Р Е Ш Е Н И Е
№……./22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПРОВАДИЯ, II СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 667 описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Н.Т. с ЕГН: ********** и С.Н.Й. с ЕГН: ********** със съдебен
адрес:*** срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: *************.
В
исковата молба ищецът
твърди, че на 09.05.2019 г. в
качеството си на наследници по закон на Н.Ж.К., ЕГН **********, починал на
03.09.2012 г. ищците са получили Фактура за корекция на сметка за потребена ел.
енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическа енергия за
обект с адрес **********с № **********/02.05.2019 г. От посочената фактура и
придружаващото я писмо се установява, че за обекта с адрес **********, с клиентски
№ ********** и абонатен № ********** дължат сума в размер на 4014.29 лева,
представляващи стойността на ел. енергия за периода от 15.03.2017 г. до
14.03.2018 г., начислена в рамките на проведена корекционна процедура. От
връченото им писмо с изх. № 52467 KIT 1301317_1/25.04.2019 г, изпратено
от Енергоразпределение Север АД, установило, че въз основа на извършена от
служители на Енерго-Про Мрежи АД, проверка на електромер 1114021566114527,
резултатите, от която са обективирани в Констативен протокол № 1301317/14.03.2018
г., ответното дружество е осъществило корекция на дължимата сума за потребена
ел. енергия, като е начислило допълнително количество ел. енергия за периода
15.03.2017 г. до 14.03.2018г., чиято стойност е в общ размер на 4014.29 лева.
Визираното е обективирано, освен в издадените и посочена по - горе фактура и
констативен протокол и в Становище за начисление на електрическа енергия от
25.04.2019 г., издадено от Енергоразпределение Север АД и Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 622/16.04.2019 г, издаден
от БИМ, ГД „МИУ“, РО - Русе.
Твърди се, че ищците не дължат посочената по-горе сума, тъй като
не са осъществили реално потребление на определеното от ответното дружество в
корекцията допълнително количество ел. енергия, още повече, че процесната сума
е изчислена от ответника не въз основа на показанията на съответното СТИ, а по
приета от самия него формула, при отсъствие на обективно необходимите
предпоставки, поради което оспорват изцяло констатациите в горе цитираните
документи.
Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на по 2007,15 лева
всяка една от тях по фактура № **********/02.05.2019 г. и присъждане на
сторените в производството разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
изразява становище за допустимост и
неоснователност на иска.
Твърди се че, предявеният иск е недопустим, поради липса на правен
интерес. Процесната сума не е претендирана от ответното дружество за заплащане
от ищците, поради което същите не притежават активна процесуална легитимация в
настоящото производство. Посоченото обстоятелство не се променя от факта на
твърдяното право на собственост от страна на ищците, поради следното: Ищците
виновно не са изпълнили задължението си да уведомят ответното дружество за
промяна на титуляр по партидата в предвидения в общите условия срок. Дори да се приеме, че ищците ползват
електроенергия в имота, процесната сума не се търси от тях. „Енерго-Про
Продажби” АД няма претенции за заплащане на процесната сума от ищците, не са и
издавани счетоводни документи с получател някой от ищците. Обстоятелството кой
е собственик на имота е ирелевантно за наличието на правен интерес от
предявяване на установителен иск за вземане. Поради изложеното, за ищците не
съществува правен интерес да установяват, че не дължат сума, която ответното
дружество никога не е търсило от тях и никога не е твърдяло, че последните
дължат. С исковата молба се иска от съда установяване, че ищците не дължат сума
по процесната фактура, по която задължено лице не са ищците.
Заявяват, че ако се приеме, че предявеният иск е допустим, то
същият е изцяло неоснователен. Налице е правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск,
депозиран от ищците, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби” АД за
потребена електрическа енергия на стойност 4014,29 лв., конкретизирано по
размер с фактура № **********/02.05.2019г. Процесната сума представлява цената
на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на
22889 кВтч, и се дължи от ищците на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в с. **********, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
На 14.03.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в
процесния обект от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието
на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1301317. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания в размер на 22889 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 2616 квтч, в регистър
1.8.2. - 11179 квтч. в регистър 1.8.3. - 22889 квтч. а в регистър
1.8.0. - 36685 квтч. Пропесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 285411 и е предоставен за метрологична
експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, същият е подписан от двама независими
свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1114021566114527, на
неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищците е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно
от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За
извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 622/16.04.2019г, При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната
схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3. в размер
на 22889.767 квтч. която не е
визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 25.04.2019г. „Електроразпределение Север” АД съставя Становище
за начисляване на електрическа енергия
и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3 - 22889 квтч. количествата ел.
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените
в информанионната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за
период не по-дълъг от една година назад.
На
02.05.2019г. „Енерго-Про Продажби” АД издава фактура № **********, с което е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 4014,29 лв.
С
писма от „Електроразпределение Север” АД (изх. № 52467/25.04.2019г.) и от
„Енерго - Продажби” АД (изх. № 52467/02.05.2019г.) са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Иска
се производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо, в случай, че
съдът щете производството за редовно се иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител моли
за уважаване на предявения иск,
ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърлянето на
предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за
наследници с изх. № ВО-137/25.09.2012 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
177/20.07.2015 г.; Нот.акт № 115, том ІІ, дело № 739/1966 г. се установява, че Н.К.и
Ж.К.са починали, първият на 03.09.2012г., а втория на 09.04.2015г. и са
оставили за свои наследници по закон двете си дъщери Н.Т. и С.Й. – ищци по
делото. Н.К.е бил собственик въз основа на договор за покупко-продажба на
дворно място и къща в с.**********.
На 14.03.2018г. е направена проверка на монтирания електромер на
обекта на отчитане на електроенергия от ответното дружество, на адрес с.**********, с клиент бащата на ищците Н.К., с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е
съставен Констативен
протокол № 1301317/14.03.2018г.. Видно от него електроизмервателното средство с фабричен
No 1114021566114527 е било демонтирано за експертиза, като на обекта е
поставен нов електромер. Проверката е била извършена от двама служители на
ответника в присъствието на двама свидетели – Соня Колева и Атанас Добрев.
Видно от Протокол № М 1057556/04.02.2016 г.
процесния електромер е бил монтиран на обекта на отчитане в къщата в с.**********
на 04.02.2016г. и е бил с нулеви показания.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 622/16.04.2019г. се установява, че е извършена проверка на
демонтирания електромер, с идентификационен No 1114021566114527, съгласно
който при софтуерно четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа 15.08.3 – 0022889,767
kWh, която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики.
От Становище за начислена електрическа енергия
от 25.04.2019г. се установява, че за периода от 15.03.2017г. до 14.03.2018г. е одобрено да се начисли на ищеца допълнително общо
измереното количество електроенергия от 22 889 квтч..
Ответникът е издал Фактура № **********/02.05.2019 г.,
обективираща задължение в размер на 4014,29 лв. на бащата на ищеца за обекта на потребление
с.**********, с
клиентски № ********** и абонатен № **********,
за периода 15.03.2017г. – 14.03.2018г. за 22 889 квтч..
От Писмо до Н.Ж.К. с изх. № 52467_КП1301317_2/02.05.2019
г.; Писмо до Н.Ж.К. с изх. № 52467_КП1301317_1/25.04.2019
г.; Известие за доставяне от 10.05.2019 г.; Известие за доставяне от 10.05.2019
г. се
установява, че ответникът е уведомил ищците за извършената проверка на СТИ, за
констатациите от проверката и за издадената му фактура.
От заключението на съдебно–техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че процесния
електромер е преминал задължителна проверка за годност в БИМ. Срокът му на
метрологична годност изтича през 2021г., към датата на проверка уредът е бил
сертифицирано техническо средство за измерване на енергия.
Натрупаната ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер
на 022889 kWh, е отчетена от процесния
електромер т.е. поне част от нея е възможно да е преминало през измервателната
система на СТИ, но не може да се установи по коя тарифа – дневна или нощна е
консумирана електроенергията. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 е
възможно да бъде отразено там вследствие на човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера или на
техническа неизправност на електромера появили се в резултат на други фактори.
От разпитания по делото св. А.Д.се установява, че Н.К.–
наследодателя на ищците е имал имот в с.**********. Свидетелят твърди, че не е
подписвал констативния протокол от извършената проверка на СТИ.
От показанията на св.П.Д. и св.С.Д., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че са извършили проверка на процесния електромер, която е
констатирала показания в скрития регистър. Свалили са електромера и са го
сложили в запечатан плик за изпращането му за експертиза в БИМ. На обекта
поставили нов електромер. Проверката е била извършена в присъствието на
свидетели, единият от които е бил св.Добрев, според показанията на св.П.Д.. Според
показанията на св.С.Д. проверка на електромери се извършвала след ежемесечното
отчитане на общия електромер на трафопоста за определен район и индивидуалните
електромери и в случай, че има разлика между показанията на общия електромер и
сумарните показания на индивидуалните му прилежащи електромери се правила
проверка.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сума в размер на общо 4014.29 лв. по фактура №
**********/02.05.2019 г. (в размер на по 2007,15 лева всяка една от тях), представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 15.03.2017г. до 14.03.2018г. за обект на потребление, находящ се в с.********** с клиентски № ********** и абонатен №
**********.
Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в
имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Ищцецът носи
доказателствената тежест да докаже че страните са в облигационно правоотношение
по повод продажба на електроенергия.
В тежест на ответника
е да докаже, че страните са се намирали в облигационно
отношение по силата на сключен действителен договор за извършване на посочените
доставки на ел. енергия, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия,
като е изпълнил поетите с договорите задължения; вмешателството в софтуера на процесния електромер, позволяващ
непълно отчитане на преминалата през електромера електроенергия, действащи общи
условия, уведомяването на ищцата за проведената корекционна процедура,
дължимостта от ищцата на сумата по процесната фактура.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че ищеците в качеството си на
наследници по закон на баща си Н.К., починал на 03.09.2012г. са потребители на електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен
към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка
за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се е позовал ответникът при извършване
на корекционната процедура.
Правото на електроразпределителното
дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. по адм.
дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от
21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на
Върховния административен съд, четвърто отделение, по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен
вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год..
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното
решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на
всички.
Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен
акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са
отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил
обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г.
е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д.
№ 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно
окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен
подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира
количествата измерена електроенергия.
Отмяната на подзаконов нормативен акт
действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията,
ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната
електроенергия.
Приложима остава практиката на ВКС,
постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по
т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на
въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт
за това, а приложими се явяват единствено общите условия на
електроразпределителните дружества.
Настоящата корекция е осъществена към
момента, в който е било налице законово основание за това, и следва да се има в
предвид следното:
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се
позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените
в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че на първо място следва да
се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия.
Доколкото ищецът е битов абонат,
монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2.
явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3.
(Т3). Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има
друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е
смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е
налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство
/било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на
сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то
установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за
корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.
На второ място коригираното количество
електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването й.
В настоящия случай не е ясно кога е
допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди
манипулация в софтуера на СТИ. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се
установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е
натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен
периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на
неточното отчитане датата период от 1 година преди датата на проверката. Няма
доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното
отчитане. Предвиденият в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от
една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно
е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с
датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено
и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в
случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен
периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на
установен период не е възможно ограничаването му до нормативно
определения максимален период от една година.
Не може да се установи технически, че претендираната ел.енергия е
преминала точно в рамките на твърдения период. Претенцията на ответното
дружество, че електроенергията е преминала точно в рамките на този период се
разколебава и от показанията на неговия служител св.С.Д., според които
ежемесечно се отчита от инкасаторите общия електромер на трафопоста на всеки
район заедно с индивидуалното отчитане на електромерите и при наличие на
разлика между показанията на общия електромер на трафопоста и сумарното
количество електроенергия отчетено от всеки един от прилежащите му индивидуални
електромери се прави проверка на индивидуалните електромери, тъй като е налице
загуба. Съобразно с това, ответното дружество е следвало да има информация за
наличие на загуби на електроенергия в района, в който се намира дома на
наследодателя на ищците в с.********** ежемесечно и да извърши веднага след
установяване на това проверка на прилежащите към трафопоста електромери.
Предвид гореизложеното съдът не приема за точно начисленото количество електроенергия
на ищците, нито приема за точно определен периодът, за който е начислена тази
електроенергия. Следва да се има предвид, че не може да се установи по кое
време на денонощието е преминала тази енергия, за да бъде изчислена според
цените за дневна и нощна тарифа.
Следва да се има предвид, че според
кредитираното от съда заключение на вещото лице не е доказано, че цялата
натрупана електроенергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, не е
доказано първоначалните показания на електромера да са извадени при
изчисляването на натрупаната в регистъра електро енергия. Според СТЕ
натрупаното количество електроенергия в регистъра 1.8.3 може да се дължи не
само на софтуерно вмешателство в него, но и на други фактори следователно тя
може да не е потребена от ищеца.
В този смисъл предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
производството, които са в размер на платена държавна такса за производството и
съдебно удостоверение 166 лева и адвокатско възнаграждение в размер на по 350
лева за всяка една от тях. Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира възражението за неоснователно предвид факта, че то е съобразено с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висш
Адвокатски съвет според цената на иска на всяка една от ищците.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.Н.Т. с ЕГН: ********** и С.Н.Й. с ЕГН: ********** със съдебен
адрес:*** от една страна и “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: *************,
че Н.Н.Т. с ЕГН: ********** и С.Н.Й. НЕ
ДЪЛЖАТ НА „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК: ********* сумата в
размер на общо 4014.29 лв. (по 2007,15 лева всяка една от тях) по фактура №
**********/02.05.2019 г., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 15.03.2017г. до 14.03.2018г. за обект
на потребление, находящ се в с.********** с
клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:************* ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Т. с ЕГН: ********** и С.Н.Й.
с ЕГН: ********** със съдебен адрес:***, сумата в размер на по 433
лева на всяка една от тях, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок, считано от връчване на
страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: