Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.Плевен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №177/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от ДОПК, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „ДА
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Дойран“, № 138, ет.5, оф.17, представлявано от Д.А., чрез адв. М.Б., против
Решение срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
№14/28.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена
без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№С-200015-023-0000014/09.01.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново. Твърди се, че издаденият РА
№Р-04001519001009/01.10.2019г. е отменен по реда на чл. 155, ал.4 от ДОПК и е
издадена нова Заповед за възлагане на
ревизия №Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г. Твърди се, че въз основа на
мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения, с № Р –
04000419008624 – 039 - 001/07.01.2020г., е издадено процесното Постановление за
налагане на обезпечителни мерки №С200015-023-0000014/09.01.2020г, на основание
чл. 121, ал.1 от ДОПК. Твърди се, че отмяната на РА, няма да последица „обратна
трансформация“ на обезпечителните мерки в предварителни такива по смисъла на
чл. 121, ал.1 от ДОПК. Твърди се, че е налице основание по чл.197, ал.3 от ДОПК, за отмяна на наложеното обезпечение.
В заключение моли съда да отмени обжалваното решение №14/28.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№С-200015-023-0000014/09.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, чрез юрк. Д. Б., в с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Посочва, че в случая с издаването на новата ЗВР не е налице ново производство, а се възстановява висящността на производството, приключило с отмяна на издадения РА. Посочва се, че в случая правилно публичния изпълнител е трансформирал обезпечителните мерки в предварителни такива. Посочва се, че са налице основания за налагане на обезпечението, тъй като дружеството не разполага с активи. Посочва се също, че в случая се запазва поредността на наложеното обезпечение. Твърди се, че в случая е налице годно изпълнително основание, в лицето на издадената нова ЗВР от 31.12.2019г. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази твърденията страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява факта на издаване на Заповед за възлагане на ревизия с № Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г., за ревизия на задълженията за ДДС на дружеството- жалбоподател, за периода 30.08.2018-31.12.2018г. Безспорно е по делото, че тази заповед, е издадена въз основа на Решение № 177/19.12.2019 на Директора на ОДОП, с което е отменен, по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК. Безспорно е между страните, и е служебно известно на съда, като съдия- докладчик по адм.д.№176/2020г. по описа на АдмС-Плевен, че отмененият РА № Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г., е издаден в рамките на ревизионно производство, по Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001519001009-020-001/15.02.2019г., изменена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г., с която е удължен срока за извършване на ревизията. По делото е безспорно, а също и служебно известно на съда, че в рамките на ревизионното производство по Заповед за възлагане на ревизия от 15.02.2019г, изменена със заповед от 17.05.2019г, са наложени предварителни обезпечителни мерки, по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК, въз основа на Постановление № С190015-023-0002199/09.07.2019г.-запор върху банковите сметки на жалбоподателя, в „ОББ“АД. Не се спори и относно факта на продължаване на обезпечителните мерки, също служебно известен на съда, въз основа на Постановление №С190015-139-0002193/21.10.2019г., по реда на чл. 121, ал.6, вр. чл.195, ал.1 от ДПК, въз основа на издаденият Ревизионен акт № Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г.
По делото се установява също, че след
отмяна на РА, с разпореждане от 14.01.2020г, на публичен изпълнител, по искане
на дружеството- жалбоподател, на основание чл.225, ал.1 т.2 от ДОПК, е
прекратено изпълнителното производство по принудително събиране на публични
вземания по изп.д. №*********/2019г., образувано за събиране на задълженията по
отменения ревизионен акт.
По делото се установява, че по направено мотивирано искане за предварително обезпечение №Р-04000419008624-039-001/07.01.2020г. на публичен изпълнител, е издадено процесното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №С200015-023-0000014/09.01.2020г., въз основа на което, на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК, е наложен запор върху банковите сметки, депозити и банкови касети на името на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, гр.Плевен, в „ОББ“ АД, до размер на сумата от 210 583,00лв. Видно от съдържанието и мотивите на приложеното по делото искане, се установява, че същото е отправено по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК, за допускане на предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в рамките на производството по ЗВР от 31.12.2019г., със срок за извършването й- 06.04.2020г. В постановлението обаче, изрично е посочено, че наложените предварителни обезпечителни мерки представляват продължаване на мерките, наложени с Постановление №С190015-139-0002193/21.10.2019г., по реда на чл.121, ал.6, вр. чл.195, ал.1 от ДОПК, издадени във връзка с отменения ревизионен акт, които се трансформират в предварителни мерки и се продължава тяхното действие. Посочено е също, че с процесното Постановление, на основание чл.121, ал.1, вр. чл. 155, ал.4 от ДОПК, се изменя предходно наложена обезпечителна мярка, тъй като е налице висящност на производството, след отмяната на РА.
Против издаденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №С200015-023-0000014/09.01.2020г., в срок, е депозирана жалба от страна на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, гр. Плевен, по която е постановено процесното Решение №14/28.01.2020г, с което е оставена без уважение депозираната жалба и е потвърдено като правилно и законосъобразно оспореното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №С200015-023-0000014/09.01.2020г. В мотивите на оспореният акт е посочено, че е възлагането на нова ревизия, не е основание за вдигане на наложените обезпечителни мерки. Посочено е, че следва основанието за налагане на обезпечителните мерки, да бъде изменено, като така се гарантира събиране на задължението, и се запази поредността на наложеното обезпечение. В оспореното решение, ответникът е приел, че правилно публичният изпълнител се е позовал на нормите на чл. 155, ал. 4 и на чл. 121, ал.1 от ДОПК, като на практика наложената обезпечителна мярка, се трансформира в предварителна такава, тъй като производството е на фаза предстоящо издаване на ревизионен акт. Посочено е също, че обезпеченият размер на задълженията на дружеството е предполагаем. Посочено е също, че длъжникът разполага с правната възможност да посочи друго имущество като обезпечение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление, представляват валидни административни актове, издадени от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. Оспореното решение е издадено в рамките на законоустановена процедура, в писмена форма и съдържа законоизискуеми реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. Съдът приема, че изложеното касае и издаденото и потвърденото с процесното решение Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител от 09.01.2020г. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по издаването на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Разгледана по същество, депозираната жалба е основателна, поради следните съображения:
Съдът
приема, а и няма спор между страните по делото, че след отмяната на издаденият
ревизионен акт № Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г., издаден в рамките на
ревизионно производство, по Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04001519001009-020-001/15.02.2019г., изменена със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г, по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК
и връщането на преписката, се възобновява висящността на производството, по
смисъла на чл.155, ал.6 от ДОПК, и производството за
издаване на новия ревизионен акт, започва от незаконосъобразното действие,
което е послужило като основание за отмяна на предходно издадения. Издаването
на новата заповед за възлагане на ревизия, не поставя началото на ново
ревизионно производство, а е насочена към отстраняване на законосъобразното
действие, послужило като основание за отмяна. Факта на възобновяване
висящността на ревизионното производство, не води до автоматичния извод, че наложените обезпечителни мерки, по
реда на чл. 195 от ДОПК, се трансформират като предварителни такива, каквито
мотивите е изложил адм. Орган в оспореното решение. Още по- малко такъв извод
може да бъде направен от нормата на чл. 155, ал.4 от ДОПК, която се сочи като
основание за този извод. Публичният изпълнител не разполага със законова
възможност да изменя основанието за налагане на обезпечение в производството,
така, както това е посочено в процесното Постановление. Производствата по налагане
на обезпечение – по реда на чл.121 и по реда на чл.195 от ДОПК, се различават
по своята правна същност, доколкото производството по чл.121 от ДОПК, е
производство по налагане на предварителни обезпечителни мерки, без да е
необходимо, задължението да е установено по основание и размер. Същите се
налагат от публичния изпълнител, с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни.
Във възобновеното производство няма пречка да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки, при установяване на обезпечителна нужда, по реда на чл. 121, ал.1 от ДОПК, но същите не могат да бъдат обосновани с отмененият вече РА и с постановените във връзка с него същински обезпечителни мерки. Подробни мотиви, касаещи законовата невъзможност, наложените същински обезпечителни мерки, по чл.195, ал.1 от ДОПК, да се трансформират в предварителни такива, по реда на чл. 121, ал.1 от ДОПК, съдът е изложил в Решение №233 по адм. Дело №176/2020г. На АдмС- Плевен, на доклад на настоящия състав, влязло в сила.
Следва да се отбележи също, че процесното постановление от 09.01.2020г., е издадено от публичния изпълнител, при съществуващо обезпечение- запор върху банковите сметки на дружеството, наложени с постановлението от 21.10.2019г. и което обезпечение, публичния изпълнител е отказал да отмени /предмет на разглеждане по адм.д.№176/2020г/. Изрично в диспозитива на постановлението е посочено, налагането на запор върху банковите сметки на дружеството, до сумата от 210 583,00лв.- като предполагаем размер, който размер е различен /по- голям/ от обезпеченият размер с постановлението от 21.10.2019г.-факт, също служебно известен на настоящия съдебен състав. В този смисъл, към датата на издаване на процесното постановление, е налице свръх обезпечение, чрез налагането на два отделни запора, на едно и също задължение на дружеството, в рамките на едно ревизионно производство. По този начин, съдът счита, че публичният изпълнител едновременно е приел, че обезпечението, наложено с постановлението от 21.10.2019г., не е загубило своето действие, и от друга- се налага второ самостоятелно обезпечение, за задължението по висящото ревизионно производство, което също се обосновава с отменения вече ревизионен акт.
На основание изложеното, съдът намира, че процесното решение №14/28.01.2020г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №С200015-023-0000014/09.01.2020г., са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. При разглеждане на депозираната жалба, съдът прави цялостна преценка за законосъобразността на оспорените актове и при констатиране на нарушение на материалния закон при постановяването им, следва да отмени същите.
Следва в полза на жалбоподателя, да бъдат присъдени сторените разноски в производството, в размер на 550лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ Решение № 14/28.01.2020г. на Директора на ТД на НАП- гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. Рег.№ 961/22.01.2020г. по описа на ТД на НАП офис Плевен и с вх. Рег.№ 1779/23.01.2020г. , депозирана от „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Дойран“, № 138, ет.5, оф.17, представлявано от Д.А. и е потвърденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №С200015-023-0000014/09.01.2020г. на публичен изпълнител, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ТД НА НАП- гр. Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Дойран“, № 138,
ет.5, оф.17, представлявано от Д.А., сумата
от 550лв., разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/