№ 87
гр. Крумовград, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20255130100029 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по чл. 55 от
ЗЗД.
Ищецът С. А. С. е подал искова молба в съда с която сочи, че на 31.07.2023 г., бил
сключил Договор за потребителски кредит № 903963 с „Кредирект“ ЕООД, по силата на
който му била предоставена в заем сума в размер на 1800 лева. В договора за кредит било
предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:
1.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1.При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко
три пъти размера на минималната работна заплата за страната;
2.2.При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната;
2.3.Да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;
2.4.Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, по които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „ Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
После сочи, в случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, заемополучателят
дължал неустойка в размер на 3519,42 лв. Общо предвидената дължима сума по договора за
1
кредит (главница, лихва и неустойка) била в размер на 6174 лв.
Твърди, че от 31.07.2023г. до 21.01.2025г. е платил сумата в размер на 4197 лв.
Счита, че сключеният с ответника договор за потребителски кредит е нищожен и на
осн. чл. 23 от ЗПК е дължал връщане само на главницата, като всичко платено над
главницата в размер на 2397 лв. (4197 - 1800) било платено без основание и подлежи на
връщане.
После твърди, че договора бил нищожен на осн. чл. 22, във вр. е чл. 11. ал.1, т.10 от
ЗПК. ГПР не отговарял на реално приложения, в него била включена единствено
възнаградителната лихва, като реално приложения бил различен от посочения в договора за
кредит. Това било така, тъй като не била включена в ГПР неустойката по договора за
непредоставяне на обезпечение.
Накрая твърди, че уговорената неустойка била разход по кредита, който следвало да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният
между страните Договор за потребителски кредит № 903963 от 31.07.2023г. е нищожен
поради неспазване на разпоредбата на чл.10, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Да осъди ответното
дружество да му върне сумата в размер на 2397 лв. като платена без основание по нищожен
договор за потребителски кредит в периода от 31.07.2023г. до 21.01.2025г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
"Кредирект" ЕООД, чрез адв.Х. М. от САК, в който изразява становище, че предявената
искова молба е нередовна и неоснователна, като излага подробни съображения. Възразява
срещу искането по чл.190 от ГПК да бъде задължено дружеството да представи договора за
кредит. Задължаването на едната страна да представи доказателства, от които се ползва
насрещната по същество представлявало заобикаляне на процесуалните правила за
доказване.Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установи, че по силата на договор за потребителски кредит № 903963 от
31.07.2023 г. ответното дружество "Кредирект" ЕООД е предоставило в заем на ищеца С. А.
С. сумата от 1800 лева. Общо предвидената дължима сума по договора за кредит (главница,
лихва и неустойка) била в размер на 6174 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и
в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими
и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит №903963 от 31.07.2023 г., като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 1800 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
2
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 58,6 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне в рамките на осемнадесет месеца горница в размер на 132, 6 %, предвид включената
неустойка(видно от погасителния план по договора). Поради това е надвишен максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането
се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 от ЗПК (и
съобразно трайната съдебна практика - т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети
състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU: C:2024:263, а така също и Определение
№ 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I търг. отделение на ВКС и
Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг. отделение
на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024 г. по т. д. № 1254/2023 г. по описа на I търг.
отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита - т.
е. усвоената главница от 1800 лв.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
В случая от доказателствата по делото се установи, че ищеца в качеството му на
кредитополучател е заплатил по сметка на кредитора - ответник в настоящото производство
сумата от 4197 лева. С оглед приетата недействителност на договора, то в случая сумата от
2397 лева е недължимо платена при начална липса на основание и следва да бъде върната на
ищеца от ответника.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски за адвокат. Съгласно представен по делото договор за правна помощ, сключен
между ищеца и адв. Р. Р., се установява, че е оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА.
3
Настоящият съдебен състав споделя наложилата се съдебна практика, че
декларираното в договора за правна защита и съдействие затруднено материално положение
на ищеца е от категорията правоотношения, разрешими между страните на конкретния
договор за правна помощ и съдействие, но и че при направено от насрещната страна
възражение, подкрепено с убедителни доказателства, следва това обстоятелство да бъде
изследвано от съда. В конкретния казус обаче, от така събраните доказателства не може да
бъде направен извод какво е било материалното положение на ищеца С. и дали той е бил в
състояние да заплати на процесуалния си представител договореното адвокатско
възнаграждение. От приобщените по делото удостоверение на Община Крумовград, справка
от ОДМВР - Кърджали и справката от НАП се установява, че като собственик и ползвател
няма регистрирани МПС и ППС на негово име, както и декларирани доходи по чл. 50 от
ЗДДФЛ и няма изплатени такива и по чл. 73 от ЗДДФЛ през 2024 г. и няма такава
информация за съпругата му, както и че след 28.08. 2023 г. няма регистриран трудов
договор. В така представените писмени доказателства не е посочен конкретен паричен
еквивалент, от който съдът да може да направи извод, че ищецът е бил в материално
положение, даващо му възможност да заплати исканото му адвокатско възнаграждение.
Относно конкретните размери на дължимото възнаграждение, безспорно са
приложими общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2, предл. първо от ЗАдв. В този
смисъл необходимият справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение
следва да се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и
правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В случая относима при
преценката относно размера е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (във варианта към ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но която с оглед даденото тълкуване в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, не обвързва съда със задължителна сила -
посочените размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при
допълнително съобразяване на същите с посочените принципи за пропорционалност и
справедливост.
Относно конкретния размер настоящата инстанция намира, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. В конкретният случай се касае за предявена искова
претенция, съставляваща обективно съединени два иска, по която обаче е налице голяма по
обем и съдържание съдебна практика, правеща в този смисъл защитата еднопосочна, а
резултатът предвидим. Разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни
заседания, което обстоятелство, с оглед посочените в предходния абзац критерии прави
исканото възнаграждение завишено. Или, съдът намира, че за всеки от предявените искове се
следват на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, изчислено към
абсолютния минимален ориентир на посочените размери на адвокатските възнаграждения, а
именно за първия иск (до размера само на 3519, 42 лв., а именно само досежно клаузата за
неустойка, а не по предявения такъв за сумата от 6174 лв.)възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 540 лв.с ДДС), а по втория иск (при цена от 2397 лв.)
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС (виж в
т.см.определение № 241/23.06.2025 г. постановено по ВЧГД № 129/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Кърджали).
Тъй като ищеца по делото е бил освободен от заплащането на държавна такса и
разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС - Крумовград сумата в размер на 342, 84 лв., представляваща дължима
държавна такса за двата иска.
С оглед гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №903963 от
31.07.2023 година, сключен между "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет.5 и С. А.
С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет.5 , представлявано от
управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“
чрез адв. Х. М. от САК ДА ЗАПЛАТИ на С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*******, действащ чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2397 лева, представляваща недължимо платена при начална
липса на правно основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 29.01.2025 година до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от
управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“
чрез адв. Х. М. от САК да заплати на адв. Р. Р. общо сумата в размер на 1020 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от
управителя Николай Пенчев Пенчев да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по банкова
сметка на Районен съд - Крумовград държавна такса в размер на 342, 84 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5