Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1686
гр. Пловдив, 03.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5264/2018 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 16-1030-011873/16.01.2017 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Г.П.Г., с ЕГН:
**********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 20 лева – за
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.П.Г.,
обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли
същото да бъде отменено. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП се сочи, че описаните в НП фактически констатации не съответстват на
дадената правна кваклификация, както и че наложената санкция не е в предвидения
в чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП размер. По отношение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП се
твърди, че субект на същото може да е само собственик на МПС и доколкото
жалбоподтелят не е такъв по отношение на процесното МПС, същият не може да бъде
отговорен за това нарушение. Отделно са наведени съображения и за липса на
посочване на място на нарушенията.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, не изразява становище по
така депозираната жалба.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.11.2016 г. полицай
при ОД МВР, град Пловдив, Сектор “Пътна
полиция”, съставил АУАН по отношение на Г.П.Г. за това, че на същата дата, около 10.10 ч.
в Община Марица, на път Втори клас, № II-56-90 км., същият е управлявал л.а. „Рено Сценик“ с рег. №
... (чужда собственост), без да носи в себе си СУМПС и Контролен талон към
него, както и за това, че в хода на извършената проверка било установено, че
автомобилът не е бил представен на технически преглед. За така констатираните
нарушения срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и обжалваното НП.
Изложената в АУАН и
възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен
състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства –
писмени (Справка за нарушител/водач) и гласни - показанията на разпитания по
делото свидетел - актосъставителя С.С. Й., който е потвърдил изложените от него
в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни,
логични и неопровергани от събраните по делото доказателства.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се оценя като частично основателна.
Съображенията за това са следните:
На
първо място следва да се посочи, че в случая е налице извършено нарушение на
административната разпоредба на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП, която квалифицира като нарушение управлението на МПС, което не
е преминало технически преглед. В АУАН и в наказателното постановление е посочено,
че е установено провереното ППС да не е било представено за ГТП в срок, което е
видно от поставения знак за ГТП върху автомобила № 8877411. Следва да се има
предвид, че задължението за представяне на ППС на технически преглед съобразно
с чл.147 ЗДвП и издадената въз основа на него специална Наредба е за конкретния
собственик на ППС или определено длъжностно лице, като в тази връзка в ЗДвП по
чл. 181 е предвидена отговорност именно за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. В случая, изрично и в
акта, и в наказателното постановление е посочено, че провереният автомобил не е
лична собственост на водача-нарушител. Правилно поради това наказващият орган
не е предприел реализиране на отговорността на същия по изричния текст на чл.
181 ЗДвП, а го е санкционирал съобразно общата разпоредба на чл. 185 ЗДвП, като
е посочил вече различно изпълнително деяние, което е относимо към водач, но
несобственик, който управлява ППС, което не е представено на технически преглед
в срок. Последното също е нарушение, което действително подлежи на
санкциониране по общия текст на чл.185 ЗДвП, което в случая е съответно на
действително установената фактическа обстановка. Не е налице, следователно,
твърдяното в жалбата противоречие и несъответствие, ето защо и доколкото по
делото се установява по несъмнен начин (отново от показанията на
актосъставителя и АУАН), че жалбоподателят е управлявал гореописаното МПС,
което не е било представено в срок за технически преглед, следва да се приеме
че същият е извършил нарушение на вменената му във вина административна
разпоредба. Правилно е определен и размерът на глобата – в предвидените в
закона рамки, който размер настоящият съдебен състав намира за съответен на
обществената опасност на констатираното нарушение и на нарушителя (същият е бил
санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП).
По отношение на нарушението, визирано
в т. 1 от процесното НП, описано под правната квалификация на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, настоящият съдебен състав
констатира, че макар в случая да се установява същото да е налице, доколкото в
действителност в хода на извършената проверка водачът не е предствил СУМПС и КТ
към него, наложената за него санкция не съответства на предвиденото в закона. Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. В
конкретния случай жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 100 лева.
Ето защо и НП следва да бъде изменено в посочената част, като санкцията,
наложена за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, следва да бъде редуцирана
на 10 лева.
Отделно от
горното съдът не констатира наличието на основания за квалифициране на
нарушенията като маловажен случай, предвид характера на същите – такива, които касаят
сигурността на водача и подлагат на риск сигурността и на останалите участници
в движението по пътищата, поради което настоящият съдебен състав не приема, че
подобни нарушения могат да се квалифицират като маловажен случай.
Не се
констатира и твърдяната липса на място на извършване на нарушението. Видно от
АУАН и НП в същите е посочено, че нарушенията са констатирани в Община Марица, на път Втори клас, № II-56-90 км. Посоченото дава в достатъчна степен на
яснота информация за мястото на нарушенията, поради което това възражение се
оценя като неоснователно.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 16-1030-011873/16.01.2017 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, в частта, с която Г.П.Г., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 100
/сто/ лева – за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
глобата на 10.00 /десет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.
XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК