Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260027
гр.Добрич
07.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На девети септември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №253 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р.А.Д. *** срещу решение
№131/04.12.2019 г. по гр.д.№186/2019 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,с което е
признато за установено по отношение на въззивницата,че З.М.Ч. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот,находящ се в с.П.,общ.Г.Т.,представляващ
дворно място с площ от 2 740 кв.м,съставляващо УПИ VII-24 в квартал 21 по регулационния план
на с.П.,общ.Г.Т.,ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 85,00
кв.м,при граници и съседи:улица,улица,УПИ VІ-23 и УПИ Х-25,като въззивницата е
осъдена да предаде на З.М.Ч. владението върху описания имот,респ. да заплати на
последната разноски по делото в размер на 502,48 лв.Навежда се неправилност на
атакуваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния
закон.Неправилно бил приет от районния съд като доказателство по делото
предварителен договор за покупко-продажба от 31.10.2016 г. поради настъпила
преклузия.Коментира се,че горният писмен договор бил създаден за целите на
делото,доколкото ищцата твърдяла в исковата молба,че е бил сключен само устен
такъв.Сочат се несъответствия между съдържанието на договора и показанията на
продавачката по него П.К..Навежда се недопустимост на свидетелските
показания.Първоинстанционният съд разгледал единствено
доказателствата,подкрепящи тезата на ищцовата страна,цитирал ги избирателно и
извършил свободен прочит на депозираните писмени доказателства-в частност на
договора за кредит,представен от ищцовата страна.Подробно са обсъдени от
въззивницата показанията на разпитаните свидетели,които същата счита за
противоречиви и недостоверни.Необосновано било прието от районния съд,че
ответницата по делото владее процесния имот без правно основание при
положение,че същата била купувач на имота по договор за продажба,обективиран в
нотариален акт.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
иска.Претендират се сторените от въззивницата разноски в двете инстанции.
В писмен
отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата З.М.Ч. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.Претендира разноските,сторени в настоящата инстанция.
Като постави на
разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 12.12.2019 г.,а жалбата според клеймото върху
плика на лист 10 от делото на ДОС е подадена по пощата на 26.12.2019 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.12.2019 г.-забел.
26.12.2019 г. е неприсъствен ден-Коледа,поради което срокът изтича на следващия
ден/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като
постановено по предявения допустим иск.По същество обаче е неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№186/2019 г. на ГТРС е образувано по
повод искова молба вх.№1257/18.04.2019 г. по описа на ГТРС,уточнена с молба
вх.№3091/03.06.2020 г. по описа на ДОС,с която е предявен ревандикационен иск
на основание чл.108 от ЗС от З.М.Ч. *** срещу Р.А.Д. *** за установяване
правото на собственост на ищцата върху недвижим имот,находящ се в с.П.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляващ
дворно място с площ от 2 740 кв.м,съставляващо УПИ VII-24 в квартал 21 по ПУП на с.П.,общ.Г.Т.,ведно
с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м,както и за осъждане на
ответницата да предаде на ищцата владението върху описания имот.
Изложено е в
исковата молба,че през октомври 2016 г. между ищцата З.М.Ч. в качеството на
купувач и лицето П.Н.К. от гр.Д. в качеството на продавач бил сключен устен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот.Ищцата веднага
получила владението върху имота и се договорила с продавачката да прехвърлят
собствеността през 2017 г.Уговорена била продажна цена от 9 000 лв.Същата
била платена от ищцата,като след отпуснат й на 18.04.2017 г. банков кредит от
7 000 лв Ч. платила на К. сума от 5 000 лв при уговорка за
предоставяне на остатъка до края на 2018 г.Ответницата Р.А.Д. /сестра на
майката на ищцата/ се върнала от чужбина през юли 2016 г. и първоначално живяла
в дома на ищцата в гр.Д.,а от края на 2016 г. обитавала процесния имот в с.П.,където
била допусната от ищцата и продавачката П.К..През 2018 г. ищцата платила на
продавачката К. още 3 000 лв.На 07.03.2019 г. К. продала имота на
ответницата Р. Ал.Д. с окончателен договор,след като последната й казала,че
ищцата Ч. е служебно ангажирана и не може да се яви пред нотариуса,но няма
пречка имотът да се прехвърли на нейно име,като впоследствие щели да бъдат
уредени отношенията между нея и ищцата.В уточняваща молба вх.№3091/03.06.2020 г. по описа на ДОС /на лист 33 от
делото на ДОС/ след указания на въззивния съд,дадени с определение
№317/14.05.2020 г.,по реда на чл.129 ал.2 от ГПК ищцата Ч. конкретизира,че е
придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на
предварителния договор за покупко-продажба от октомври 2016 г.Същата се
позовава и на алтернативно придобивно основание-осъществявано от нея владение
върху имота,считано от сключване на предварителния договор,при присъединяване
владението на праводателката й,т.е. твърди,че е станала собственик на
оригинерно основание-придобивна давност.
В писмен отговор на исковата молба
ответницата Р.А.Д. изразява становище за неоснователност на иска,като сочи,че
устният предварителен договор за продажба не е породил права в полза на
ищцата,тъй като не била спазена изискуемата по чл.19 от ЗЗД писмена форма за
сключването му.
В първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд ищцата Ч. представя писмен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 31.10.2016 г. между нея в
качеството на купувач и лицето П.Н.К. в качеството на продавач /на лист 38 от
делото на ГТРС/.Предмет на договора е процесният недвижим имот.С него е
уговорена продажна цена на имота и начин на плащането й от купувача,респ. е
уговорено сключване на окончателен договор за покупко-продажба в срок до
30.12.2017 г.Според клаузата на р.I т.3
владението на имота ще бъде предадено на купувача Ч. при сключване на договора.
Не е спорно,че между страните по горния
предварителен договор /ищцата З.М.Ч. и третото лице П.Н.К./ не е сключен
впоследствие окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот.Такъв е
сключен между продавачката П.Н.К. и ответницата
по делото-купувач Р.А.Д. на 07.03.2019 г.Договорът за продажба между тях е
обективиран в нотариален акт №90,т.I,рег.№478,дело
№80/2019 г. на нотариуса Б.Б.с район на действие ГТРС /на лист 6 от делото на
ГТРС/.При липса на конкретни доводи за недействителност на горния окончателен
договор за покупко-продажба,сключен в изискуемата по чл.18 от ЗЗД нотариална
форма за действителност,същият е породил валидно транслативно действие в полза
на ответницата по делото Р.А.Д..Понастоящем същата се легитимира като
собственик на процесния имот по силата на горния деривативен способ-правна
сделка.
Ищцата З.М.Ч. не е собственик на имота.Независимо
от формата /устна или писмена/,в която е бил сключен през октомври 2016 г. твърдяният
от нея предварителен договор за продажба на процесния имот между предходния
собственик П.Н.К. като продавач и ищцата З.М.Ч. като купувач,следва да се
посочи,че предварителният договор за продажба по правило няма
вещно-прехвърлителен ефект и не води до преминаване на правото на собственост
върху вещта-предмет на договора-в патримониума на купувача.Същият представлява
„обещание за бъдеща продажба“,т.е. с него се уговаря сключване на окончателен
договор за продажба в бъдещ момент.Следователно ищцата Ч. не може да се
легитимира като собственик на имота по силата на сочения от нея предварителен
договор за продажба.
Същата не е станала собственик на имота и
по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.Ищцата З.Ч. излага
противоречиви твърдения относно момента,в който е получила владението върху
имота.В първия абзац на исковата молба сочи,че е получила владението „веднага“
при сключване на предварителния договор през октомври 2016 г.По-нататък в
обстоятелствената част на исковата молба твърди,че продавачката П.К. предала
ключовете за къщата в присъствие на ответницата Р.Д. в края на 2016 г.,както и
че именно от края на 2016 г. ответницата Р.Д. „влязла във владение“ на имота.
В представения писмен предварителен
договор от 31.10.2016 г. липсва клауза,която ясно и недвусмислено да сочи
наличие на уговорка между продавачката П.К. и купувачката З.Ч. за въвеждане на
последната във владение на имота веднага при сключване на предварителния
договор.Клаузата на р.I т.3 от
предварителния договор има следното буквално съдържание:“Владението на имота ще
бъде предадено на купувача при сключване на договора“.Тази клауза следва да се
тълкува във взаимовръзка с предходната клауза на р.I т.2 от договора,според която страните се задължават
да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота.Смисълът на първата
уговорка по р.I т.3 е,че владението ще бъде предадено в бъдеще
време при сключване на окончателен договор за продажба.Такъв окончателен
договор между П.К. и З.Ч. не е сключен,т.е. според уговореното владението очевидно
не е било предадено към датата на сключване на предварителния договор и евентуално
изобщо не е било предадено поради липса на сключен между тях окончателен
договор.
Предаване на владението от продавачката К.
е осъществено в по-късен момент,но от събраните по делото гласни доказателства
не може еднозначно да се прецени дали същото е предадено на З.Ч. или на Р.Д..По-скоро
от изложеното от самата ищца З.Ч. в исковата молба следва,че същата изобщо не е
упражнявала фактическа власт върху имота,тъй като ключовете за последния са
били предадени в края на 2016 г.,като не З.Ч.,а ответницата Р.Д. се настанила да
живее в имота.Разпитаната като свидетел продавачка П.К. сочи,че е предала ключа
за имота на З.Ч. през ноември 2016 г.,като от последната разбрала,че в имота ще
живее леля й Р..Свидетелката не е посещавала оттогава имота и не знае кой го
обитава.Според свидетеля Т.И.А./живее на семейни начала с ответницата/ ключът е
бил предаден от П.К. директно на ответницата Р.Д. през есента на 2016
г.Оттогава в този имот живеели свидетелят и Р..Налице са сериозни противоречия
в показанията на свидетелите П.К. и Т.А.относно факта на кого е бил предаден
ключът от П.К.,кога и къде.Горните показания обаче са без особено значение за
спора.Дори и да се приеме,че З.Ч. е била въведена във владение на процесния
имот още към датата на сключване на предварителния договор-31.10.2016
г.,периодът на осъществявано владение от 31.10.2016 г. до датата на предявяване
на иска по чл.108 от ЗС-18.04.2019 г. /около две години и пет месеца/ е
недостатъчен за придобиване на имота по давност /според разпоредбите на чл.79
ал.1 и ал.2 от ЗС право на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност след непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестно
владение и в продължение на 10 години при недобросъвестно владение/.Не може към
владение на З.Ч. да се присъединява владение на продавачката по предварителния
договор П.К.,тъй като между тях няма правоприемство-П.К. не е праводател на З.Ч.,защото
предварителният договор няма транслативен ефект и с него никакви права не се
прехвърлят от К. на Ч.,като по делото не е и убедително доказано К. да е
предала на Ч. владението върху имота предвид противоречивите свидетелски
показания на кого е бил предаден ключът за имота-на З.Ч. или на Р.Д..Присъединяването
на владение изисква правоприемство-общо /наследяване/ или частно /налице е
когато владелецът получава владението въз основа на действителен акт,с който му
се прехвърлят права-напр.продажба,замяна,дарение и пр.,като частното
правоприемство се създава въз основа на правно основание,което по производен
начин прехвърля право на собственост/.В случая се твърди частно правоприемство
по силата на предварителен договор,но такова не е налице,защото предварителният
договор няма транслативен ефект.Следователно не може да се присъедини владение
при предаването му с предварителен договор поради липса на правоприемство.
Предвид изложеното предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Не е доказан още първият елемент
от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС,а именно ищцата З.Ч. да
се легитимира като собственик на имота.Не са налице и останалите елементи,тъй
като ответницата Р.Д. е във владение на имота на годно правно основание като
негов собственик по силата на договора за покупко-продажба,обективиран в
нотариален акт №90,т.I,рег.№478,дело
№80/2019 г. на нотариуса Б.Б.с район на действие ГТРС.Първоинстанционното
решение,с което искът е уважен,е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Ответницата и въззивник Р.Д. претендира
присъждане на сторените от нея разноски в първата и въззивната инстанции.На
основание чл.78 ал.3 от ГПК същата има право на горните разноски в двете
инстанции.В първата инстанция е сторила разноски,както следва:630 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на
лист 24 от делото на ГТРС,20 лв-депозит за свидетел /общ размер на разноските
650 лв/.Наведено е от ищцата по делото З.Ч. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от Р.Д. адвокатско възнаграждение.Възражението е
неоснователно,поради което адвокатското възнаграждение в размер на 630 лв не
следва да бъде намалявано.Според разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по иск по чл.108 от ЗС с предмет недвижим имот и вещни права
върху такъв имот е 600 лв.Платеното от ответницата по делото в размер на 630 лв
е почти равно на минималното /надвишава го само с 30 лв/,поради което съдът го
преценява като съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Във въззивната инстанция въззивницата Р.Д.
е сторила разноски в размер на 28,74 лв държавна такса за въззивното обжалване
и 1 лв банкова такса;адвокатско възнаграждение в размер на 315 лв с вкл.ДДС,уговорено
с представения договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. /на лист
44 от делото на ДОС/,сключен между Р.Д. и Адвокатско дружество „В. и Д.“***,и
заплатено в брой според отразеното в подписаната от двете страни фактура
№27/08.09.2020 г. /на лист 45 от делото на ДОС/-общ размер на разноските 344,74
лв.
Предвид изложеното в полза на ответницата
и въззивник Р.Д. следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер
на 650 лв и за въззивната инстанция в размер на 344,74 лв.
Ищцата по делото и въззиваема З.Ч. няма
право на разноски за двете инстанции
поради отхвърляне на предявения от същата иск.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №131/04.12.2019 г. по
гр.д.№186/2019 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от З.М.Ч. с ЕГН **********
*** срещу Р.А.Д. с ЕГН ********** ***,с който се настоява да се признае за
установено по отношение на ответницата Р.А.Д.,че ищцата З.М.Ч. е собственик по
силата на предварителен договор за покупко-продажба от 31.10.2016 г.,сключен
между нея в качеството на купувач и П.Н.К. от гр.Д. в качеството на продавач,и
алтернативно по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на недвижим
имот,находящ се в с.П.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляващ дворно място с площ от
2 740 кв.м,съставляващо УПИ VII-24
в квартал 21 по ПУП на с.П.,общ.Г.Т.,ведно с построената в него жилищна сграда
със застроена площ от 85 кв.м,както и за осъждане на ответницата Р.А.Д. да предаде на ищцата З.М.Ч. владението върху описания имот.
ОСЪЖДА З.М.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.Д. с ЕГН
********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер
на 650 лв /шестстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА З.М.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.Д. с ЕГН
********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 344,74 лв /триста четиридесет и четири лева и 74 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.