Решение по дело №2967/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба от В.С.С., с ЕГН **********,***, за сумата от 1000 лв. /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно задържане от 24 часа по отменена Заповед за задържане на лице с рег.№ 11773зз-71 от 25.10.2021 г., издадена от С.Д.К. в качеството му на служител на отдел „Икономическа полиция" при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. К.Д. поддържа предявения иск, претендира разноски.

Ответникът – ОД на МВР Пловдив чрез гл. юрисконсулт П. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по размер. По същество пледира за отхвърлянето му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че искът е доказан по основание и размер.

Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, както и негативните емоционални преживявания за периода на престоя по задържането в полицейското управление.

Посочва, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се негативно в психологичен аспект в продължителен период от време. При задържането е пострадал авторитета, уронен е престижа и е накърнено доброто име на ищеца в обществото, защото задържането се извършило в светлата част на денонощието, пред очите на близки и съседи, като по този начин е останало мнение у хората, че С. действително е извършил престъпление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служител. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена от Районен съд Пловдив съгласно Решение № 3049 от 13.09.2022г. по гр.д. №16766/2021г, Х-ти гр.с. на ПРС, потвърдено с Решение № 352 от 22.02.2023г. по к.а.д. № 2927/2022г., ХХII-ри състав на Административен съд Пловдив, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна, по следните съображения:

По делото се установява, че ищеца е задържан в своя дом, като е изведен с белезници. Задържането е извършено на 25.10.2021г. в 15:48ч., като свидетели на същото са станали съседи, съпругата му, децата му, негови близки. При задържането е извършено и претърсване и изземване, при което са иззети вещи.

Горните констатации по същество не се оспорват от ответника, с изключение емоционалното състояние, в което ищецът е изпаднал след задържането си. За тяхното установяване съдът изхожда от събраните по делото доказателства, в това число гласните доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

По делото е разпитана като свидетел К.П.С. /съпруга на ищеца/, която в показанията си заявява, че В.С. е претърпял душевни страдания и негативни емоционални преживявания, в пряка причинна връзка със незаконосъобразното задържане. Извършеното задържане се е отразило силно негативно в психологичен аспект в продължителен период от време на ищеца лично и на цялото му семейство. Пострадал е авторитета на ищеца, уронен е престижа и е накърнено доброто име на доверителя ми в обществото.

По делото е разпитан като свидетел Р. П. Д. /брат на съпругата на ищеца/, който също в показанията си заявява, че задържането се отразило силно негативно на психичното и емоционално състояние на В., който се затворил в себе си, не разговарял с никой, бил е много подтиснат и уплашен.

С оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, като съобрази всички установени данни по делото, съдът намира, че показанията на свидетелите трябва да бъдат кредитирани. По отношение на свидетелите като лица от най-близкия семеен кръг на ищеца, не би могла да се противопоставя възможна тяхна заинтересованост, след като самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, които те са възприели при контактите си с ищеца.

При тези фактически данни следва да се приеме, че ищецът В.С.С. бил задържан за 24 часа, за което е била издадена заповед по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Създадените за времето на задържане негативни емоции произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, както и злепоставяне на доброто му име. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищеца е изпитал негативни емоционални изживявания, вследствие на незаконното задържане. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди.

За да не накърнява необосновано и незаконосъобразно правната сфера и емоционалното и психическо състояние на задържаното лице, съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като в чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.

В случая заповедта не е отговаряла на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Тези мотиви, в никаква степен не обосноват данни за участие на В. Славеев С. в извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило задържането му срок от 24 часа.

Обосновайки извод за основателността на исковата претенция съдът намира, че отменения административен акт - заповедта за задържане, е била издадена в нарушение на чл. 6 АПК, като целта на задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, каквито в разглеждания случай не са налице. С оглед настоящия правен спор като не е постигнал целта на закона, ответникът/ чрез длъжностни лица в неговата структура/ е причинил неимуществени вреди, за които следва да се определени справедливо обезщетение.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психичните страдания на ищеца, настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира, че сумата от 1000 лева е справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на незаконното задържане.

С оглед изложените съображения, исковата претенция на В.С.С. за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно разноските. Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл.143 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото, а той е налице – уважена искова претенция.

Възражението за прекомерност не е обосновано и по съществото си е неоснователно. В този аспект следва да се прави разлика между прекомерен размер, завишен размер, или уговорен съобразно правната и фактическа сложност на делото.

При воденето на съдебното производство по административно дело № 2967 от 2023 г. съдът не намира, че сумата от 800 лв. заплатена за адвокатско възнаграждение е прекомерна или завишена.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, да заплати на В.С.С., с ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно задържане от 24 часа по отменена Заповедта за задържане на лице с рег.№ 11773зз-71 от 25.10.2021 г., издадена от С.Д.К. в качеството му на служител на отдел „Икономическа полиция" при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 22.02.2023 г. /датата на влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта/ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив да заплати на В.С.С., с ЕГН **********, сумата в размер на 810 лв./осемстотин и десет лева/, съдебни разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва/протестира пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: