Разпореждане по дело №132/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от О. П. – К. за поставяне под запрещение на лицето М. Е. Н., с ЕГН *, настанен в „. Ж. П. О. А. – А., с правно основание чл.5 ал.1 от Закона за лицата и семейството.

Твърди се в исковата молба, че на основание Заповед № РД-0070/01.10.2009г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - А., към Агенцията за социално подпомагане, лицето М. Е. Н. е настанено в „. Ж., делегирана държавна дейност към О. А. – А.. М. Е. Н. бил с тежка степен на умствена изостаналост, говорел с еднословни изречения, изпълнявал и можел да разбира само ограничен брой инструкции от определени ежедневни дейности. Лицето имало изградени елементарни битови умения, но не било в състояние да се грижи само за себе си, нито да взема самостоятелни решения. Хората, които се грижели за него били от персонала на „.то Ж. П. О. А. А.. Ежедневието налагало да се подписват медицински документи за лечението на лицето, да се получава социалната му пенсия, а той не бил в състояние да упражнява тези дейности. От приложеното експертно решение № 0120 от 24.01.2002 г. било видно, че лицето М. Е. Н. е със сто процента нетрудоспособност поради Тежка олигофрения. По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови с решение за поставяне под запрещение на М. Е. Н. от с.Г. К., общ.Б д., обл.К., ЕГН-*, понастоящем настанен в „. Ж. П. О. А. Г.А., обл.К..

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, отговор на исковата молба от ответника М. Е. Н. не е постъпил.

В съдебно заседание, представителят на О. П. - К., поддържа иска. В хода на устните състезания прави искане, с оглед събраните по делото доказателства, ответникът М. Е. Н. да бъде поставен под пълно запрещение.

В съдебно заседание, назначеният служебен защитник на ответника Н. изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява основателен и че са налице предпоставките за поставянето на ответника под пълно запрещение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

П. извършения на основание чл.337 от ГПК разпит на ответника М. Е. Н., съдът придоби лични впечатления за лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а именно: същият е неориентиран, не осъзнава, че се намира в съдебна зала, и че е участник в съдебно производство, в което се иска поставянето му под запрещение; не влиза в словесен контакт със съда и не отговаря на поставените му въпроси.

От писмените доказателства, приложени към исковата молба, се установява следното:

От заверено ксероксно копие на лична карта на ответника Н. – № *********/14.04.2009 година, изд. от МВР – Кюстендил, се установява, че същият е роден в Г.В. и е с постоянен адрес в с.Г. К., общ.Б д., обл.К..

Със Заповед № РД-0070/01.10.2009 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Г.А., на основание чл.40а, ал.1 от ППЗСП, във вр. с чл.19 от Закона за социално подпомагане, на М. Е. Н. е предоставена за срок от една година социална услуга в общността, делегирана държавна дейност - настаняване в „. Ж. в Г.А.. Заповедта е мотивирана с необходимост от постоянни специализирани грижи за лицето и липса на възможности за предоставяне на такива в семейна среда.

Приложено е по делото и заверено копие от експертно решение № 0120/015 от 24.01.2002 г., от което е видно, че лицето М. Е. Н. е със 100 % загуба на работоспособността, с чужда помощ и заболяване „Друга уточнена олигофрения /тежка олигофрения/”. Посочената инвалидизация е безсрочна.

В производството по делото, поради липсата на данни за близки на ответника Н., които да бъдат разпитани, е разпитана като свидетел Е.И. - ВРИД Управител на заведение за социални услуги „. Ж. П. О. А. - А., която има непосредствени наблюдения върху живота на ответника Н. в дома, и от чиито показания се установява следното: лицето е постъпило в дома в Г.А. на 01.10.2009 г. Същият не може да говори, като само П. болка и радост издава звуци, познавал си името и когато бъде назован по име се обръщал. Установява, че всички дейности в ежедневието ги извършвал със съдействието на персонала – с подсещане и съдействие, като в обкръжаващата среда задължително се ориентирал с придружител. Не се ориентирал за време и място, не разпознавал цветове и форми. Сочи, че майка му била жива, но с увреждане и нямало никакви данни за семейството му.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-психиатрична експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че М. Е. Н. страда от тежка умствена изостаналост /код F72 по МКБ 10/, като началото на заболяването му било от най – ранна детска възраст. Вещото лице установява, че същият не е в състояние да се грижи за своите работи и интереси, не може да разбира своите и на близките си интереси и не е в състояние да ги защитава, не може да се грижи за своите работи.

П. тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС за основателен, като са налице предпоставките на посочената разпоредба за поставяне на ответника Н. под пълно запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по-горе доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза, съдът намира, че са налице кумулативно и предпоставките за поставяне на лицето под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛС, а именно: лицето страда от слабоумие - тежка умствена изостаналост, която датира от най – ранна детска възраст, и поради това свое състояние не може да се грижи за своите работи – лични и имуществени интереси, реално е неспособен да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, т.е. същото е недееспособно.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което М. Е. Н. следва да бъде поставен под пълно запрещение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 156, ал.1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето - П. общ.Б д., обл.К., за учредяванена настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. Е. Н., с ЕГН *, с постоянен адрес в с.Г. К., общ.Б д., обл.К.,понастоящем настанен в „. Ж. към О. А. - А., обл. К., ул. „Ч.” № *.

След влизане на решението в сила, препис от същото, да се изпрати на органа по настойничеството П. общ.Б д., обл.К., за учредяванена настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: