Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 23.10.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 14921 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „Х.А.А.А.“ ЕООД/, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че „К. П.“ ООД на 06.02.2008 год. издал в негова полза три броя запис на заповед, всеки от тях за сумата от по 16 631.64 евро и с падежи, съответно на 01.03.2010 год., 01.03.2011 год. и 01.03.2012 година, които бил авалирани от Е.И.З.. Поддържа, че на посочените падежи и след като били предявени, плащане не било извършено, поради което, въз основа на тези записи на заповед, по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК се е снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 760/13 год. по описа на РС-Пазарджик, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта, като длъжника Е.И.З. направил възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответника да бъде прието за установено, че вземането на ищеца в размер на 46 742.68 евро, по издадените от ответника три броя Запис на заповед от 06.02.2008 година съществува, ведно с присъдената законна лихва върху тази главницата от 05.03.2013 година. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

          Ответникът Е.И.З., чрез назначения от съда особен представител оспорва иска, като твърди, че ценната книга е нищожна, като издадена в противоречие на материалния закон, а отделно от това не е подписана от него и следователно не дължи. Моли съда да отхвърли иска.

          Третото лице помагач на ответника „К. П.“ ООД не взема становище по иска и не ангажира доказателства.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д.760/2013 год. по описа на РС-Пазарджик, на ищеца „Х.А.Р.А.Б.“ ООД против „К. П.“ ООД и Е.И.З., като солидарни длъжници, е издадена заповед от 11.03.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК – три броя запис на заповед от 06.02.2008 год. и с падежи съответно на 01.03.2010 год., 01.03.2011 год. и 01.03.2012 година. Присъдена е сумата от 46 742.68 евро, главница, ведно със законна лихва върху тази главницата от 05.03.2013 година  до окончателното изплащане. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът Е.И.З. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

          Представени са по делото три броя запис на заповед от 06.02.2008 год. от който се установява, че „К. П.“ ООД, представлявано от Е.И.З. е поело задължението безусловно да заплати на „Х.А.А.А.“ ЕООД сумата от по 16 631.64 евро по всеки един от тях, на падежи съответно на 01.03.2010 год., 01.03.2011 год. и 01.03.2012 година. Задължението е авалирано от физическото лице Е.И.З..

          По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Ч., което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните и от което се установява, че подписите положени върху записа на заповед за „издател“ и „авалист“ от името на Е.И.З. са положени от това лице.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е издадена на основание чл. 417, т. 9 от ГПК и се основава на посочените по-горе три броя запис на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка и поради това се подчинява на императивни изисквания за форма. Последните освен изискването за писмена такава включват и такова за наличието на задължително съдържание на документа. Липсата на такова съдържание или част от него е санкционирано с разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ. Задължителното съдържание на записа на заповед е посочено в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. Като част от това съдържание в т. 4 от посочената разпоредба е предвиден падежът на записа. По силата на чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно правилата за менителницата. Поради тази причина падежът на записа на заповед се определя на реда на чл. 486 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба падежът може да се определи по един от четирите начина, посочени в ал. 1 на нормата. В чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ е предвидено, че падежът може да е „на предявяване”, а в т. 4 „на определен ден”. Няма законово изискване къде точно в записа на заповед трябва да се съдържа посочването на падежа. Поради това същият може да се съдържа както в текста на документа, така и извън него. В настоящият случай трите броя запис на заповед съдържао точно определени падежи – на 01.03.2010 год., 01.03.2011 год. и 01.03.2012 година и на тези падежи следва да се плати.

На следващо място не се твърди от страните, че ценните книги обезпечават каузално правоотношение между страните, което е послужило като основание за издаването им, поради което съдът не следва да изследва такова правоотношение.  

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК за приемане за установено, че Е.И.З. дължи на ищеца сумата от 46 742.68 евро, на основание три броя запис на заповед от 06.02.2008 година е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5 100.50 лева, представляващи разноски по настоящето производство, както и 1 828 лева, разноски по заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.З. с ЕГН ********** ***, чрез особен представител адв. Н. дължи на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД с ЕИК********с адрес: ***, сумата от 46 742.68 /четиридесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и две евро, шестдесет и осем цента/ евро, на основание три броя записи на заповед от 06.02.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК - 05.03.2013 год. до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА Е.И.З. с ЕГН ********** да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД с ЕИК********на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 928.50 /шест хиляди деветстотин двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева, разноски по исковото и заповедното производство, както и на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: