РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Нешева в. гр. дело № 9345 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
С
решение № 62634/12.03.2019 г. е признато за установено по отношение на А.М.Т., че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2329.49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 11.2013 г. до 04.2015 г. за аб.№ 150005, ведно със законна лихва от 18.07.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 304.76 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 21.06.2016 г., сумата от 22.32 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 11.2013 г. до 04.2015 г.
ведно със законна лихва от 18.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2.73 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 21.06.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 39624/2016г. на CPC,
III ГО, 124 състав.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
с вх. № 5056582/01.04.2019 г. от ответника в първоинстанционното
производство А.М.Т., чрез адв. К.. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за това, че
неправилно е прието в обжалвания съдебен акт, че страна по облигационното правоотношение
с „Т.С.“ ЕАД е собственика на процесния имот – А.Т.,
а не ползвателят с учредено вещно право на ползване, поради което и неправилно
са уважени исковите претенции на „Т.С.“ ЕАД. Поради се моли за отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно, а исковите претенции - изцяло отхвърлени. Претендират
се сторените разноски.
В
законния срок не е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на „Т.С.“ ЕАД.
Не
е постъпило и становище от третото лице-
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният
съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с първоначално кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД.
Основателността
на предявените искове зависи от пълното
и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна
като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното
дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за
съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил
дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи
настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който
задължението не е платено.
Основният
довод във въззивната жалба е за неправилност на
изводите на съда досежно първата предпоставка за
уважаване на исковите претенции. В тази връзка настоящият състав намира, че
доводите във въззивната жалба са основателни поради
следните съображения:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар.
1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия / така мотивите на т.
1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на ОСГК на ВКС/.
Източникът
на продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди може да бъде
не само собственикът или ползвателят, който изрично е дал съгласието си за
топлофициране на сградата. Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по
договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Законът по
императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота от новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на
същия.
Видно
от дотук изложеното, договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от
етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
От
данните по делото е видно, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от
дата 07.10.2008 г., обективиран в нотариален акт №
052, том IV, рег. № 30652, по нот.д.
№ 607 от 2008 г. Д.Ц.Ц.-Л.е прехвърлила на А.М.Т. правото на собственост върху
недвижим имот в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. Борово, в жилищна сграда –
блок № 8, вх. 2, ет. 2. Видно от нотариалния акт продавачът Ц.- Л.си е запазила
пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху имота. Като носител на
ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който не е спорно,
че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа/,
настоящият състав приема, че продавачът, а не А.М.Т. е страна в облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД.
Обстоятелството,
че А.Т. е титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на
т.нар. "гола собственост"/ е ирелевантно за
конкретната и материалноправна легитимация да
отговаря по предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия,
доколкото именно носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието
да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с
ползването му /чл. 57 от ЗС/. Не се установява за процесния
период правото на ползване да е прекратено или конкретно да е упражнявано от
лице, различно от ползвателя. Ето защо се налага извод, че за исковия период
клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е трето за спора лице
– титулярът на ограниченото вещно право на ползване.
В тежест на “Т.С.“ ЕАД бе да установи наличие на договорна връзка с ответника.
В хода на производството същият не установи с допустимите доказателствени
средства пасивната материална легитимация на ответника А.Т. и качеството и на
длъжник на посоченото в исковата молба юридическо основание, поради което и
съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, настоящият състав намира за недоказано твърдението за наличие на
облигационна връзка между страните в процеса.
Поради
липса на предпоставка от фактическия състав за пораждане на претендираните
субективни права /а именно липса на договорна връзка между страните по делото/
неоснователни се явяват претенциите за цена за доставена и незаплатена топлинна
енергия, както и лихва за забавено изпълнение на главното задължение.
Поради
изложените съображения и различните правни изводи, до които достигна настоящата
инстанция, първоинстанционното съдебно решение следва
да бъде отменено изцяло, а исковите претенции – отхвърлени.
По разноските:
При
този изход от спора и на основание чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД дължи на А.Т.
направените по делото разноски. Същата претендира разноски в размер на 400 лева
– адвокатски хонорар, както и сума в размер на 121,59 – размер на заплатена
държавна такса за разглеждане на подадената въззивна
жалба, за които разноски са представени доказателства – платежно нареждане и договор
за правна защита, в който е обективирана разписка за
получаване на сумата. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който е дори под
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид
изхода на спора следва да бъде преразгледан въпроса за разноските пред първоинстанционния съд. Право на разноски има А.Т., която
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие това е уговореният и
заплатен размер на възнаграждението по договора за правни услуги. Съдът намира
за основателно възражението за прекомерност, направено от „Т.С.“ ЕАД, като с
оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени открити съдебни
заседания, процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени,
настоящият състав намира, че следва да се определи размер на адвокатското
възнаграждение, близък до минимума по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 420 лева.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
62634/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 71546/2016 г., от Софийския районен
съд, 124-ти състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за сумата от
2329.49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 11.2013 г. до 04.2015 г. за аб.№
150005, ведно със законна лихва от 18.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 304.76 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 21.06.2016 г., сумата от 22.32 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 11.2013 г. до 04.2015 г.
ведно със законна лихва от 18.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2.73 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 21.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 39624/2016г. на CPC, III ГО, 124 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 521,59 лева - разноски във
въззивното производство, както и сумата 420 лева - разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО с оглед цената
на исковите претенции не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.