№ 3011
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100506882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 184371 от 25.08.2020 г., постановено по гр. д. № 46159/2019 г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав, е осъдено „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“ АД да заплати на „ДЗИ-
О.З.“ ЕАД, по иск с правно основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
2843,72 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 06.11.2018 г. при ПТП
имуществени вреди от собственика на л. а. с peг. №*******, в чиито права е встъпил ищецът
с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица
№440118201000189/29.01.2018 г., срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с peг. №*******, ведно със
законната лихва от подаване исковата молба - 07.08.2019 г. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство
-„ЗАД Д.Б.Ж. И З.“ АД, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт М..
Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че
въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е приел за
доказан и основателен предявеният иск. Изтъква се освен това, че съдът не е съобразил
виновното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС, което е причината за
настъпване на процесното ПТП. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск
бъде изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде намален размер на
присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на сторените в първоинстанционното
1
и във въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, действащ чрез адв. Я., е
депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. С него излага
съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се
присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е уважен,
първоинстанционният съд е правилно е установил релевантаната фактическа обстановка. От
договора за застраховка - полица №19053110053, се доказва, че между собственика л.а. с peг.
№******* и „ДЗИ-О.З.“ ЕАД към процесния момент е действал договор за застраховка, по
който застрахователят е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП. Въз основа на сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“ АД и собственика на л. а. с peг.
№*******, този застраховател се е задължил към процесния момент да носи риска - водача
на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му. Безспорно е
установено и че на 06.11.2018 г. между л. а. с peг. №******* и л.а. с peг. №******* е
настъпило ПТП, както и че „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е обезщетил собственика на л.а. с peг.
№******* по реда на чл.405 КЗ с изплащане на обезщетение по чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД за ремонта на л.а. с peг. №******* в размер на 5687,44 лв. Не се спори между страните,
че размерът на изплатеното от ищеца обезщетение за възстановяване на повредите на
процесното МПС по чл.405 КЗ е общо 5702,44 лв. Няма спор между страните и че „ЗАД
2
Д.Б.Ж. И З.“ АД възстановил частично на ищеца сумата от 2858,72 лв., като не се
представени доказателства да е изплатена в полза на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението по чл. 411 КЗ, която е предмет на разгледания от
районния съд иск. Относно спорните по делото обстоятелства – за механизма за настъпване
на процесното ПТП, цената за отстраняване на нанесените повреди и дали водачът на л.а. с
per. №******* е допринесъл за осъществяването му, обосновано районният съд е кредитирал
приета първоначална и допълнителна съдебна автотехническа експертиза. От нея се
установява, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по
процесния автомобил се равнява на 6896,20 лв. Относно механизмът на настъпилото ПТП е
налице надлежно съставен протокол за ПТП и влязло в сила НП за санкциониране на
виновния водач. Установеното в тях напълно кореспондира със заключението на вещото
лице за механизма за настъпване на произшествието, съгласно който на 06.11.2018 г. С. като
водач на л.а. с peг. №******* се движи по бул. България в посока от ул. Нишава към ул.
Черковна и на кръстовището с ул.Петко Каравелов в нарушение на правилата за движение
по пътищата - чл. 35, ал. 3 ЗДвП, неправилно извършва маневра „десен завой“, тъй като не
завива така че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за
движение и реализира ПТП с насрещно движещия се л. а. с peг. №*******, като му
причинява процесните повреди. В тази насока е изключено каквото и да е съпричиняване на
от стана на водача на л.а. с peг. №*******.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника за липсата на доказано
противоправно поведение от страна на водача С. на л.а. с peг. №******* за настъпване на
процесното ПТП. Констативният протокол за ПТП от 06.11.2018 г. със схема, подписан от
длъжностно лице – актосъставител, както и влязлото в сила наказателно постановление, се
ползват с обвързваща доказателствени сила на относно оспорените механизъм на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. Правилността на отразените в тях
обстоятелства се потвърждават от неоспорена в първоинстанционното производство авто-
техническа експертиза. Възраженията за причиняване на водача на л. а. с peг. №******* са
голословни и недоказани. Безспорно се установява също, че след настъпване на процесното
застрахователното събитие, ищецът е изплати застрахователно обезщетение на
застрахования при него увреден собственик и се е суброгирал в правата му да претендира
възстановяване на изплатеното обезщетение от застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“, каквото е ответното дружество - „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“
АД. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита за установени по категоричен
начин всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 411 КЗ, който правилно е
уважен от районния съд.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
3
решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени
сторените във въззвиното производство разноски в размер на 514.81 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184371 от 25.08.2020 г., постановено по гр. д. №
46159/2019 г. на Софийски районен съд, 73-ти състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“ АД с ЕИК:******* да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с
ЕИК******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
514.81 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4