Присъда по дело №107/2022 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ по НОХД № 107 по описа на Карловски районен съд за 2022 година

Районна Прокуратура – П., ТО- К. е повдигнала обвинение против
подсъдимия Н. Д. Х. за това, че на *г. в гр. С. обл. П., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот е отнела чужди движими вещи
– пари на стойност *.00лв./осемстотин и десет лева/ от владението на М.
"С.С."“/В.г./ гр. С. без съгласие на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пред.2-ро,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение, като предлага да
й се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на една година
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок
от три години.
По делото няма конституирани лица в качеството на граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимата Х. не се признава за виновна, моли да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата адв. Н. пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Счита, че не е доказано подсъдимата да е извършила
престъплението, в което е обвинена.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички
доказателства по делото – обясненията на подсъдимата, депозирани пред
съдебния състав, обясненията й, дадени пред разследващ орган в досъдебното
производство в присъствие на защитник, прочетени на основание чл. 279 ал.
2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК, показанията на свидетелите Д. Г., В. А., Т. С., К. Н., Е.
К., М. М., Т. Н., П. П., Д. Н. и Б. Д. пред съда, прочетените части от
показанията на свидетеля Т. С. от досъдебното производство на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, прочетените и приети на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие от *г., ведно със снимков материал, протокол за обиск и
изземване от *г., ведно със снимков материал, данни от регистър Булстат,
ведомости за изплащане на възнагражденията на служещите при Ц. С.С. гр. С.
за периода от месец януари *г. месец юли *г., разписка, справка за лице АИС
БДС, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимата,
протокол за личен обиск на лице, намери за установено следното:
Подсъдимата Н. Д. Х., ЕГН ********** Подсъдимата Н. Х. е от гр. Б..
През *г. посетила М. "С.С."“ /В.г./ гр. С. и останала там като с. л. с., което
изпълнява различни задължения, включващи продажба на свещи, почистване
и поддръжка на сградите и двора. Като такава била на пълна издръжка от ц.,
като от манастира се покривали всички разходи за храна, ток, отопление,
вода, интернет. На месец плащала по няколко лева за ваучер на телефон,
1

плащала и дребни суми за бельо и консумативи за лична хигиена. От месец
януари *г. получавала месечно възнаграждение от 100лева. Подсъдимата
изпълнявала стриктно вменените й задължения и по мнението на и.,
свидетелката К. Н., м., свидетелката Е. К. и с., свидетеля М. М., с които заедно
с. в м., била скромна, тиха, сдържана, изпълнителна, неконфликтна.
В източната част на двора на манастира се намирала ц. „В.г.“, която
била с вход от запад. След влизане в ц., веднага в ляво имало пангар - дървен
шкаф, тип бюро, по-висок в лицевата си, сочеща на юг, част. В задната част на
шкафа, ориентирана на север, имало чекмеджета, като едното от тях се
заключвало с метален катинар, свързан с шкафа посредством метални халки.
Посоченият шкаф/пангар/ бил мястото, определено в ц., за продажба на
свещи, като в чекмеджето с катинара се прибирали и съхранявали парите от
продажбата. За продажбата на свещи отговаряли подсъдимата и свидетелката
Е. К./сестра Е./, които се сменяли докато ги продавали, като обичайно ключът
за катинара стоял у К., която следяла и отчитала събраните средства на
свещеника, свидетеля М. М.. По време на великденските празници през *г. /30
април до 4 май/ от продажба на свещи в ц. била събрана сумата от * лева. На
*г. свидетелката К. сутринта преброила парите, установила, че са *лв.,
прибрала ги в черен портфейл и ги поставила отново в шкафчето на п., в
което се съхранявали и го заключила с катинара. Тъй като била действаща
извънредна епидемична обстановка на територията на Р.Б., свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19, продажбата на свещите в
посочения период не се извършвала на п. от К. и подсъдимата, а свещите се
оставяли на маса, находяща се вдясно от входа на ц., клиентите сами си ги
вземали оттам и оставяли на същото място сумите за тях. Подсъдимата и К.
наблюдавали входа на х. от двора и след посетителите извършвали проверка
на ц. и продажбите. В следобедните часове на *г. сестра Е. /свидетелката Е.
К./ била в двора на манастира и забелязала в него млад мъж, който бил с
велосипед, оставен до манастирската врата. Не го видяла да влиза в ц., тъй
като се прибрала в м. помещения. Подсъдимата Х. съща била на двора и
видяла младия мъж да влиза в ц., колело не забелязала, тъй като било в друга
част на двора. Непознатият останал за кратко в х., след което излязъл и си
тръгнал. Х. влязла в ц., видяла, че има незапалена свещ, след което
забелязала, че върху п. има разместени предмети. Това я накарало да се
усъмни и погледнала чекмеджето, в което се съхранявали парите от
продажбата на ц.с.. Тъй като катинарът бил взломен, била изкривена халката,
която го свързвала към чекмеджето на п., помислила, че вероятно е била
извършена кражба и повикала сестра Е.. След като последната отворила
чекмеджето и намиращия се в него портфейл, видели, че същият е празен.
Липсвала цялата сума от * лева. За кражбата двете уведомили игуменката
майка А./свидетелката К. Н./, която сигнализирала полицията и църковните
власти. На място пристигнали свидетелите П. и Н., служители на РУ на МВР
К., които възприели обстановката в ц. и взломения катинар, събрали от
подсъдимата и К. сведения и за непознатото лице, което последно било
2

видяно в манастира. Бил извършен обход на гр. С. за издирване на лице с
описанието, каращо велосипед, но не било установено. Не били гледани
записи от камери, тъй като в района на манастира липсвали такива. Още на
същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие. На следващия ден
във връзка с разкриване на престъплението в П.у. С. били осигурени
подсъдимата и свидетелката Е. К., с които от полицейски служители, сред
които свидетелят П. били проведени неколкочасови беседи, при които и двете
жени поддържали тезата за непознатия мъж, последно влизал в х.. Били им
показвани снимки на мъже, но посетителят не бил разпознат сред тях. В хода
на разговорите у свидетеля П. възникнало съмнение, че кражбата вероятно не
е извършена от посетител, а съпричастни към нея са лица от манастира,
подсъдимата и сестра Е.. Към тази мисъл го насочил фактът, че извършителят
следвало да е снабден с някакъв инструмент, подобен на отвертка или нож,
необходим за отваряне на халката, държаща катинара и която било
невъзможно да се отвори с голи ръце. Затова и въпросите му били насочени
към установяване коя от двете жени е вероятният извършител, което и двете
отричали. В хода на работата по случая от служителите на РУ на МВР К. било
влизано и в обитаваната от подсъдимата стая в манастира, но там не били
открити пари. На *г. подсъдимата отново била заведена в П.у. С. където
отново била проведена беседа с нея от свидетеля П.. При същата Х. отричала
да е извършила престъплението, но свидетелят твърдял, че се касае до
вътрешна работа, което е позор за манастира и ще му създаде проблеми.
Чувайки тези думи подсъдимата казала на свидетеля: „Аз не съм извършила
кражбата, но ще кажа, че аз съм я извършила“. Свидетелят й обяснил, че за
това ще носи наказателна отговорност. Подсъдимата казала: „Аз ще кажа, че
аз съм откраднала парите и всичко да минава, да няма разправии.“ Била
отведена в РУ на МВР К., където било решено да бъде задържана за
кражбата. При работата по случая разговори с нея за кражбата били
провеждани и от други полицаи, от които й било казвано, че ако не признае,
че е извършила престъплението, няма да бъде освободена. Тъй като във
връзка със задържането следвало да й бъде извършен личен обиск по ЗМВР й
било казано да извали вещите си, което сторила пред свидетеля Д.. Сред тях
същият забелязал малко портмоне, което било издуто и след като
подсъдимата го отворила в него имало навита на руло сума пари, които били
*лв. и което заедно с другите си вещи подсъдимата поставила върху бюро в
кабинета на полицая. Бил й извършен личен обиск по ЗМВР от свидетелката
Г., като в съставения протокол било отразено, че при обиска на Х. в 11.00ч. са
намерени един брой телефон А. м. П. и един брой лична карта с посочен
номер. В хода на обиска било решено, че следва такъв по-късно да бъде
извършен и от разследващ полицай по реда на НПК, като за целта за началото
на действието 14.15ч. били осигурени поемни лица, свидетелите С. и А..
Присъствали и полицейски служители, свидетелите Г. и Н.. При същото
подсъдимата извадила от връхната си дреха портмонето с цип, в което били
парите и което й било казано преди това да прибере у себе си, като след
3

преброяването сумата била *лв. Била попитана за произхода на средствата, на
което отговорила, че ги е взела от ц., без някой да й ги е дал. Тези сведения
записала и саморъчно в съставения протокол за обиск и изземване. Преди да
бъде извършено посоченото действие подсъдимата поискала отново да
разговаря със свидетеля П. и след като той пристигнал, извикан от колегите
си, подсъдимата му казала: „Аз не съм извършила кражбата, но ще кажа, че аз
съм я извършила“. На същия ден, в хода на досъдебното производство,
привлечена в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник
подсъдимата признала, че тя е извършила кражба на парите от чекмеджето на
манастирската църква, като заявила, че е взела само част от намиращите се
там пари, а именно намерената у нея сума, от която не била харчила, след
което била освободена. Направеното от нея самопризнание не било
поддържано в по нататъшния етап на досъдебното производство.
Сумата от * лв. била предадена на свидетеля М. М. срещу разписка.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно и категорично
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактът на
извършване на кражбата от чекмеджето на п. в м. ц., размера на откраднатите
парични средства *лв., наличието на непознат посетител в двора и х., след
който била установена липсата, начина на извършване на продажбата на с. в
процесния период, пристигането на полицейските служители, провеждането
на беседи с подсъдимата и свидетелката К., получаването на възнаграждения
от служещите в манастира и покриването на битовите им нужди от
манастирски пари, поведението на Х. при служенето в манастира, се
установява от показанията на свидетелите К., Н., отчасти от тези на свидетеля
М. и от обясненията на подсъдимата. Относно тези факти показанията и
обясненията кореспондират едни на други, взаимнодопълващи са, поради
което съдът ги кредитира. Съответстват и на обективната находка, установена
при извършения оглед на местопроизшествие. Обстоятелството, че както с
подсъдимата, така и с Н. са провеждани оперативни беседи от по няколко
часа, а с подсъдимата и в два дни, при която и двете са посочили наличието
на мъж на местопроизшествието, след който е установена кражбата на парите,
се установява освен от заявеното от тях, а и от показанията на свидетеля П..
Същият съобщава, че след като лице с даденото от двете жени описание не
било открито, механизмът на извършване на престъплението, за което било
необходимо използването на някакъв инструмент – отвертка или нож, както и
че извършителят следвало да е наясно, че в това чекмедже се съхраняват
пари, го навело на мисълта, че кражбата е извършена от човек от манастира.
Съмненията му били насочени към свидетелката К. и подсъдимата, най-вече
към последната. Твърди, че след няколкочасова беседа, в която изразил
съмнение в тях и заявил, че кражбата е позор за манастира, подсъдимата,
която до този момент отричала както своя, така и на К. съпричастност към
престъплението, му казала, че ще вземе да каже, че тя е извършила кражбата,
всичко да минава и да няма повече разправии. Заявява, че след като било
4

взето решение да бъде задържана, а и у нея били открити пари, подсъдимата
поискала разговор с него, при който отново му казала, че не е извършила
кражбата, но ще каже, че тя я е извършила. Твърди, че пред него не е
заявявала по какъв начин е било извършено престъплението, нито на какво се
дължи разликата между откритата у нея сума от *лв. и тази, предмет на
кражба *лв. Предполага, че може да е казвал на подсъдимата при разговорите,
че ще бъде сложена на детектор на лъжата, както и че ще бъде задържана.
Показанията му съответстват на обясненията на подсъдимата и съдът ги
ползва. Че при задържането на подсъдимата със заповед по ЗМВР същата е
имала портмоне, съдържащо сума с пари, се установява от показанията на
свидетелите Г. и Д.. Свидетелите А. и С. дават сведения за участието си по-
късно като поемни лица при извършения обиск и изземване на подсъдимата,
при който е иззето портмонето й, съдържащо сумата от *лв. От показанията
им и тези на Г., също присъствала при това действие, се установява, че на
въпроса на разследващия полицай за произхода на парите, подсъдимата
заявила, че ги е взела от чекмеджето на ц. без разрешение. Тези сведения
вписала саморъчно и в съставения за действието по разследването протокол.
Показанията им като непротиворечиви съдът кредитира, а и не се оспорват.
Свидетелката Н. установява, че е присъствала на извършения обиск на
подсъдимата по ЗМВР, показанията й обаче не са детайлни, поради липсата
на спомен. Свидетелите Д. и Н., служители на РУ на МВР К. съобщават
известното им във връзка с извършената кражба, оперативни беседи,
допринасящи за изясняването на случая, не са водели.
Подсъдимата не се признава за виновна. Дава обяснения, в които отрича
да е извършила престъплението, твърди, че откритата у нея сума пари са
спестявания от изплащаното й възнаграждение за службата в м.. Заявява, че в
хода на досъдебното производство е решила да поеме вината за извършване
на кражбата, тъй като подозрението за извършване на престъплението било
сведено до вътрешен човек от м., в който била приютена- тя самата и сестра
Е., от полицаите разбрала, че ако не признае, ще бъде задържана, както и че
ще се създадат проблеми за самия м.. Тъй като попадала за пръв път в
полицията не била запозната с начина на действие там, изплашила се и
решила да каже, че тя е откраднала парите, въпреки че това не било така.
Поради съществени противоречия между обясненията на подсъдимата
пред съда и тези, дадени при първоначалния й разпит пред разследващ орган
в досъдебното производство в присъствието на защитник, последните са
приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание. В същите е заявила, че
тя е извършила кражбата на пари от м. ц.. Съдът не кредитира прочетените
обяснения на подсъдимата. Същите не съответстват на събрания
доказателствен материал. По делото се установи, че от чекмеджето са били
отнети не *лв., които са иззети от портмонето на подсъдимата, която е
заявила, че е взела само част от наличните пари, без да харчи от тях, а
значително повече средства - *лв. Сестра Е. е установила съдържащия ги
портфейл празен. Подсъдимата е посочила и различен механизъм. Според
5

обясненията й тя е завъртяла катинара на чекмеджето и по този начин се е
изкривила една от придържащите го халки. Заявеното от нея не съответства
на показанията на свидетеля П., който сочи пред съда, че съмненията му за
съпричастност на вътрешно лице от м., възникнали основно поради
обстоятелството, че халката на катинара не било възможно да бъде отворена с
голи ръце, а бил необходим някакъв инструмент- отвертка или ножче.
Показанията на свидетеля, освен че се базират на възприетата пряко от него
обективна находка и опита му на оперативен работник, са и по-достоверни,
доколкото лишено от логика е да се поставя катинар на чекмедже, в което
винаги са се съхранявали средствата от продажби на църковни свещи и то в
немалък размер, по начин, че да не е защитено поне до степен да не може да
се отвори само с ръце. На следващо място свидетелят П., провел по-голямата
част от беседите с подсъдимата, не заявява Х. да е признала пред него, че е
извършила кражбата. Твърди, че е отричала, но след като й казал, че кражбата
е позор за манастира и извършителите са вътрешни лица, заявила, че ще
каже, че тя е извършителят, което обаче не е еднозначно.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото.
Така установеното от съда в хода на съдебното следствие не
съответства на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка. Според
Районна прокуратура – П., ТО-К. на *г. подсъдимата влязла в ц. „В.г.“.
Необезпокоявана отишла до чекмеджето, в което знаела, че се съхранява
значителна сума пари. Завъртяла катинара и по този начин успяла да изкриви
по-малката от халките, които закрепвали катинара за чекмеджето, отворила
последното, от намиращия се в него портфейл взела част от парите, които
възлизали на *лв. и ги сложила в собственото си портмоне. Малко след това
уведомила сестра Е. за кражбата и последната установила липсата на парите
от продажба на църковни свещи. За кражбата била уведомена полицията, като
в хода на работата се получила оперативна информация, че извършител на
деянието е подсъдимата, а след задържането й у нея била открита сумата от
*лв.
Не се събраха в достатъчен обем преки или косвени доказателства,
които в своята последователност и единство да установяват горната
фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства не се установи
обвинителната теза относно механизма на извършване на престъплението,
предмета му и неговия автор. Съдът споделя становището на защитата на
подсъдимата, че обвинението се гради единствено на самопризнание от
страна на Х., сторено в началния ход на досъдебното производство и
неподдържано в по-късния му етап и пред съда. Същото не се подкрепя от
останалите събрани по делото доказателства. Напротив сочения от нея
механизъм дори се отрича от свидетеля П.. Последният и не твърди Х. да е
сторила пред него извънпроцесуално признание, за установяване на което
показанията му биха били недопустими, а сочи че тя отричала авторство, но
решила да каже, че е извършител на кражбата, след като й заявил, че
кражбата е позор за манастира, което добре съответства на обясненията й
6

пред съда. Доказателство за авторството не са и показанията на поемните
лица С. и А. и на свидетеля Г., които също възпроизвеждат извънпроцесуално
признание на подсъдимата. Възприетите от обвинението факти, касаещи
размера на предмета на престъплението, също не се установяват от
депозираните в хода на съдебното производство доказателства. Установи се,
че съдържимата в чекмеджето и изцяло отнета сума пари е била *лв., а не
както е по обвинението *лв. Тази разлика също не съответства на обясненията
на подсъдимата от досъдебното производство, която е заявила, че е взела
само част от парите и не е харчила от тях. Достатъчно доказателство,
установяващо обвинителната теза, не са и приобщените като веществено
доказателство парични средства. Същите освен че не отговарят на
действително отнетата от ц. сума, са и родовоопределени вещи, които не се
идентифицират по определени свои черти или белези, за да е възможно да
бъдат отграничени от други подобни. Не е и невъзможно сума в посочения
размер да е спестяване на подсъдимата, имайки предвид, че получава
възнаграждение от месец януари *г. Същото действително е в нисък размер,
но битовите й нужди в посочения период са изцяло поемани от манастира.
Доказателства да е потребявала изцяло възнаграждението си не са събрани, а
лишено от логика дори житейска, е подсъдимата да държи в себе си пари,
предмет на престъпление, при положение, че подозренията са насочени
спрямо нея, а още по-малко да ги вземе със себе си в полицията.
По делото липсват достатъчно преки и система от косвени
доказателства относно авторството на твърдяното деяние. Категорично
установените факти са, че в чекмеджето на ц. п. е била налична сумата от
*лв., констатирана е кражбата им, подсъдимата е държала в себе си различна
сума *лв., при възникването на съмнения за извършване на кражбата от
вътрешен човек, решила да каже, че тя е извършител на престъплението,
въпреки, че пред свидетеля П. споделила, че не тя го е извършила, след което
направила признание в досъдебното производство в присъствие на защитник,
с когото не е имала възможност да се консултира, видно и от разликата от
няколко минути от освобождаването й до предявяването на обвинение,
заявила е и механизъм на отваряне на халката на катинара, различен от този,
който твърди свидетелят П..
Явно е в случая, че обвинителната теза действително се гради
единствено на самопризнание на подсъдимата, извънпроцесуално пред
свидетелите Г. и двете поемни лица, предвид, че пред свидетеля П.
напрактика такова няма сторено и процесуално, заявено само в
първоначалния етап от разследването, от което се е отрекла. Съгласно чл. 116
от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнание, като
действително, както сочи защитата на подсъдимата, процесуалният закон не
прави разлика между процесуално и извънпроцесуално признание, нито пък е
от значение пред колко лица е сторено същото. Признанието на подсъдимата
не намира подкрепа от други доказателства по делото, сочения от нея
механизъм не съответства на възприетото от свидетеля П., а за произхода на
7

намерените у нея пари, несъответни на липсващата сума, сочи достатъчно
убедителен и неопроверган от останалите доказателства по делото аргумент.
Установените по делото данни са недостатъчни според настоящия
състав по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК за постановяване на осъдителна
присъда. Затова съдът призна подсъдимата Х. за невинна и на основание чл.
304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, пред.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Мотивиран от изложеното, Карловският районен съд постанови
присъдата си.
К.Б.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	29
Дата:	24 ноември 2022 г.
Съдия:	Анна Петкова Донкова-Кутрова

Дело:	20225320200107
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 февруари 2022 г.

Присъда по дело №107/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите