РЕШЕНИЕ
№ 10313
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110113648 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по
допускането й.
Производството по делото е образувано по подадена от С. Г. Д., искова молба и
уточняваща такава /л.22/ против Л. Д. Х., с която е предявен иск с правно основание
чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1386.****.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на КККР от 13.01.2023 г., адрес на
самостоятелния обект: град София, Столична община, /адрес/, находящ се в сграда с
идентификатор 68134.1386.27****; предназначение на сградата: „жилищна сграда –
многофамилна“, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.****,
предназначение на самостоятелния обект: „жилище, апартамент – в жилищна или
вилна сграда, или сграда със смесено предназначение“; брой нива в обекта: 1; с площ:
80,92 квадратни метра; ведно с избено помещение № 1, както и 0,945 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: 68134.1386.27****.16, под обекта:
68134.1386.27****.12, над обекта: 68134.1386.27****.18; стар идентификатор на
самостоятелния обект: 68134.1386.2128.****, който самостоятелен обект съставлява
АПАРТАМЕНТ ****, находящ се в блок **** (сега, а преди - блок ****), във вход „*“,
на /адрес/, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с посочена
площ: 80,92 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище, С.Г., двор, двор, /адрес/,
ведно с избено помещение при съседи на избеното помещение: коридор, коридор,
стълбище, общо помещение и ведно с 0,945 % ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са първи братовчеди. Сочи, че майка му – Ю.С.Д. /починала на 02.11.2001 г./
и майката на ответника П.С.Х. /починала на 09.10.2021 г./ са сестри, родени от брака
между С. Х. Д. и С.С.Д. /баба и дядо на ищеца и ответника/. Излага, че съгласно
1
заповед № ИК-273/22.01.1976 г. на председателя на ИК на СГНС и нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ от 22.IV.1977 г., № 20, том III, нот. дело № 420/77 на I-ви
нотариус при СРС, по време на брака си С. Х. Д. и С.С.Д., са придобили правото на
собственост върху апартамента. В заповедта изрично било определено собственикът да
заплати за отстъпеното му в обезщетение жилище сумата от 11 711 лева,
представляваща стойността на жилището. Сочи, че С.Д. изрично е вписана в заповедта
като съсобственик на 1/2 ид. ч. от апартамента. Излага, че със смъртта на С. Х. Д.,
починал на 04.10.1990 г., семейната имуществена общност е била прекратена при
равни квоти, като 1/2 ид. част от правото на собственост върху имота останала в лична
собственост на С.С.Д.. Другата 1/2 ид. част от правото на собственост върху жилището
следвало да бъде наследена от съпругата – С.Д. и двете им дъщери – Ю.С.Д. и П.С.Х..
Последната обаче се отказала от наследството, за което било вписано заявление с вх.
№ 888/08.03.1995 г. в особената книга на съда под № 59/1995 г. С оглед отказа от
наследство делът на останалите двама наследници се увеличил, като С.С.Д. станала
собственик на общо 3/4 ид. части от жилището, от които: 1/2 ид.ч. нейна индивидуална
собственост и 1/4 ид. ч. – чрез наследяване по закон и в резултат на уголемяване на
дела й, а Ю.С.Д. придобила чрез наследяване по закон и в резултат на уголемяване на
дела й след отказа от наследство на нейната сестра общо 1/4 ид. част от правото на
собственост върху имота. Ю.С.Д. починала на 02.11.2001 г. и оставила като единствен
свой наследник сина си С. Г. Д. – настоящ ищец. С.С.Д. починала на 21.11.2015 г., като
наследството на последната следвало да се подели между нейната дъщеря П.С.Х. и
ищеца /наследяващ по право на заместване/. П.С.Х. починала на 09.10.2021 г. и
оставила за свой единствен наследник по закон сина си – ответника Л. Д. Х.. С оглед
всичко изложено ищецът сочи, че притежава 5/8 ид. части от правото на собственост
върху апартамента (1/4 ид. ч. по наследство от неговия дядо плюс половината от 3/4
ид.ч. при наследяване по право на заместване на неговата баба), а ответникът 3/8 ид.ч.
(като последният не притежавал ид. части по наследство от неговия дядо, а получавал
половината от притежаваните от неговата баба общо 3/4 ид.ч. от правото на
собственост върху имота). С уточняваща молба ищецът е посочил и представил
доказателства в подкрепа на твърденията си, че /адрес/ са номера на един и същи
жилищен блок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва посочените от ищеца квоти. Не оспорва, че процесният недвижим имот е
придобит от С. Х. Д. и С.С.Д., както и че след смъртта на С. Х. Д., последният е
наследен от съпругата си и двете им дъщери, като сочи, че квотите са както следва: 4/6
за С.С.Д. и по 1/ 6 за двете дъщери. Излага, че направеният от П.С.Х. отказ от
наследство е нищожен, като сочи, че за да бъде валиден отказът, следва преди това
наследството да не е било прието. В подкрепа на това си твърдение, ответникът
прилага удостоверение № 918 от 17.02.1992 г. на ДСК „Коларовски район“, от което
излага, че се установява ликвидиране на наследствен влог сметка на С. Х. Д. от
наследниците: С.С.Д., П.С.Х. и Ю.С.Д., като сочи и че изтеглянето на наследствения
влог представлява действие, предполагащо приемане на наследството. Освен
изложеното, ответникът твърди и че П.С.Х. е заплащала данък сгради и смет върху
наследствената си част от делбения имот. Твърди, че на 08.02.2002 г. С.С.Д. е
направила саморъчно завещание, с което завещала на П.С.Х. ¾ ид.ч. от процесния
имот. С оглед изложеното ответникът счита, че делбата следва да се допусне при квоти
5/6 за него и 1/6 за ищеца.
Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на
страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по
допускането
2
С отговора на исковата молба от страна на ответника е формулирано възражение
за нищожност на отказа от наследство, направен от наследодателя на ответника -
П.С.Х..
В предмета на делото от страна на ищеца са въведени възражение по чл. 42 ЗН
за нищожност на приложеното на л. 32 по делото саморъчно завещание и възражение
по чл. 30 ЗН / виж. опр. л. 58 по делото/.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че процесният
недвижим имот е придобит от С. Х. Д. и С.С.Д. с нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ от 22.IV.1977 г., № 20, том III, нот. дело № 420/77 на I-ви нотариус при СРС, че
С. Х. Д. е починал на 04.10.1990 г. и е оставил за свои наследници С.Д. и двете им
дъщери – Ю.С.Д. /починала на 02.11.2001 г./ и П.С.Х. /починала на 09.10.2021 г./.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Нотариален акт № 20, том III, нот
дело № 420/1977г., се установява, че С. Х. П. и С.С.Д. са придобили правото на
собственост върху ап. ****, находящ се в /адрес/ с площ от 80.92кв.м.
От приложеното на л. 24 по делото удостоверение за идентичност се установява,
че /адрес/ е идентичен с /адрес/.
За да се определят квотите в съсобствеността, при които да се допусне делбата,
съдът следва на първо място да разгледа релевираните възражения.
По възражението с правно основание чл. 42 ЗН
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 42, ал. 1, буква „б“ ЗН
саморъчното завещание е нищожно когато при съставянето на завещанието не са
спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1.
В чл. 25 ЗН е законоустановено, че саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е
необходимо да се спазят всички реквизити, систематизирани в материалноправната
разпоредба на чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът се поставя след завещателните разпореждания / Решение № 50061 от
27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2022 г., II г. о., ГК /.
Предмет на изследване е приложеното на л. 32 по делото Саморъчно завещание,
с което ответникът твърди, че наследодателят С.Д. е завещала на дъщеря си П.С.Х. /
майка на ответника/ 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесното
жилище.
Процесното завещание е било предмет на изследване на допуснатата и
назначена по делото съдебно графическа експертиза.
От заключението на вещото лице /л. 97 по делото/, се установява, че подписът
за „завещател“ вероятно не е изписан от С.С.Д..
На следващо място в обстоятелствената част на заключението вещото лице е
достигнало до извода, че отделни части от завещанието са изписани от различни лица.
Този извод беше потвърден от експерта при изслушването му в проведеното на
14.02.2025г. осз /протокол л. 119/, в което вещото лице посочи, че самият текст в
завещанието е изписан от повече от едно лица.
3
Доколкото в същото съдебно заседание ответната страна предостави нов
сравнителен материал, а именно трудова книжка и членска книжка на С.Д., съдът
допусна допълнителна задача към експерта.
Видно от заключението по допълнителната задача /л. 125/, изводите на експерта
не са се променили, като в заключението е посочено, че подписът за завещател
вероятно не е изписан от С.С.Д..
По изложената аргументация, доколкото от заключенията на вещото лице се
установи, че обстоятелствената част на завещанието е изписана от повече от едно лице
и подписът за завещател вероятно не е изписан от С.С.Д., настоящият съдебен състав
намира, че същото е нищожно и не е породило вещно прехвърлителен ефект.
С оглед извода за нищожност на процесното завещание, възражението по чл. 30
ЗН не следва да бъде разглеждано, доколкото същото е заявено при условията на
евентуалност.
По възражението за нищожност на отказа от наследство на С. Х. Д., ЕГН
**********, от страна на неговия наследник П.С.Х., ЕГН **********.
От страна на ответника се навеждат доводи, че отказа от наследство на П. Х. е
нищожен, доколкото преди него същата е приела наследството с конклудентни
действия – изтегляне на влог и заплащане на данък сгради и такса смет.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 49, ал. 2 ЗН приемане на
наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие
наследствено имущество.
Отказът от наследство е недействителен и не може да породи предвиденото в
чл. 53 ЗН правно действие, ако се предхожда от действия по приемане на наследството
/ в този смисъл Решение № 112 от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 520/2003 г., I г. о.
Решение № 1196 от 14.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 580/2003 г., IV г. о./
Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и
недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва
да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме
наследството / Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о.,
ГК/
Налице е мълчаливо приемане на наследството при извършване на фактически
или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение
да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т.е. от тях да е
възможно да се направят и други изводи, както е при ползуване на обикновената
покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или действия по обикновено
управление на наследството, като законът предвижда при всеки конкретен случай
съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на
наследството, т.е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.
От приложеното на л. 75 по делото удостоверение № 918/17.02.1992г, издадено
от ДСК „Коларовски район“ се установява, че на 21.12.1990г., наследниците на С. Х.
Д., а именно съпругата му С.С.Д. и дъщерите му П.С.Х. и Ю.С.Д. са изтеглили с обща
разписка сумата от 2078.79лв. , с което е ликвидиран наследствен влог.
Изтеглянето на влога на починал, както и изплащането на негови задължения
представляват действия по приемане на наследството /Решение № 10 от 10.I.1956 г. по
гр. д. № 7819/56 г., IV г. о., Решение № 429 от 22.IV.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о./
С оглед изложеното следва извода, че с изтеглянето на влога П. Х. е извършила
действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, с които е приела наследството, оставено от
наследодателя С. Д. /неин баща/, респективно вписаният през 1995г. отказ от
наследство е недействителен и не е породил правните действия, систематизирани в чл.
4
53 ЗН, в частност не е уголемил частта на останалите наследници.
Както се посочи по-горе в изложението с доклада по делото, не оспорен от
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно: че процесният недвижим имот е придобит от С. Х. Д. и
С.С.Д. с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 22.IV.1977 г., № 20, том III, нот.
дело № 420/77 на I-ви нотариус при СРС, че С. Х. Д. е починал на 04.10.1990 г. и е
оставил за свои наследници С.Д. / починала на 21.11.2015г./ и двете им дъщери –
Ю.С.Д. /починала на 02.11.2001 г./ и П.С.Х. /починала на 09.10.2021 г./.
От удостоверението за наследници на л. 12 се установява, че единствен
наследник на Ю.Д. е ищецът С. Д., а единствен наследник на П. Х. е ответникът Л. Х..
По изложената аргументация и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН
следва да се допусна делба на процесния апартамент при квоти по ½ за всеки от
съделителите.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Г. Д., ЕГН **********
и Л. Д. Х., ЕГН **********, на правото на собственост на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1386.****.**** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
48/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР от 13.01.2023
г., представляващ ап. ***, находящ се в /адрес/ с площ: 80,92 квадратни метра, ведно
с избено помещение № 1, както и 0,945 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.1386.27****.16, под обекта: 68134.1386.27****.12,
над обекта: 68134.1386.27****.18, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
-1/2 идеална част за С. Г. Д., ЕГН **********
-1/2 идеална част за Л. Д. Х., ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5