РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в открито
заседание на 08 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При участието на секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА КАН дело № 217 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.С.П. против Решение № 292 от 23.03.2020
г., постановено по АНД № 2316/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 19-1085-003026 от 22.10.2019 г. на Началник Група Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл.44 ал.2 ЗДвП на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лева. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по
същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник, Сектор ПП при
ОДМВР-Русе, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и
счита решението за правилно.Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районния съд е установил от
фактическа страна, че на 29.08.2019 г., в Сектор ПП ОДМВР Русе бил подаден
сигнал от св.В. Т., съдържащ твърдения и снимков материал, че на 27.08.2019 г.,
около 16.40 часа, управлявайки лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** се движела
на път зад бл.”Ангел Гецов” в гр.Русе, в дясната част на платното за движение,
когато срещу нея навлязъл лек автомобил „Инфинити” с рег. № ***, управляван от касатора, който
не й предоставил предимство и възпрепятствал движението й.Това превозно
средство се движело в пътната лента на движение на нейния автомобил, поради
паркирани други в активна пътна лента. След направено разследване и снети
обяснения е съставен АУАН и издадено НП за нарушение по чл.44 ал.2 ЗДвП. В АУАН и НП местото на нарушението е посочено
като паркинг зад бл. Ангел Гецов, а вмененото нарушение е, че касатора не е намалил
скоростта за осигуряване на безопасно разминаване в стеснен участък.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП като определената санкция е в предвидения размер.
Този извод въззивния съд извел от АУАН, справка за извършени действия по
подаден сигнал, сигнал за нарушение, възражение, обяснения, свидетелски
показания
Решението е неправилно.
Административно –
наказателната отговорност на касационния жалбоподател е била ангажирана за
това, че на 27.08.2019г. около 16,40ч на паркинг зад бл. Ангел Гецов не е
пропуснал насрещно движещото се МПС и е навлязъл в насрещната част на платното
за движение поради множество паркирани МПС от дясно по посока на движението не
е пропуснал движещия се лек автомобил с рег № ***, като възпрепятствал
движението му е не му предоставил предимство, като обвинението е ,че не е
намалил скоростта за осигуряване на безопасно разминаване в стеснен участък.
Правилата за разминаване са
уредени в Раздел десети, глава Втора на Закона за движение по пътищата и чл.92
от Правилника за приложение на ЗДвП. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, ако разминаването не може да се
извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или
да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Безспорно се установява по делото, както от свидетелските показания на
В.Тодорова, така и от приложените снимки от нея, че действително автомобила на
касатора се движи в платното за насрещно движение, опоменато като паркинг в НП
и в показанията на актосъставителя, поради наличие на редица паркирани
автомобила. Маневрата е предприета много преди св.В.Тодорова да стигне с
управляваният от нея автомобил до редицата паркирани автомобили,което е видно и
от изготвените от нея снимки. В този смисъл, платното за движение на
управляваният от касатора лек автомобил е заето от движещият се автомобил на
св.Тодорова, като платно за движение от своя страна е заето от паркираните
автомобили. Управляваният от касатора автомобил не би могъл да се отбие или
спре нито вляво , поради наличие на паркирани автомобили, нито вдясно където са
налице тревни площи. Ето защо единствената посока, в която може да се движи е
направо и то в платното на Тодорова, при положение, че вече и изминал
значително разстояние до изхода към ул.Сребърна, когато Тодорова се е включила
в движението и когато зад него са се появили и други автомобили. Съгласно чл.92
ал.3 от ППЗДвП, когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази
маневра е длъжен да направи водачът, за когото тя е по-безопасна.
Настоящият съдебен състав
намира обаче, че касаторът, не би могъл да бъде санкциониран по посочената в
наказателното постановление разпоредба, поради разминаването между фактическите
твърдения и обвинението в заключителната част на НП. Задължението по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е за водача на МПС,
чиято пътна лента е заета от препятствие или стеснение, но не е и за водача,
който управлява МПС, чиято лента не е заета от препятствие, което да стеснява
платното за движение . Практиката в случай като настоящият, е наложила да се
намали скоростта или да спре водача, чиято лента е свободна, поради
практическото неудобство, изразяващо се във връщането на навлязлото МПС в чуждо
платно за движение, което поведение има законова
регламентация в чл.92 ал.3 изр.последно ППЗДвП. Не може да се приеме, че навлязлото
в насрещно платно МПС представлява препятствие или стеснение по смисъла на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, за да е възникнало
задължението на касатора да намали скоростта или да спре, за да осигури
достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещния автомобил. Под
препятствие или стеснение се има в предвид статично препятствие, а не такова
което да е динамично и да се движи.
В случая е налице неправилна
правна квалификация на установените по делото факти, което е основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. След както твърди
актосъставителя и АНО мястото на нарушение е паркинг зад бл.Ангел Гецов са
неприложими нормите на чл.44 ал.2 ЗДвП. Самостоятелно на друго основание при
липса на спор, че касатора е намалил скоростта и спрял, неправилно му е повдигнато обвинение,
че именно това задължение не е изпълнил. В случая при изяснените обстоятелства
е приложима и разпоредбата на чл.92 ал.3 ППЗДвП Легална дефиниция на маневрата
"разминаване" се съдържа в разпоредбата чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно която "разминаването
е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна
посока". При разминаване водачите са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може
да се извърши безопасно, водачът, в чиято пътна лента има препятствие или
стеснение, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Когато разминаването е невъзможно без
движение назад, тази маневра е длъжен да направи водачът, за когото тя е
по-безопасна.
В случая разминаването не е
било възможно без движение назад , която маневра с оглед местоположението на
МПС и тези зад касатора е следвало да извърши подалия сигнала.
По тези съображения
касационният състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Делото е
изяснено от фактическа страна, поради което и не е необходимо делото да се
връща за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по съществото на
спора.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 292 от 23.03.2020 г., постановено по АНД № 2316/2019
г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-003026 от 22.10.2019 г. на Началник Група Сектор ПП при ОД на МВР – Русе
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
(НП) № 19-1085-003026 от 22.10.2019 г. на Началник Група Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе, с което на П.С.П. за нарушение на
чл.44 ал.2 ЗДвП на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: