РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Ардино, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина В. Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Административно
наказателно дело № 20255110200022 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от С. А. М. от ********** срещу НП № 21-
007/07.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна
България“ - гр. Пловдив към ИАРА, с което на жалбоподателя на осн. чл.75,
ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по
чл. 38, ал.1 във вр. с чл.38,ал.2 от ЗРА. С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, поради липса на формалните изисквания на
закона и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон. Счита, че преценката на наказващият орган за неприложимост на чл.28
от ЗАНН е незаконосъобразна, тъй като в процесния случай извършеното
нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай, с оглед
обществената опасност на деянието и липсата на вредни последици. Моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли съда да я уважи
по изложените в същата съображения. Допълва, че в диспозитивната част на
НП не е посочен размера на малмерния улов, което счита за съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания санкционен акт.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - административнонаказващ орган
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр. Пловдив при
ИАРА намира НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Заинтересованата страна РП – Кърджали, ТО - Ардино, не
изпращат представител и не вземат становище.
Районният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, прецени доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от
НПК, намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
На 19.06.2025 г. на жалбоподателя С. А. М. е съставен АУАН с
бланков № В 0036901/19.06.2025 г. за това, че на същата дата в 13:10 ч. в
района на "Стоянов мост“, в землището на общ. Ардино, на място с
географски координати N 41.34.06 и Е 24.02.39 е установено, че извършва
любителски риболов с 1 бр. въдица, като в живарника бил открит задържан
улов от 3 бр.риби от вида речен кефал и 1 бр. черна балканска мряна - всички
риби с размери под минимално допустимите за видовете, съответно от 22 см.
за речния кефал и 17 см. за черната мряна, описани по размери в АУАН.
Установено е и че нарушителят притежава валиден риболовен билет с №
2304835. Иззети са 3 бр. риба от вида речен кефал, върнати във водоема с
размери 13см., 14см. и 16см и 1 бр. риба от вида черна (балканска) мряна,с
размер 16 см., също върната във водоема. Извършеното е квалифицирано като
нарушение по чл.38,ал.1 във вр. с ал.2 от ЗРА – не връща уловените маломерни
риби в реката съгласно Приложение № 2 към чл.38,ал.1 от ЗРА. Актът е
предявен и връчен на нарушителя, който писмено е обяснил, че мислел, че
речният кефал е 17см. и че за първи път нарушава правилата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения при наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, Началник отдел „Рибарство и
контрол - Южна България“ - гр. Пловдив при ИАРА издал процесното
Наказателно постановление, с което на С. А. М. за извършено
административно нарушение на чл. 38, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗРА на основание
чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на
600,00 лв. и са отнети 3 бр. риба от вида "речен кефал", върнати във
водоема/водата, 13см., 14см., 16см. и 1 бр. риба от вида "черна (балканска)
мряна", върната във водоема/водата, 16 см. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че всички установени в живарника
риби са с размер под минимално допустимите за видовете – съответно 22см. за
речния кефал и 17см. за черната мряна, описани по размери в АУАН.
Наказващият орган е посочил, че вземайки предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, намира, че извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното административно
нарушение с основните принципи на чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с
правилата за отговорен риболов.
Към административнонаказателната преписка е приложен Доклад
по протокол № 112/19.06.2025г. от инспекция на лица, извършващи
любителски риболов, потвърждаващ констатациите в съставения АУАН.
Видно от приобщената по делото характеристика на жалбоподателя,
издадена от работодателя му „Неро холидей“ ООД, гр.София, соченото за
нарушител лице работи на длъжност в отдел „Поддръжка“ и изпълнява
добросъвестно и качествено трудовите си задължения, а като личност е
отговорен, в добри отношения с колегите си, природозащитник и авторитетен.
От разпита на актосъставителя П. И. Д. – главен инспектор към
наказващия орган , оправомощен съгласно т.1 от Заповед № РД 09-
2
406/01.04.2022г. /л.11 от делото/ да съставя АУАН по ЗРА, свидетелите при
установяване на нарушението и съставяне на акта Н. К. Д. и Н. Б. - главни
специалисти, както и от приложените към делото писмени доказателства се
установява, че на посочената в АУАН дата същите след наблюдение
установили, че нарушителят след като извършил риболов с въдица на река
Арда, в района на Стоянов мост, тръгнал да се прибира към автомобила си с
въдица и живарник в ръка , в който имало 4бр. риби – 3бр. кефала и 1бр.
мряна, измерили рибите със служебна рулетка, тъй като видимо били с
размери под минимално допустимите за двата вида риба и установили, че
целият улов бил маломерен. Риболовният билет на жалбоподателя бил
валиден,но в него не бил вписан излета, нито улова. Същият обяснил на
контролния орган, че работел за малка заплата и имал деца да храни.
Свидетелите върнали рибите във водата. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като пълни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и необорени
от други доказателства по делото.
Жалбоподателят пред настоящия състав обяснява, че на посочената
в акта дата излязъл със семейството си – съпруга и дете, на разходка до реката
и извадил въдицата,за да улови риба и да я покаже на дъщеря си. Тогава
проверяващите пристигнали на място и установили, че уловил риба. Съжалява
извършеното. Смятал, след като покаже рибите, да ги пусне отново във водата.
След първия кефал , хванал още два, защото искал да ги покаже на дъщеря си.
Не направил разлика между размерите на трите риби. По време на риболова
скъсал кукичката на въдицата си, защото закачил змия, тръгнал към колата , за
да закачи друга кукичка и живарникът бил с него, защото имало змии и се
страхувал някоя змия да не влезе в него и да уплаши дъщеря му. Твърди, че
бил рибар от 5-6 години и до момента нямал съставени актове и наказателни
постановления.
При тези данни съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно издадено. С жалбата не се
оспорват фактите по делото, подвеждането им под съответната правна норма
и законосъобразността на установяване на нарушението. Така, не се спори, а и
се установява по делото, че на 19.06.2025 г. жалбоподателят – любител-рибар
от около 6 години, извършил любителски риболов с въдица в река Арда –
обект по чл.3, ал.1 т.1 от ЗРА и уловил 4 бр. риби - 3бр. речен кефал и 1бр.
черна мряна, всички с размери по-малки от минимално допустимите, съгласно
приложение № 2 към чл.38, ал.1 от с.з., а именно, 13см.,14см. и 16см. за
речния кефал и 16см. за черната /балканска/ мряна, при минимално допустими
съответно 22см. за речен кефал и 17см. за черна /балканска/ мряна. Бе
установено, че уловът е открит в живарник на жалбоподателя до автомобила
му след приключване на риболова.
В случая въпреки забраната, въведена с материална норма чл. 38,
ал.1 и ал.2 от ЗРА, а именно, забранява се уловът, пренасянето, превозването и
продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2
към чл.38,ал.1 от ЗРА и задължението при улов на индивиди с по-малки
размери от посочените в приложение № 2 да се върнат незабавно във водата
независимо от състоянието им, жалбоподателят е извършил такъв улов на
риба и не е върнал маломерния улов във водата, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 75, ал.1 от
ЗРА, предвиждащ, че който лови, пренася, превозва и продава риба и други
водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в
3
нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв. В случая
размерът на наказанието е определен на минималния законоустановен размер
и същият е съобразен именно с личната обществена опасност на нарушителя,
материалното му състояние и тежестта на нарушението и подбудите за
извършването му.Действително, нарушението е първо за жалбоподателя,
същият се ползва с добри характеристични данни по местоживеене и по
отношение на размер на рибата черна /балканска/ мряна отклонението в
размера е наистина минимално – 16см. при минимално допустими 17см. и с
обикновено око може и да не се забележи. От друга страна, обаче, фактът, че
жалбоподателят е уловил повече от 1 риба – в случая 4 бр., обстоятелството,
че е опитен рибар – повече от 5 години и обясненията, които е дал на
проверяващите – че получава ниско трудово възнаграждение и рибата е за
прехрана на семейството му, съобразено с трудовата длъжност, която
изпълнява – работник поддръжка в туристически обект, налагат извод, че
подбудите на същия , изразени в действията му за улов на повече от една риба,
са действително с предназначение използване в домакинството като храна, а
не за да ги покаже на дъщеря си, след което да ги върне във водата, каквато е
защитната версия на жалбоподателя. Така, поведението на соченото за
нарушител лице води до извод за неспазване на принципа за отговорен
риболов, съгласно чл.1, ал.2 от ЗРА и за поведение, застрашаващо
обществените отношения, свързани с опазване на околната среда и по-точно с
регламентираното извършване на риболов с оглед опазване на рибните
ресурси в страната. Деянията, санкционирани с нормата на чл. 75, ал. 1 от ЗРА
са от типа на формалното нарушение, с факта на извършването им, за които не
се изисква настъпването на вредни последици за съставомерността им.
Същите са с висока степен на обществена опасност, доколкото
осъществяването им вреди на устойчивото развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на тези ресурси във водните екосистеми. В тази връзка е и
именно засилената държавна политика в областта на опазването на
рибарството и аквакултурите, изразена в увеличаване два пъти размера на
минимално предвидената в санкционния текст глоба. Ето защо, съдът не
приема случая за маловажен и съответно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за
неприложима, каквато е и преценката на наказващия орган. Разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия орган при констатиран
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, а
да предупреди нарушителя. В атакуваното наказателно постановление
наказващият орган е изложил съображения за това по какви причини не
приема случая за маловажен. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д.
№ 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че
ако след отчитане спецификите на случая, съдът стигне до извода за неговата
маловажност, той може да отмени издаденото наказателно постановление
само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на
наказващия орган. Такъв подобен извод в настоящото производство не може
да бъде направен по изложените по-горе съображения, а доводите в жалбата
по-скоро сочат на смекчаващи вината обстоятелства, което е отчетено при
определяне размера на наказанието.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в
4
хода на административнонаказателното производство. В тази връзка, съдът
намира за неоснователен довода на защитата,изложен в плеодарията, че е
допуснато съществено процесуално нарушение от наказващия орган, поради
непосочване в наказателното постановление размерите на уловената
маломерна риба, а е насочено към описанието на нарушението в АУАН, тъй
като същото дори да се приеме че е нарушение на процесуалните правила,
съдът намира, че не е от категорията на съществените, нарушаващо правото
на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, а още по-малко такова,
препятстващо осъществяването правото на защита в пълен обем. Както бе
посочено, действително, в описателната част на нарушението в обжалваното
НП е записано, че в живарника е задържан улов от 3 бр. риби от вида речен
кефал и 1 бр. черна /балканска/ мряна – всички риби с размери под минимално
допустимите за видовете, съответно от 22 см. за речния кефал и 17см. за
черната мряна, описани по размери по-долу в акта и по този начин
фактическите обстоятелства са конкретизирани чрез описанието в АУАН, но
доколкото в съставения при установяване на нарушението АУАН съвсем ясно
и в достатъчна степен са изложени размерите на всички забранени за улов
маломерни риби, съгласно приложение № 2 към чл.38,ал.1 от ЗРА, а именно,
1бр. речен кефал – 13см., 1 бр. речен кефал - 14 см., 1 бр. речен кефал – 16
см. и 1 бр. черна мряна – 16см., следва да се направи извод, че липсата на
такова подробно описание на размерите на маломерния улов и в описателната
част на наказателното постановление, не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на наказаното лице да разбере
за какво точно нарушение се налага административното наказание или да му
попречи да осъществи правата си, в т.ч. и правото на защита, в техния пълен
обем. В случая, съдът намира, че възможността наказаното лице да разбере
фактическите и правните рамки на вмененото му административно
нарушение не е ограничена, включително не е ограничена възможността на
съда да формира еднозначни изводи относно волята на наказващия орган по
фактите или по приложимия закон.
С оглед горното, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При произнасянето си, съдът се съобрази с практиката на
касационната инстанция за съдебния район в Решение № 105/13.05.2013г. по
к.а.н.д. № 84/2013г. на Административен съд – Кърджали, Решение №
513/10.04.2024г. по к.а.н.д. № 33/2024г. на Административен съд –Кърджали.
При този изход на делото, разноски в полза на жалбоподателя не се
дължат, а наказващият орган не е претендирал присъждането на такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. с ал.2
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-
007/07.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна
България“ - гр. Пловдив при ИАРА, с което на С. А. М., с ЕГН **********, от
**********ска на осн. чл.75, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 600 лв.
за извършено нарушение по чл. 38, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗРА и са отнети 3 бр.
5
риба от вида "речен кефал", върнати във водоема/водата - 13см, 14см., 16см. и
1 бр. риба от вида "черна (балканска) мряна", върната във водоема/водата, 16
см.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
6