Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 21.04.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16833 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Д. „П.и.п.“,
с която е предявен срещу И. ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за
сумата от 28912,39 евро, представляваща задължение по договор за спогодба от 27.12.2010 г. Претендира
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски.
Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба е
придобил от ответника недвижим имот, чиято действителна площ е по-малка с 19,74
кв.м. от посочената в нотариалния акт. Страните са сключили спогодба, в която
са се съгласили, че стойността на тези 19,74 кв.м. възлиза на 24093, 66 евро
без ДДС, което превишение в цената ответникът ще компенсира, като извърши
допълнителни довършителни работи в имота на тази стойност. Тъй като ответникът
не е изпълнил поетото задължение, претендира плащане на компенсацията в пари.
Ответникът оспорва иска. Позовава се на изтекла
погасителна давност и нищожност на спогодбата, която счита, че противоречи на
чл.210 ЗЗД.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно е,
че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 116, том 2, рег. № 4050, дело №
263/2010 г. на нотариус рег. № 628 от 03.11.2010 г., по силата на който И. ООД
е прехвърлило на А.Д. „П.и.п.“ следните недвижими имоти, намиращи се в гр.С.,
района Триадица, жилищна сграда № 1 с офиси и аптека с к.к. +10 м, изградена на
„груб строеж“ в УПИ IV-112 от квартал 9 по плана на гр.С., местност „Жилищна
група Южен парк“, а именно: апартамент № ***** на сградата, на трети жилищен
етаж , на кота +9м, със застроена площ съгласно таблица за площообразуване от
279,93 кв.м., заедно с мазе № 4 на кота -2,80 м, със застроена площ от 8,40
кв.м. и надземен гараж 12, 12А – двоен на кота 0 м, със застроена площ от 34,99
кв.м., заедно с припадащите се 11,83% ид.ч. от общите части на надземните
гаражи, равняващи се на 14,89 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от правото
на строеж върху посочения УПИ, в който е построена сградата, срещу сумата от
200000 евро с ДДС, от които: 190700 евро с ДДС е цената на апартамента, а 9300
евро с ДДС е цената на гаража.
Със споразумение
от 27.12.2010 г. страните са установили в отношенията си, че е допуснатата
техническа грешка при изчисляване на застроената площ на апартамента, която е
260, 19 кв.м., а не 279,93 кв.м., както е посочено в нотариалния акт, и
разликата възлиза на 19,74 кв.м. Страните са постигнали съгласие, че стойността
на тези 19,74 кв.м. се равнява на 24093,66 евро без ДДС и като компенсация за
допуснатата техническа грешка продавачът се е задължил да извърши допълнителни
довършителни работи в имота, които не уговорени в сключения между страните
предварителен договор и приложенията към него, на стойност 24093,66 евро без
ДДС. Видно от т.12 на споразумението, в случай че довършителните работи са на
по-ниска стойност от посочената, разликата подлежи на възстановяване от
продавача, а в случай че са на по-висока стойност – разликата се доплаща от
купувача, т.е. при несъответствие между дължимо и извършено, независимо дали в
повече или в по-малко, страните са уговорили уравнението да стане в пари.
Неоснователно
е оплакването на ответника, че не е налице отклонение в площите. Такова
отклонение се установява от извършеното от него извънсъдебно признание в т.4 от
Споразумението от 27.12.2010 г.
Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на споразумението поради противоречие
с чл.210 ЗЗД. Посочената норма е диспозитивна и страните са свободни съобразно
общата си воля да уговарят в отклонение на законовото правило, включително да
уговарят даване вместо изпълнение (какъвто е процесния случай). Отделно от това
при настоящата сделка разликата в площите е по-малка от 1/10.
Съгласно
уговорките на страните, превишението в цената е следвало да се компенсира с
допълнителните довършителни работи, които включват както труд и материали. По
делото не се твърди, нито се доказва от ответника да е изпълнил задължението
си, поето с процесната спогодба. Поради това съдът приема, че е налице пълно
неизпълнение. Страните са уговорили с т.12 от спогодбата при несъответствие в
повече или по-малко на изпълнените работи с уговорената стойност, разликата да
се уравнява в пари, съответно – превишението да се доплаща от купувача, а
изпълнението в по-малко – от продавача. Доколкото по делото е налице пълна
липса на изпълнение от страна на продавача, съдът приема, че по силата на т.12
от договора пълният размер следва да се доплати в пари съгласно уговорената
стойност – 24093.66 лв. без ДДС или 28912,39 евро със ДДС. Поради това съдът
приема, че претендираното от ищеца вземане е възникнало по основание и размер.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност. За вземането е приложима общата
5-годишна погасителна давност (доколкото представлява вземане за реално
изпълнение). По силата на чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а когато вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За
процесното задължение страните не са уговорили срок за изпълнение, поради което
и по общите правила (чл.84, ал.2 ЗЗД) задължението е изискуемо след покана.
Поради това давността е започнала да тече от деня, в който задължението е
възникнало – 27.12.2010 г. Давността е изтекла на 28.12.2015 г. (доколкото
съответния ден – 27.05.2015 г. е неприсъствен). Исковата молба е подадена в съда
на 28.12.2015 г. – т.е. преди изтичане на 5-годишната давност. Възражението за
погасяване на задължението е неоснователно.
По
изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на
2261.91 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И. ООД, ЕИК ********, с адрес: ***, да
заплати на А.Д. „П.И.П.“, БУЛСТАТ *****,
с адрес: гр.С., бул.*****, както следва:
на основание чл.79, ал.1, вр. чл.365 ЗЗД сумата от 28912,39 евро, представляваща задължение по договор за спогодба от 27.12.2010 г., заедно със законната лихва от 28.12.2015 г.до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2261.91 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: