Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.03.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1551
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260057 /02.09.2020 г., постановено по гр. д. №
6345/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е осъдена А.П.И.
да заплати на Д.А.Н. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от
88, 92 лв. - главница, представляваща недължимо платена на 04.03.2019г. винетна
такса за периода 04.03.2019 г. – 09.02.2020 г., за лек автомобил с рег. № СТ6635ВВ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 09.10.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 320.85
лв., представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба А.П.И.“ са изложени съображения, че решението
е недопустимо и неправилно. Направено е искане същото да бъде обезсилено,
респективно отменено и да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от Д.А.Н., с който се моли въззивния съд да отхвърли същата като неоснователна
и недоказана, както и да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД.
Ищцата Д.А.Н. моли съдът да постанови
решение, с което да осъди А.П.И.“
да й върне сумата от 97 лв., с която
сума закупила повторно годишна електронна винетка за автомобил с регистрационен
№ СТ 6635 ВВ, със срок на валидност от 04.03.2019 г. до 03.03.2020 г. и която
сума е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът
А.П.И.” гр. С.. чрез пълномощника си,
в законоустановения срок е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска по основание и
размер.
По
делото не е спорно, че ищцата е заплатила две винетни такси за л.а. с рег.№ СТ
6635 ВВ, за което са представени два броя разписки всяка на стойност 97 лв.,
като първата е с период на валидност 10.02.2019г. – 09.02.2020г., а втората с
период на валидност 04.03.2019г. – 03.03.2020г.
Ищцата
е подала заявление до А.П.И.“ - С., с което е поискала възстановяване на сумата
от 97 лв., представляваща втора по ред платена винетна такса.
С писмо
изх. № 94 – 00 – 1698/06.06.2019г. Директорът на Национално ТОЛ Управление към
А“ПИ“ уведомява ищцата, че системата не позволява извършване на корекция на
въведени данни, както и възможност за деактивиране на електронната винетка. Поради
това, сумата по закупената втори път електронна винетка не може да бъде
върната.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на обжалваното решение.
Във въззивната жалба А.П.И.“ излага доводи, че спорът, по който се
е произнесъл първоинстанционния съд е неподведомствен на граждански съд, поради
което обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Първоначално ищцата е
подала исковата молба пред Административен съд - С.З., по която е образувано
адм. д. № 735/2019 г.
С определение № 535/27.11.2019 г., съдът е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – С.З., който се е произнесъл по
предявения иск от Д.А.Н. против А.П.И.“.
Видно от представеното от ответника пред първоинстанционния съд
определение № 350/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 430/2020 г. по
описа на Административен съд – Б. по идентичен казус е повдигната препирня за
подсъдност между Районен съд – Б. и Административен съд – Б..
С определение № 14/11.05.2020 г. по адм. д. № 12/2020 г. на основание чл.
135, ал. 4 от АПК, смесен състав на ВКС и ВАС е определил, че компетентен да
разгледа спорът между „К.” ЕООД за осъждане на А.П.И.“ да заплати сума в размер
на 97 лв., представляваща недължимо платена на 13.02.2019 г. винетна такса е
Районен съд - Б., на който изпраща делото по подсъдност.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че настоящият спор между Д.А.Н. и А.П.И.“ е подведомствен на граждански съд и следователно обжалваното
решение е допустимо.
По правилността на обжалваното решение.
Фактическият състав
на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдържа следните елементи –
обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена
облага, обедняване на другата страна и липса на основание за преминаване на
имуществени блага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.
Винетната такса е
вид пътна такса, установена за плащане съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която позволява използването на
платената пътна мрежа. Обхватът на
платената пътна мрежа, за ползването на която е установена тази такса, се
определя от Министерски съвет (чл. 10, ал. 3) и заплащането става по Тарифа,
приета също от Министерски съвет (чл. 10, ал. 6). Ползването на платената пътна
мрежа без да е заплатена съответна винетна такса е скрепено с административна
санкция по ЗДвП. Съгласно чл. 10а,
ал. 3 от Закона за пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран
от собственика или ползвателя му.
В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че ищцата е заплатила
две годишни винетни такси за един и същ автомобил. Първата такса е с период на
валидност 10.02.2019 г. – 09.02.2020 г., а втората с период на валидност
04.03.2019 г. – 03.03.2020 г., като е налице частично дублиране за периода от
04.03.2019 г. до 09.02.2020 г. Въззивният съд намира, че винетната такса, като
вид услуга, която дава право да се ползва платената пътна мрежа в България, не
може да бъде предоставена повече от веднъж за един и същ период и за едно и
също МПС при правилно декларирани данни. Следователно за периода от 04.03.2019
г. до 09.02.2020 г., ответникът е получил недължимо още една винетна такса за
същото МПС без да има основание за това. Поради това въззивният съд намира, че
в случая е налице обогатяване на ответника в размер на платената сума по
втората винетна такса, която изчислена по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на
88, 92 лв. и обедняване на ищцата, което е без правно основание. Ето защо фактическият
състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е осъществен, поради което предявеният иск
е основателен и доказан
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора А.П.И.“ следва да заплати на Д.А.Н.
направените пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057 /02.09.2020 г., постановено по гр. д. № 6345/2019 г. по
описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.П.И.", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
да заплати на Д.А.Н., ЕГН **********,*** направените пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.