РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Велико Търново, 25.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на десети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора Н. О.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №731 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е по
жалба на юрисконсулт Р. Александрова, в качеството й на Община В. Търново,
срещу Решение
№ РД-02-36-251/17.02.2021г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна
програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013г., с което е приключен на сигнал за
нередност с рег. №1353 от Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция
„Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ по сключен договор
с рег. №BG61РО001/1.4-09/2012/014 по оперативна програма
„Регионално развитие“ 2007 – 2013г., във връзка с възложена открита процедура
по ЗОП с предмет „Строително-монтажни работи във връзка с проект: „Град Велико
Търново – зелена и достъпна балканска столица на културния туризъм“ с налагане
на финансови корекции в размер на 25 % върху допустимите разходи по договор №BG161PО001/1.4-09/2012/014-S-01/15.09.2014г.
с изпълнител „Скорпион Инвестстрой“ ЕООД; договор №BG161PО001/1.4-09/2012/014-S-02/15.09.2014г.
с изпълнител .. „П. Й. Й.““; договор №BG161РО001/1.4-09/2012/014-S-03/18.09.2014г.
с изпълнител Консорциум „Паркове-ВТ“; договор №BG161PО001/1.4-09/2012/014-S-04/18.09.2014г.
с изпълнител „Бистройинвест“ ООД и договор №BG161PО001/1.4-09/2012/014-S-05/18.09.2014г.
с изпълнител „НСК София“ ЕООД.
Жалбоподателят
счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на
влязлото в сила съдебно решение
№163/05.08.2020г. по АД №670/2019г. на Административен съд Велико Търново. Твърди, че издаването на оспорвания акт е
опит да се пререши спор между същите страни, който вече е решен с влязло в сила
решение. Безспорно било доказано, че е изтекла давност
за УО да определя финансова корекция по
договорите за СМР. Допълнителни съображения представя в писмена защита.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът по жалбата, ръководителя на УО на
Оперативна програма „Регионално
развитие“ 2007 – 2013г., чрез пълномощника си по делото в представено писмено
становище оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Счита,
че давността за извършване на финансови корекции по Регламент №2988/95 не е
изтекла към момента на образуване на производството; има извършени нарушения при възлагането на
обществените поръчки, които биха могли да имат като последица нанасянето на
щета на общия бюджет на ЕС, посредством извършване на неоправдан вид разход; не
е налице несъответствие на акта с целта на закона. Подробни съображения излага
в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.
Участващият в делото прокурор от ВТОП дава заключение
за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Делото се разглежда за втори път от АС – В. Търново, след като с Решение
№12257/30.11.2021г. по АД №6818/2021г. състав на ВАС е отменил Решение
№152/20.05.2021г. по АД №155/2021г. на АСВТ е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
При предишното разглеждане на делото е било прието за установено, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Община Велико
Търново е бил сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално
развитие“ с № BG161РО001/1.4-09
2012г. с наименование „Град Велико
Търново – зелена и достъпна балканска столица на културния туризъм“. Общия
размер на проекта е 7 297 111,54лв., от които 85 % е съфинансиране от
ЕФРР, 10 % съфинансиране от националния бюджет и 5% задължителен собствен
принос. На 18.12.2015г. от Община Велико Търново е депозирано искане за
окончателно плащане. С
писмо от 15.03.2016г. общината е уведомена за резултата от проверките и е
постановен отказ за верификация на сума в размер на 728 937,96лв. и
142 129,59лв. собствен принос. Писмото е оспорено от Община Велико
Търново, като в Административен съд Русе е образувано АД №114/2017г., с чието
съдебно решение е обявено за нищожно оспореното писмо. С Решение №29/01.11.2017г.
на Административен съд Русе по АД №291/2016г. е обявена нищожността на последващ
отказ от верификация, обективиран в писмо изх.№ 99-00-6-9620/3/21.01.2016г. на
УО на ОПРР.
След
приключване на тези производства е издадено ново Решение изх. №РД-02-36-1068/07.10.2019г.
на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“, с което е
постановен отказ за верификация за сумата в общ размер от 495 061,90 лв.
Това решение е било обжалвано пред АСВТ, където е било образувано производство
по АД №670/2019г. С решението по това дело съдът е отменил решението на УО на
ОПРР в частите, в
които е постановен отказ за верификация по т. 3 в размер на 404 045,70
лв.; по т. 4 в размер на 36 539,26 лв.; по т. 6 в размер на 888 лв.; по т.
7 в размер на 5 473,20 лв.; по т. 8 в размер на 77,01 лв. и по т. 9 в
размер на 282,17 лв. и преписката върната на управляващия орган за ново
произнасяне; жалбата на Община Велико Търново против Решение изх. № РД-02-36-1068/07.10.2019г., издадено от
управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ е отхвърлена като
неоснователна в останалите й части.
С Решение №2553/24.02.2021г. по АД №10915/2020г.
състав на ВАС е отменил решението на АСВТ в частта, в която е била отхвърлена жалбата на община
Велико Търново срещу решението ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Регионално развитие“ 2007-2013г. за отказ от верификация на средства,
в частта му по т. 1 по отношение на сумата от 133,83 лева и по т. 10 по
отношение на сумата от 4 440 лева, като преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне. В останалата му част решението на
АСВТ е оставено в сила.
Съставът
на АСВТ по АД №155/2021г. е приел,
че Решение № РД-02-36-251/17.02.2021г. на ръководителя на УО на ОПРР, с
което са наложени финансов корекции,
противоречи на посочените по-горе съдебни актове, поради което го е обявил за
нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.
В Решение
№12257/30.11.2021г. по АД №6818/2021г. състав на ВАС приема, че мотивите на съдебните
актове в частта за изтекла погасителната давност за определяне на финансова
корекция, не са по част от спорния предмет, не са източник на правни последици
наред с диспозитива на решението, поради което спорът относно определянето на
финансова корекция не е решен със сила на пресъдено нещо. Следователно при
повторното разглеждане на делото съдът следва да формира свои изводи то това
възражение и по спорния предмет – законосъобразността на наложените финансови
корекции.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган -
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020
година съгласно Заповед №РД - 02 - 36 - 1179/26.09.2018г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройство, в рамките на делегираната му компетентност, при
посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на финансовата
корекция.
Оспорваният акт е издаден в
изискуемата от закона форма и съдържа описание на фактическите и правни
основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същият обаче е
материално незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон
и нарушение на процесуалните правила.
Съгласно
чл. 3, (1)
Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95)
срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността по смисъла на чл. 1, (1)
Регламент №2988/95 е извършена. Следва да се посочи, че Регламент №2988/95
е основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до
единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите
по отношение на правото на Съюза. С оглед на установеното в чл. 3, (1)
Регламент №2988/95 давностният срок за определяне на финансова
корекция е четири години от момента на извършването на нередността, освен ако
секторните правила предвиждат по-кратък срок. Съгласно чл. 3, § 3 от
Регламент №2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие
на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с
разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът
започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва, т. е. в рамките
на четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да
определи финансова корекция. Според решение на СЕС по дело С-465/2010
СЕС, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил
правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на
"продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1,
ал. 2 от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният
давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на
субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на
неправомерно сключения договор за обществена поръчка. В случай на многогодишна
програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата
изрично не бъде прекратена - чл. 3, § 1,
ал. 2, изр. 2 от същия регламент. Нормата на ал. 3 на чл.
3, § 1 предвижда прекъсване на срока за давност от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването
или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да
тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Абсолютна давност в размер
на двукратния давностен срок е регламентирана в чл. 3, § 1,
ал. 4 от регламента. Съгласно чл. 3, § 2 държавите-членки
запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от предвидения в
цитирания регламент.
В конкретния
случай между страните по делото няма спор, че по проведените обществени поръчки
договорите със „Скорпион
Инвестстрой“ ЕООД, .. „П. Й. Й.““, Консорциум „Паркове-ВТ“, „Бистройинвест“ ООД
и НСК София“ ЕООД са сключени през месец 09.2014г. и приключили/изпълнени/ през
месец 12.2015г. Производството за определяне на нередност и налагане на
финансова корекция е започнало през месец 12.2020г., с изпращане на уведомление
до бенефициера съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, т.е. след изтичането на
визирания в чл. 3, § 1,
ал. 2 от Регламент №2988/95 и следователно четиригодишният давностен
срок. Възраженията на ответника за наличието на действия, които водят до
прекъсване на давността, за да е приложим срокът по чл. 3, § 4 от Регламент №2988/95,
съдът намира за неоснователни.
Съгласно чл.
3, § 3 от Регламент №2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването
или правните действия, отнасящи се до нередността. По делото не са представени
доказателства за наличие на предходни действия, свързани с установяване на
нередности, по проведените обществени поръчки и сключени договори с изпълнители
„Скорпион Инвестстрой“ ЕООД, .. „П. Й. Й.““, Консорциум „Паркове-ВТ“,
„Бистройинвест“ ООД и НСК София“ ЕООД. Именно поради това, че те не са били
обект на проверка и издаване на предходни актове за констатиране на нередности
и извършване на финансови корекции, производството по установяване е било
допустимо и издадените актове, както се посочи в мотивите на решението на ВАС,
не са нищожни поради противоречие със съдебни актове. Ето защо давността по
отношение на тях, започнала да тече от деня, в който завършва изпълнението на
неправомерно сключения договор за обществена поръчка, е изтекла към момента на
извършване на действията, посочени в чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95.
Предприетите
действия от страна на УО на ОПРР и издаваните актове, които са били предмет на
оспорване по АД
№291/2016г. и АД №291/2016г., двете на Административен съд Русе, както и АД
№670/2019г. на Административен съд В. Търново, касаят отказ от верифициране на разходи, което
производство е отделно от това по чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ и извършените по него
действия нямат пряко отношение към извършването на финансови корекции. И производството по
верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в
сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, са регламентирани като отделни административни по своя
характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт.
Двата индивидуални административни акта, макар да имат един и същ издател и
един и същ адресат имат различен предмет. В производството по проверка на
законосъобразността на отказа за верификация съдът не може да извършва проверка
за законосъобразност на акта, с който органът е определил финансова корекция. В
производството за проверка на отказа за верификация актът за определяне на
финансова корекция е само фактическо основание за отказа, за това съдът трябва
да провери единствено от формална страна осъществен ли е този релевантен
юридически факт. Обратното, в производство по извършване на финансова корекция
органът проверява дали установените обстоятелства се подвеждат под някоя от
хипотезите на нередност, без значение дали разходът, свързан с тази нередност е
бил вече верифициран. Ето защо процесуалните действия на органа в
производството по верификация на разходите по чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ, нямат и
не може а имат значение на действия на компетентните органи, което са
нотифицирани на лицето, свързани с разследването или правните действия,
отнасящи се до нередността, както изисква чл. 3, § 3 от Регламент №2988/95. Такива действия,
според изискванията, могат да бъдат само тези, с които е уведомявано лицето за
регистриране на нередността и образуване на производството по приключване на
сигнал за нередност. Както се посочи, доказателства за извършване на такива
действия и образуване на производство с уведомяване на оспорващия в рамките на
четиригодишния срок от изпълнението на договорите, не са представени.
По
изложените съображения оспореният административен акт, като засегнат от
пороците на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При
този изход на делото основателно се явява искането на оспорващия за присъждане
на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса от 1 700
лв. и възнаграждение за процесуален представител. Последните разноски се
определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ/делото е с
определен материален интерес/, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и предвид
обстоятелствата, че представител на оспорващия не се явява в заседание по
настоящото дело, съдът определя сума в размер на 450 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-251/17.02.2021г. на ръководителя
на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 –
2013г., с което на Община В. Търново по сключен договор с рег. №BG61РО001/1.4-09/2012/014
по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013г., във връзка с
възложена открита процедура по ЗОП с предмет „Строително-монтажни работи във
връзка с проект: „Град Велико Търново – зелена и достъпна балканска столица на
културния туризъм“ с налагане на финансови корекции в размер на 25 % върху допустимите
разходи във връзка с възложена открита процедура по ЗОП с предмет
„Строително-монтажни работи във връзка с проект: „Град Велико Търново – зелена
и достъпна балканска столица на културния туризъм“.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на Община В. Търново разноски по делото в размер
на 2150/две хиляди сто и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: