Р Е Ш Е Н И
Е № 57
Гр. Разград, 04 октомври 2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-
СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на
прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно
дело № 47 по описа за 2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Р. Е. Р. от с. Т., обл. Р. против Решение № 28/ 27.04.2023
г., постановено по АНД № 6/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0275-000698/14.10.2022 г.,
издадено от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. С НП за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на касатора са наложени наказания „глоба“ в размер на
3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че
решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, се че
конкретното деяние съставлява явно незначителен случай по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и наложеното наказание се явява явно
несправедливо с оглед на неговата степен на обществена опасност. С оглед на
това се иска от съда да отмени решението на въззивния съд, както и оспореното
НП.
Ответникът, чрез
своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Прокурорът
заключава, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Разградският
административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира
събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на
страните, констатира следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, което има
право на жалба против решение, което подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и
правни изводи:
В хода на
съдебното производство са събрани необходимите доказателства, които установяват
относимите към спора факти и обстоятелства. Те сочат, че на 04.09.2022 г. около
22. 50 ч. в гр. Исперих полицейски служители установили, че Р. Е. управлявал
лек автомобил марка „БМВ 330 Д“ с рег. № ** **** **, при завой предприел ненужно
форсиране на двигателя с цел губене на сцепление, при което се приплъзнали
задните колела, автомобилът се усукал наляво, след това надясно, изправил се и продължил. При тези данни
служителите приели, че с противоправното си поведение той е извършил нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, последвали автомобила и след проверка съставили на
водача АУАН серия GA № 737968. Актосъставителят направил и снимки на местонарушението със служебния таблет. Отразените в акта констатации са изцяло
възприети от наказващия орган, който с оспореното пред въззивния съд НП на
основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя наложил
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. С решението си районният
съд е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е
издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с
материалния закон. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за
това срокове, от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и
съдържание и в съответствие с процесуалните правила и
норми. В тях се съдържа фактическо описание на
нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го
потвърждават. От съдържанието му наказаното лице е могло да разбере какво
административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен
обем.
Правилно са посочени съответните законови разпоредби.
От доказателствата по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, който
забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
В казуса описаното движение на автомобила наподобява маневри, характерни при така
наречения „дрифт”. Безспорно в действащата нормативна уредба не се съдържа легално
определение на това понятие, но в съдебната практика трайно и непротиворечиво
се приема, че под „дрифт“ следва да се разбира техника на шофиране, включваща
рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя,
активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които
се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми
на автомобила възможно най-дълго „пилене на гуми”, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва. Във
всички случаи е налице приплъзване на
гумите и то най- често на задните гуми,
при което те оставят видими следи по
пътното платно и се предизвиква шум и свистене от
търкането на гумите върху повърхността на пътя и от
форсирането на двигателя на автомобила. Събраните писмени, веществени и гласни
доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това
противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява
опасно шофиране в рамките на града и по правило създава непосредствена опасност
за всички участници в движението.
Законодателят е преценил високата обществена опасност на
тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително
голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от
3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.
Възраженията на касатора, че нарушението
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и/или
малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН
се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН предходните
алинеи от тази разпоредба не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. В
чл. 189з от ЗДвП изрично е посочено, че за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН. Следователно налице е специална норма, която
изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което
както наказващият орган, така и въззивният съд не е дължал произнасяне дали
конкретното деяние съставлява „маловажен случай“ по смисъла на закона. Не са
налице и предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. Конкретното деяние не разкрива белези, които да го определят като
малозначително или явно незначително в сравнение с типичните и обичайни случаи
на това нарушение.
В този смисъл са и мотивите на въззивния
съд, които са подробни и обосновани, при което настоящия състав не намира за
необходимо да ги повтаря и на основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. от АПК
препраща към тях.
Въз основа на така изложените фактически и
правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, обосновано,
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 28/ 27.04.2023 г., постановено по АНД № 6/2023 г. по описа на
Районен съд – Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/