Решение по дело №281/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]. чрез пълномощника му адвокат С. Л. от АК – Видин против Решение №168 от 24.04.2024година, постановено по АНД № 20241320200412 на Районен съд - Видин. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 25-0000498/30.08.2023год. издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Видин към РД „АА“ Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП.

С наказателното постановление на С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]., за извършени административни нарушения, както следва: по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева.

Касационният жалбоподател С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]. чрез пълномощника му адвокат С. Л. от АК – Видин редовно призован не се явява. Не се явява и надлежно упълномощения адвокат С. Л. от АК – Видин. В касационната жалба твърди, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, сочи конкретни доводи при описване на значителната неизправност, тъй като по т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС е посочено, че „етикетът, удостоверяващ пригодността на колана, липсва, но устройството функционира нормално“ т.е. не става ясно как е прието, че липсата на етикет на колани под №6 и №7 води до „нарушение което да се определя като значителна неизправност“. Отделно от това не е описано дали коланите са в неизправност, скъсани ли са, или са в състояние което да крепи товара. В описание на деянието, макар да е посочено, че колан №6 и №7 са с липсващи етикети, не е описано същите функционират ли нормално, за да се определи вида на конкретната неизправност. Липсва описание на това в какво точно се състои неизправността на товара, като е преценено, че опасността е значителна и товара не е обезопасен. В разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП описва случаите на управление на МПС с неукрепен товар, докато в АУАН и НП липсва такова описание. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон, тъй като за едно и също нарушение са наложени две и повече наказания. Моли за отмяна на НП и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответника по касационната жалба Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Видин към РД „АА“ Враца, редовно призован не се явява и не се представлява. В отговор по касационната жалба и писмено становище по делото, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С Определение № 7320/13.06.2024 г. по адм. дело № 5799/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 445 от 15.03.2024 г. по КАНД № 89/2024 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 467 от 18.12.2023 г. по АНД № 20231320201116 на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20241320200412 на Районен съд - Видин предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

От фактическа страна въззивния съд е приел, че на 29.08.2023 г. А. М. П.– инспектор при РД "АА"- ВРАЦА е съставил АУАН № 00122 от 29.08.2023г. на С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]. за това, че на същата дата около 19,11ч. на главен път Е-79 на километър 13+300 пред ТЕЦ-ВИДИН в посока на движение ДУНАВ МОСТ-2 управлява влекач и ремарке, като извършва международен превоз на товари от територията на Р България до Р [държава], видно от CMR от 29.08.2023г., като при проверката е установено, че извършва превоз на товари/строителна техника/, като е укрепил товара с колан № 6, на който етикетът удостоверяващ пригодността липсва, като нарушението се определя като значителна неизправност, както и етикетът удостоверяващ пригодността на колан № 7 липсва, което също се определя като значителна неизправност.

Въз основа на установените факти и съставения АУАН е издадено и оспореното НП № 25-0000498/30.08.2023 г., с което на касатора за две нарушения на чл.127, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.3.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018г. на МТИТС, на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП са му наложени две административни наказания "глоба" в размер на по 1000,00 лева /хиляда/.

При тези факти и след устно и непосредствено изслушване на показанията на свидетеля И. Д. - актосъставител и приложените писмени доказателства, въззивния съд е стигнал до правния извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН и за осъществен от обективна и субективна страна на вменените на касатора административни нарушения: по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, като на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, като на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и е потвърдил издаденото НП.

Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, но в мотивите на обжалваното решение се констатират празноти по оценката на един или друг източник на доказателства, като не става дума за пестеливост и лаконичност, а за липса на излагане на съображения от решаващия съд защо кредитира един и некредитира други и какви фактически изводи прави въз основа съвкупния анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал.

Районният съд не е изпълнил задължението си да извърши цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност и да изложи собствени аргументи за причините, поради които приема за доказани оспорените от защитата обстоятелства, като даде мотивиран отговор на направените възражения.

В настоящият случай съдът е имал основание да кредитира доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика в съответствие с принципите заложени в НПК субсидиарно приложими съгласно чл. 63в и 84 ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав невярно са интерпретирани фактите по делото и съответствието на същите със съответното административно нарушение, а именно:

По делото е безспорно, че на 29.08.2023 г. около 19,11ч. на главен път Е-79 на километър 13+300 пред ТЕЦ-ВИДИН в посока на движение ДУНАВ МОСТ-2, била извършена проверка, при която било установено, че касатора, като водач на влекач и ремарке извършва международен превоз на товари от територията на Р България до Р [държава] съгласно CMR от 29.08.2023г., като превозва товари /строителна техника/ укрепена с колани, като колан №6 и №7 липсва етикетът удостоверяващ пригодността при което нарушението се определя като значителна неизправност.

Съгласно чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.

Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП определя 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация; 4. контролът за укрепване на товарите.

Изискванията за укрепване на товарите са регламентирани с Наредба № 7/27.04.2018 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Според нормата на чл. 7, ал. 1 от същата обезопасителните средства, които се използват за обезопасяване на товарите, трябва да предпазват от накланяне или преобръщане на товара. Правилата за извършване на оценка и видовете неизправности са посочени в Приложение 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредбата, като в т. 20.3.2 изрично е посочена хипотезата, в която „етикетът, удостоверяващ пригодността на колана, липсва или е повреден, но устройството функционира нормално“. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1) незначителна неизправност- когато товарът е обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2) значителна неизправност- когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него; 3) опасна неизправност- когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората. Аргумент е и факта, че Наредбата е приета, за да въведе изискванията на Директива 2014/47 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.). В тази Директива – чл. 12 е въведено правило за оценка на неизправностите, съобразно последствията за безопасността на превозното средство, за околната среда и за другите участници в движението.

В конкретния случай, във възивното производство е представен снимков материал, изготвен служебно при проверката. От тези снимки не би могло да се възприема, че товара, описан в НП като /строителна техника/ не е укрепен, видно от мястото на обхващане на товара опънат надолу под шасито. От тези снимки, не могат да бъдат възприети други обстоятелства по укрепването, въз основа на които да бъде преценено дали се касае за значителни неизправности при укрепването на товара. Конкретни значителни неизправности не са описани и в НП. Описано е единствено, че товарът е неукрепен, което твърдение не се подкрепя от снимковия материал представляващ веществено доказателство по делото, представен от АНО. Описанието на нарушението е общо, липсва конкретика, като например в коя част и как, с оглед приложимата наредба, не е бил укрепен товарът, който факт да бъде квалифициран като значителна или незначителна неизправност при укрепването.

Твърдения, че товарът е бил обезопасен и описание на начина на обезопасяване не са изложени и от свидетеля Д. в съдебно заседание пред районния съд.

В разглеждания случай съставомерните елементи на посоченото административно нарушение не са налице. Не би могла да се прецени и субективната страна на вмененото административно нарушение, тъй като съгласно чл. 3 от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозните товари: "Преди натоварването водачът е длъжен: 1. да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8; т. 2, да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването". С оглед вида на товара и на превозното средство не е ясно какво точно не е изпълнил жалбоподателя по повод укрепването на товара, респ. какво е трябвало да е извърши по един или повече от стандарти регламентирани в чл. 8 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г.

В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от касатора виновно, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на касатора. От изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност виновно.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че в конкретния случай вмененото на касатора административно нарушение не е доказано, от обективна и субективна страна, поради което и оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго с което да се отмени издаденото НП.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на касатора съгласно чл.63д, от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение доказателства за който са приложени при първоначалното образувано производство по АНД №1116/2023г. на РС – Видин на л.10-12 от същото, а именно 400,00лева за въззивното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие, както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. За неоснователно намира възражението за прекомерност на претендераното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е за едно участие в проведено о.с.з. при първоначалното разглеждане на делото, а за други разноски сторени по делото липсват представени доказателства. Съгласно т. 1, т. 2, т. 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 националният съд е длъжен да не приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в случай, че съдът установи, че наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, т. е националният съд при всички случаи има право и дължи преценка. Посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, не са задължителни за приложение от националния съд, но могат да служат като ориентир при служебно определяне на възнаграждения от съда, след извършена преценка от последния, дали цената на предоставените услуги съответства на: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Именно в случая претендирания размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност по делото и чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №168 от 24.04.2024година, постановено по АНД № 20241320200412 на Районен съд - Видин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0000498/30.08.2023год. издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Видин към РД „АА“ Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, с което на С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]., за извършени административни нарушения, както следва: по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и по чл.127, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.9, ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 на Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС, на основание чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на С. С. – Л., румънски гражданин, роден на [дата]., сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева /четиристотин/, за една съдебна инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.