РЕШЕНИЕ
№ 64
гр.
Пловдив, 10 януари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3181 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател А.З.М., чрез пълномощника си адв. П., обжалва
Решение № 1682 от 18.09.2019 г., постановено по АНД № 5277/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 16 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № Х-ЗБЛД №
179/19 от 09.07.2019 г., издадено от Началник група при РУ Хисар в ОД МВР
Пловдив. С посоченото наказателно постановление на жалбоподателя З. е било
наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл.80, т.5 от
Закона за българските лични документи за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
С
касационната жалба, както и със становище, изложено в допълнителна писмена
молба по делото, се претендира отмяна на решението на Районния съд като
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното
съдебно решение и съответно да се отмени наказателното постановление, или,
алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендират
се направени разноски в касационното производство.
Ответната
по жалбата страна, РУ Полиция - Хисар, не е депозирала отговор по жалбата, не е
изпратила представител в съдебно заседание, като не е взела становище по касационната жалба.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христева, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли решението на Районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по
реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи
квалификацията на установените факти,
направени от първоинстанционния съд, като
счита, че същите са основани на събраните в хода на пълно и всестранно
проведено съдебно дирене доказателства. В тази насока не се споделят доводите
на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, като е видно, че Районният съд е постановил решението си, след като е
събрал по делото относимите доказателства, които е
анализирал в достатъчна степен в мотивите
към обжалвания съдебен акт. Въззивната съдебна
инстанция е дала и конкретен отговор на възраженията на жалбоподателя,
включително и на тези, касаещи неспазване на изискванията относно съдържанието
на акта и наказателното постановление, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е
достигнала и до законосъобразен извод за наличие на установено нарушение по чл.6
от ЗБЛД. Настоящият съдебен състав споделя така направените изводи, като счита,
че при описание на нарушението, както в акта, така и в наказателното
постановление, не е било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице достатъчно ясна конкретизация на
мястото на извършване и констатиране на нарушението. Предвид факта, че е
посочено осъществяването на последното на третокласен път с конкретно посочен
номер, който е включен в Списъка на републиканските пътища, утвърден от МС като
№ 6061- Красново– Красновски бани – Старосел– Паничери- Старо
Железаре-Черничево, посочването на точния километър от пътя е напълно надлежен
и коректен начин за индивидуализиране на конкретното място на извършване на
административното нарушение. В тази насока и показанията на разпитания пред първоинстанционния съд като свидетел актосъставител
по отношение на мястото на нарушението, не само не са в противоречие с
отразеното по АУАН и наказателното постановление, както се твърди в
касационната жалба, но, напротив, потвърждават посоченото в тях място на
нарушението.
Не се възприемат като основателни и
възраженията на жалбоподателя относно твърдяната невъзможност на нарушителя да
разбере от текста на наказателното постановление за какво именно нарушение бива
санкциониран, предвид конкретното съдържание на чл.6 от ЗБЛД. Действително чл.6
от ЗБЛД сочи, че гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност, а в наказателното постановление е посочено,
че жалбоподателят нарушава тази разпоредба, защото не представя документ за
самоличност. Следва да се има
предвид, че в конкретния случай е установено, че на
жалбоподателя е била извършена проверка от полицай, а съгласно ЗМВР
полицейските служители имат право да извършват проверка на самоличността на
лица, като установяването на самоличността се извършва именно чрез представяне
на документ за самоличност на лицето
/чл.70, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР/. Следователно и не
е налице твърдяната неяснота, защото непредставянето на документ за
самоличност по съществото си съставлява
неизпълнение на задължението за удостоверяване на самоличността при поискване
от компетентните длъжностни лица.
С оглед на обстоятелството, че Районният съд е
достигнал до законосъобразния и мотивиран извод за потвърждаване на
наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в
жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да
бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. При този изход на делото
не следва да се присъждат на жалбоподателя и претендираните
от него разноски.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1682 от 18.09.2019 г., постановено по АНД № 5277/2019
г. на Районен съд – Пловдив, 16 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.