Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261538/4.12.2020 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 05.11.2020 г., в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

           

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2878  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.49 от СК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявена от ищцата Д.И.И.  ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника С.П.И. ЕГН **********,*** искова претенция с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на сключения граждански брак с ответника,  поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.

Ищцата излага , че с ответника С.П.И. са съпрузи от 21.08.2011 г. , съгласно Удостоверение за сключен граждански брак серия ВН-Б № **********/21.08.2011г. , издадено от Община - Варна. Твърди се, че бракът е първи за страните, като от  брака си нямат родено дете.

Ищцата твърди, че в началото отношенията им са били добри, но скоро след сключването на брака открили , че имат различни интереси, което довело до  постепенното им охладняване един към друг.

Сочи се, че от 3 г. страните живеят разделени, тъй като и двамата с ответника постоянно живеят извън страната, във Великобритания. Първоначално страните живеели в една квартира, впоследствие обитавали различни стаи и от м. август 2019г. ищцата живее в друга квартира, като страните са във фактическа раздяла.

Предвид породилото се разстройство на брака им, което е сериозно и непоколебимо, се моли за постановяване на съдебно решение , с което  се прекрати брака на страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 СК.

Ищцата излага , че страните са напуснали семейното жилище преди да заминат за чужбина и в този смисъл няма претенции относно ползването му.

По отношение на фамилното име – ищцата желае да носи брачното си фамилно И..

Ищцата няма  претенции за заплащане на издръжка от ответника.

Ищцата не възразява при постигане на споразумение с ответника, бракът да бъде прекратен на основание чл. 50 от СК, като споразумението поради отсъствието й от страната да бъде подписано от адвокат.

Ответникът  С.П.И. ЕГН **********,***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за допустимост и частична основателност на предявената искова претенция.

Оспорват се посочените в обстоятелствената част на ИМ обстоятелства. Твърди се, че отношенията между страните в настоящото производство са били добри. Никога не са имали скандали или неразбирателства. Така е било до началото на месец февруари 2019 г., когато ищцата е започнала да страни от ответника. Заявила му, че е изпаднала в депресия, което е довело и до ограничаване на семейните им отношения. Излага се, че ответникът е положил грижи и усилия, за да установи на какво се дължи депресията и да и помогне да я превъзмогне. Положените от него грижи и усилия не са дали положителен резултат. Впоследствие, ищцата е започнала да излиза редовно сама, оставяйки съпруга си сам в къщи. Твърди се, че ответникът винаги се е грижил за домакинството им. Излага се, че през целия им съвместен живот ответникът не е ограничавал правата на ищцата , като тя винаги е имала свободна да прави това, което пожелае.

Твърди се, че през месец юли 2019 г. е  започнал разрив в отношенията им. Всеки ден, свършвайки работа в 16:00 часа, ищцата се е прибирала около 22:00 часа без желание дори да разговаря с него. При разговорите им, ищцата е изявила желание да се разделят и да си наеме самостоятелна квартира, за да остане сама и да пребори депресията си. Страните са имали организирана екскурзия за месец август 2019 до Италия за 8 годишнината им, но ищцата отказала да пътува със съпруга си, заявявайки, че иска да е сама. Уведомила го е, че ще живее с колежка и че ще се премести на следващия ден след завръщането на ответника от Италия. Завръщайки се от екскурзията, ответникът установил, че тя не е в дома им. На домашния им компютър, видял нейно съобщение и узнал, че съпругата му е имала връзка от месеци с техен колега и сега ще заживее с него. На следващия ден ищцата е напуснала ответника , за да заживее с младия си приятел.

След три дни е пристигнало банковото извлечение, от което ответникът разбрал, че от месец февруари до месец август, съпругата му е изпратила на въпросното лице над 1200 паунда. Нещо повече, тя си е тръгнала с голяма част от общите им спестявания.

Поради гореизложеното, се моли за постановяване на съдебно решение, с което поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да се прекрати същия с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ответникът желае, ищцата след прекратяването на брака им, да възстанови предбрачното си фамилно име.

Излага се, че ответникът е съгласен, при желание от ищцовата страна, да постигнат споразумение по реда на СК. 

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните постигат споразумение по реда на чл.49 ал.4 от СК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 21.08.2011 г., за което е съставен акт № 847 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата след сключването на брака е променила фамилното си име на И..

С оглед становището на страните, обективирано в исковата молба и отговора, както и предвид твърденията на страните в проведеното по делото открито съдебно заседание , е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване  обстоятелството , че е настъпила между страните фактическа раздяла през 2019г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 15 от СК съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Според чл. 17 от СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. В настоящия случай , съвкупният доказателствен материал, събраните по делото писмени и гласни доказателства и  становищата на страните по делото  обосновават изводите на решаващия състав, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, същият е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването му би било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Тъй като страните са постигнали споразумение относно имуществените и неимуществени последици от развода, което е изчерпателно и в съответствие със закона, то  съдът намира, че същото следва да бъде утвърдено  по реда на чл. 49, ал. 4 от СК.

На основание чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК вр.чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена от страните по равно.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                         Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен между Д.И.И.  ЕГН ********** и С.П.И. ЕГН **********,  за който е съставен Акт за сключен граждански брак № 847 от 21.08.2011г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49 ал.1 от СК.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите по реда на чл. 49, ал. 4 от СК споразумение, в следния смисъл:

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи  фамилното име И..

 

 

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

 

Движимите и недвижимите имущества, придобити по време на брака,  остават в режим на обикновена съсобственост след прекратяване на брака, а личните вещи - всеки един от съпрузите си ги е получил.

 

Разноските по делото ще останат за страните така, както са направени, а държавната такса ще бъде заплатена по – равно от всеки един от тях. 

 

ОСЪЖДА Д.И.И.  ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 20,00 /двадесет/ лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА С.П.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 20,00 /двадесет/ лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните , заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                         Районен съдия: