извън този срок. Съгласно т. 1 от същото
ТР по правилата на чл. 78 от ГПК разноските се присъждат само ако бъде доказано
тяхното извършване. Списъкът по чл. 80 от ГПК съдържа
единствено изброяване на всички разходи, които страната е направила и които
счита, че следва да й бъдат присъдени като същият само обективира претенцията. Различен е въпросът за доказване на тези
разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането
им, а не към неговото процесуално въвеждане. Смисълът на така
поставения срок – до приключване на устните състезания, е да се даде възможност
на страните в открито съдебно заседание да направят исканията си за разноски и
представят доказателствата за извършването им - като по този начин на всяка
страна се обезпечи равна възможност да вземе становище по искането на
насрещната страна и по представените от нея доказателства за извършено плащане
на разноските. Липсва основание за изкуствено разделяне на крайния срок за
искания във връзка с разноските, респективно представяне на списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, който визира приключването на последното съдебно
заседание в съответната инстанция, и за представянето на доказателства за
извършването им. /в този смисъл определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. №
1710/2018 г. на ВКС, I
т.о., определение № 412/04.12.2014 г. по т. д. № 539/2012 г. на ВКС, I т. о., определение №
425/10.11.2016 г. по г. д. № 4634/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 697/29.10.2015 г.
по ч. г. д. № 3880/2015 г. на ВКС, IV г.о./. По тези съображения разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение, както и за пътни и пощенски разходи, направени от неговия
адвокат, не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Провадия сумата
от 220.05 лева държавна такса за разглеждане на двата иска и сумата
от 200 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Труд”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявана от председателя М. А. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ж.
А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4446.58 лева /четири
хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от сумите на неизплатени
нетни трудови възнаграждения за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2016 г. и за месеците януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември и октомври 2017 г., както
и сумата от 1053.74
лева /хиляда петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сбор от сумите на обезщетенията за
забава, върху
всяка една от главниците, за периодите от първо число на месеца, следващ този
на полагане на труда до датата на подаване на исковата молба в съда –
21.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня, следващ този на подаване на исковата молба
в съда - 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, като УКАЗВА да се издаде
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Труд”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявана от председателя М. А. Б., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да
заплати по сметка на РС - Провадия сумата от 420.05 лева /четиристотин и
двадесет лева и пет стотинки/ - държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Варна в двуседмичен срок, считано от 04.02.2020 г., за която дата на
обявяване на решението страните са били надлежно уведомени в открито съдебно
заседание, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: