Р Е Ш
Е Н И Е №
1959
гр.Бургас, 31.07.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2128 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.34, ал.1 от ЗС,
предявени от З.С.Н. против С.И.Д. и М.И.Н.,***.
Ищцата твърди, че с ответниците
са съсобственици на недвижими имоти, а именно: апартамент № 1 в гр.Б, ЖК ““,
бл., ет.; магазин № 9, застроен в подблоко-вото пространство на ЕПК, бл.117 в
гр.Бургас, ЖК ““, зона ““, секция ““; пететажна масивна жилищна сграда с
мансарден етаж – хотел с ресторант в партера и ме-хана в сутерена, бл.А-3,
ведно с 200/874 кв. м. ид. части от УПИ-III в кв.11 по
плана на гр. По – на ул.““ № , и пет броя павилиони, всеки от по 24 кв. м.,
находя-щи се в източната половина на УПИ-III в кв.71 по
плана на гр.П, ул.““ № , на основание прекратена СИО и наследствено
правоприемство – по наследство оста-нало от Иван Н. ***, починал на
14.03.2018г. – съпруг на пър-вата и баща на другите две страни, при квоти,
съответно – 4/6 ид. части и по 1/6 ид. част. Твърди и че не могат да уредят
доброволно отношенията си по повод същите, поради кое-то иска от Съда да ги
допусне до делба. С исковата молба е направила и възражение за ни-щожност на
саморъчното завещание на наследодателя им от 10.10.2014г., обявено от нота-риус
К. К. на 05.04.2018г. Излага съображения, че в текста му са извършени
задрасквания и поправки – в нарушение на чл.25 от ЗН; че е нарушен чл.29 от ЗН,
защото завещателят се е разпоредил в повече, отколкото е разполагаемата му част,
както и чл.21, ал.2 от ЗН по отношение наследствената част на ищцата от хотела.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, е възразила и за
унищожаемост на завещанието, пора-ди липса на дееспособност у завещателя.
Ответниците оспорват доводите на
ищцата, досежно твърдяната нищожност на про-цесното завещание, евентуално –
излагат и съображения за наличието на частична такава.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
На 09.12.1962г. ищцата е сключила
граждански брак с И. Н.Н..
От него те имат родени две деца –
ответниците по делото.
Не се спори между страните, а и
от представените с исковата молба писмени дока-зателства безспорно се установява,
че по време на брака си – по силата на правни сделки и реализирано право на
строеж, З. и И. Н, са придобили процесните недвижи-ми имоти – апартамент и
магазин в гр.Бургас, и пететажна масивна жилищна сграда с ман-сарден етаж в
гр.П, ведно с ид. части от парцела, в който е изградена, както и пет броя
павилиони – временни търговски обекти по чл.56 от ЗУТ, също в гр.П, в ре-жим на
СИО.
На 14.03.2018г. И. Н.Н. е починал,
като страните по делото са него-вите наследници по закон.
На 05.04.2018г. от нотариус К. К.
е обявено саморъчното завещание /частно такова – завети/ на наследодателя от
10.10.2014г., представено с исковата молба.
Спорен по делото се явява
въпросът дали делбата на останалото от него имущество следва да се извърши,
съобразно определените в ЗН квоти, или с оглед саморъчното му за-вещание,
оспорено от ищцата с твърдения за нищожност, евентуално – унищожаемост на
същото.
Тук следва да се посочи, че
завещателното разпореждане на наследодателя в нару-шение на чл.29 от ЗН – с
имущество в повече от разполагаемата част, не е нищожно, както се твърди в исковата
молба, а може да бъде намалено от съда по иск на наследник по закон до размера
на запазената му част. Такава претенция по делото не е заявена, а възражението
за нищожност на завещанието на това основание е неоснователно. Неоснователни са
и тези във връзка с наличните в текста поправки, които са минимални, касаят
технически грешки и по никакъв начин не поставят въпроси и съмнения във връзка
с действителната воля на завещателя.
Основателни обаче са възраженията
за наличието на порок на саморъчното завеща-ние по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗН.
В т.1 от същото, наследодателят на страните е изразил воля да завещае
припадащите му се по ½ ид. части от апартамента и магазина в гр.Б, на
съпругата си – ищцата по делото, която да ги ползва, съхранява и експлоатира,
както на-мери за добре, без да има право да ги прехвърля или продава до края на
живота си, след което децата им – ответници в настоящото производство, да си
разделят търговския обект, а жилището да получи внукът му – И.М. Н., като
бащата – М.Н., наплати на сестра си С.Д. полагащата й се част от него. Т. е.
касае се за хипо-тезата на цитираната по-горе разпоредба, тъй като завещателят
фактически задължава Ни-колова, като негов наследник, да запази и предаде след своята смърт полученото от нея на-следство на трети лица изцяло, включително и собствените си идеални части от
имотите.
При това положение, следва да се приеме, че заветът,
досежно тези два недвижими имота, е нищожен, поради противоречието му със
закона – чл.26, ал.1, вр. с чл.44 от ЗЗД.
Заветът на собствената на наследодателя на страните
½ ид. част от хотела в полза на дъщеря му – т.2 от завещанието, не
нарушава разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗН, а отпра-вената настоятелна
препоръка към ищцата да завещае своята половина на М.Н. не поражда каквото и да
било задължение за Н. – тя само обективира желанието на бащата, след неговата и
тази – на съпругата му, смърт, децата им да притежават при равни дялове имота,
както и останалите, без някое от тях да бъде ощетено.
Доколкото завещанието на Иван Н., макар и комплексно –
обхваща цялото му имущество, реализираните доходи и
обслужването на дълговете, има характер на частно такова – съдържа завещателни
разпореждания с конкретни имуществени права в полза на страните по делото
/завети/, следва да бъде направена преценка за приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, т. е. как констатираната нищожност, досежно два от имотите, се отразява на
действителността на процесната едностранна правна сделка – в нейната цялост.
Съгласно посочената разпоредба, вр. и с чл.44 от ЗЗД, нищожността
на отделни части не влече ни-щожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без тях. В случая, спо-ред настоящия съдебен
състав, не е налице нито една от двете, уредени в закона хипотези, за да се
приеме, че завещанието на Н. е действително в останалата си част. Както ве-че
беше казано, същото е комплексно и с него наследодателят на страните се е
разпоредил за след смъртта си с цялото свое имущество, поради което
евентуалното частично разпре-деление на последното между съпругата и децата му,
не би съответствало на формираната от завещателя воля, включително да осигури
материално по най-добрия начин всеки един от наследниците си.
Предвид горното, Съдът приема, че
саморъчното завещание на Иван Н. от 10. 10.2014г., обявено от нотариус К. К, на
05.04.2018г., е нищожно изцяло, не е породило целените с него правни последици
и не следва да бъде зачетено в хода на настоя-щото съдебно производство. Евентуалното възражение за
неговата унищожаемост, за кое-то дори не са ангажирани доказателства, не следва
да бъде разглеждано.
Ето защо, следва да се приеме, че
след прекратяването
на СИО, поради смъртта на И. Н. и съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН,
ищцата е придобила правото на собственост върху 4/6 ид. части от процесните
имоти, а ответниците – на по 1/6 ид. част от тях. При тези квоти следва да бъде
допусната и съдебната им делба.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между З.С.Н., с ЕГН: **********,***, С.И.Д., с
ЕГН: **********,***, и М.И.Н., с ЕГН: **********,***, на след-ните недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект с
идентификатор 07079.607.75.1.79 по
КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на Изп. директор
на АГКК, адм. адрес на имота: гр.Бургас, ЖК ““, бл. ет., ап., находящ се в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.607.75, предназначение –
жилище, апартамент, брой нива – 1, посочена в документа площ – 59.26 кв. м.,
ведно с прилежащите части: избено помещение с площ от 2.80 кв. м. и 0.78 % ид.
части от общите части на сградата, съседни СО в сграда-та: на същия етаж –
07079.607.75.1.80, под обекта – 07079.607.75.1.73 и над обекта – 07079. 607.75.1.85;
2. Самостоятелен обект с
идентификатор 07079.651.226.1.60 по
КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на Изп. директор
на АГКК, адм. адрес на имота: гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., обект , находящ се в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.651.226., предназначение: за
търговска дейност, брой нива: 1, посочена в документа площ: 51.08 кв. м., ведно
с прилежащите части: 7.66 кв. м. ид. части от общите части на сградата, съседни
СО в сградата: на същия етаж – 07079. 651.226.1.59, под обекта – няма и над
обекта – 07079.651.226.1.7, и
3. Сграда с идентификатор 58356.503.258.3 по КККР на гр.П, обл.Б,
одобрени със Заповед № РД-18-106 от 09.12.2008г. на Изп. директор на АГКК, адм.
адрес: гр.П, ул.““ № , бл, разположена в ПИ с идентификатор 58356. 503.258,
застроена площ: 127 кв. м., бр. етажи: 5, предназначение: жилищна сграда – мно-гофункционална,
по документ за собственост – пететажна масивна жилищна сграда с ман-сарден етаж
– хотел с ресторант в партера и механа в сутерена, ведно с 200/874 кв. м. ид.
части от ПИ с идентификатор 58356.503.258
по КККР на гр.Приморско, обл.Бургас, одоб-рени със Заповед № РД-18-106 от 09.12.2008г.
на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр. Приморско, ул.“Трети март“ № 62-62в,
площ: 341 кв. м., трайно предназначение на терито-рията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план: УПИ-III в кв.11 по
плана на гр.Приморско, с площ от 874 кв. м. по до-кумент за собственост и 740
кв. м. по скица, съседи: 58356.503.226, 58356.506.200, 58356. 503.345,
58356.503.257 и 58356.503.498,
както и на пет броя павилиони за промишлени стоки – временни търговски обек-ти
по чл.56 от ЗУТ, всеки от по 24 кв. м., находящи се в източната половина на ПИ
с иден-тификатор 58356.506.419 по КККР на гр.П, обл.Б, одобрени със Заповед №
РД-18-106 от 09.12.2008г. на Изп. директор на АГКК, бивш УПИ-III в кв.71 по
плана на гр. П, ул.““ № ,
при квоти – 4/6 ид. части за първата от тях, и
по 1/6 ид. част за другите двама.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.