Решение по дело №13151/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 682
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20221110213151
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110213151 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ж. Т., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 22-4332-015735/03.09.2020 г., издадено от Началник група в
СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178д от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. И. М. излага
твърдения, че съставеното наказателно постановление е незаконосъобразно
поради допуснати съществени процесуални нарушения без да сочи конкретни
такива. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.
След края на заседанието е представено писмено становище от процесуалния
му представител адв. М..
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2020 г. около 22:48 часа в гр. София, автомобил, собственост на
„Огоста 4“ ЕООД, управляван от жалбоподателя Т., бил паркиран в гр.
1
София, на ул. Банат, срещу № 17, на място обособено за хора с трайни
увреждания, обозначено със съответните знаци.
Това обстоятелството било констатирано от Стефани Тодорова Цакова,
предоставила сведение с вх. № С-865-Д20 до ОПП-СДВР. За констатираните
нарушения, свидетелят С. Д. съставил срещу жалбоподателя Т. акт за
установяване на административно нарушение серия АА бл. №
470029/17.08.2020 г. Същият е връчен на нарушителя на същата дата като
последният, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е
депозирано допълнително възражение.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление № 20-
4332-015735/03.09.2020 г., издадено от началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, с което при идентичност на описанието на нарушението и
правната му квалификация жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
178д ЗДвП с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Препис от наказателното
постановление бил връчен на жалбоподателя Т. срещу подпис на 19.09.2022 г.
Същият е подал настоящата жалба на 27.09.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК
във вр. с чл. 84 ЗАНН – сведение с вх. № С-865/Д20, акт за установяване на
административно нарушение № 470029/17.08.2020 г., справка картон на
водача, заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директора на СДВР, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на Министъра
на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се доверява на изложеното от свидетеля Д., който е съставил акта
за установяване на административно нарушение и възприема показанията му
като обективни и достоверни. В разпита си пред съда, свидетелят потвърди,
че той е съставил акта и описаната в него фактическа обстановка отговаря на
действителната такава и може да бъде потвърдена от свидетеля по акта за
установяване на административно нарушение – Стефани Тодорова Цакова,
която възприела лично извършването на нарушението, поради което и в
съставения акт за установяване на административно нарушение е посочена
като свидетел за установяване на нарушението.
С оглед на гореизложеното, възприетата от съда и описана фактическа
обстановка, установена от писмените и устни доказателства, не беше оборена
от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жабата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
2
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Давностният срок за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е
неприложим, тъй като наказателното постановление не е влязло в сила, за да
започне да тече този срок. Въз основа на Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, за административните
наказания се прилага уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност (чл. 80-81 НК). Давността за наказание „глоба“ е три
години и доколкото деянието е извършено на 23.04.2020г., същата не е
изтекла.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е
присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от
обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св.
Стефани Тодорова Цакова, същата не е присъствала при съставяне на акта в
сградата на ОПП СДВР и не се е подписала на него. Следователно актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо
единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е
очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е налице и
хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от
приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер
/сведението от св. Цакова и декларацията от жалбоподателя/. В тези два
документа се съдържат основните информационни източници, установяващи
фактическата обстановка и преди всичко поведението на жалбоподателя и
механизма на деянието, поради което не би могло да се приеме, че актът е
съставен въз основа на официални документи. Предвиденото в закона
ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува
разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3
и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама
свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото
производство.
Предвид посоченото безпредметно е обсъждането на вменените на
жалбоподателя нарушения.
3
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр.
с ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-015735/03.09.2020 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на М.
Ж. Т., ЕГН ********** на основание чл. 178д ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на гл. XII от АПК
– пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение, че решението е изготвено и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4