Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.
06.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в открито заседание на 26. 06.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова гр. д. № 2518 по описа за
Постъпила
е молба на основание чл. 4 от ЗЗДН от Ж.Л.Д.,
ЕГН **********, против В.Д.Й. ЕГН **********,
в която се твърди, че е пострадала от домашно насилие от ответника. Посочва, че
последният акт на насилие е извършен на 11. 04. 2019г. в гр. Плевен.
В
исковата молба се посочва следното:
Страните са живели на семейни начала в периода
След
раздялата молителката е останала да отглежда детето с помощта на нейната майка. От 2018г. има приятел. Ответникът е криминално проявен. Има
присъда за разпространение на наркотици. След излежаване на присъдата си се е превърнал
в съвсем друг човек. Станал е
неузнаваем. Гордее се със статута си на „престъпник" и се изживява, като
„гангстер". Смята се за „недосегаем", демонстрира явно пренебрежение,
спрямо органите на реда и установения ред в страната, не зачита законови
положения и раздава „собствено правосъдие", обикновено изразяващо се във
физическо и психическо насилие, чрез заплахи или побои над мен, мои приятели,
познати и други лица. Спрямо молителката
и детето се държи властнически,
сякаш са негова собственост. Държи сметка за всяко нейно действие, къде ходи, с кого излиза, макар и
отдавна да не живеят заедно и той изобщо
не полага фактически грижи за детето.
Държи се нервно, предизвикателно, провокира скандали, крещи, псува и заплашва,
както молителката, така и околните.
Агресията на ответника спрямо молителката се
засилила, особено като е разбрал, че е създала фактическо съжителство с друг
мъж. Това за ответника е „недопустимо" и той всячески се старае да ги
раздели. Заплахите за побой спрямо ***са ежедневие. Предупрежденията, псувните
и заповедите към молителката да напусне
приятеля си също.
На
22.03.2019г. около 14 часа, след като
при разговор по телефона с молителката е
разбрал, че нейният приятел ***е в
жилището в гр.***, на ул. ***, което към
тази дата е наела, ответникът е нахлул в
апартамента и с викове, псувни и крясъци изхвърли приятелят и на площадката в коридора, където започна да
го бие пред молителката. След като му е нанесъл няколко удара и го е свалил на пода, той го остави да лежи в кръв и в
безсъзнание на земята, а молителката е блъснал обратно в апартамента, заключил вратата и започнал да ми крещи във възбудено и
афектирано състояние в лицето обидни думи и квалификации, като ме наричаше „***",
псуваше ме с думите „ще ви е., майката и на тебе и на оня нещастник",
заплашваше ме с думите „аз няма да позволя тази връзка", „ще ви стъжня
живота", „ще ви унищожа, ще ви избия", заповядваше ми да преустановя
контактите си с този „нещастник", защото „щял да го убие" и „повече
да не ни виждал заедно, защото ще ни затрие".
След
инцидента той продължил да звъни по
телефона на молителката и да сипе същите закани и заповеди на
24.03.2019г. в 01:30 часа след полунощ: „Много си долна, толкова ли нямаш мозък
в главата", ,Лз ще убия това ***- свършен е", „Ще го смажа, заклевам
ти се, ще го оставя инвалид", „Щом не искаш да се разделиш с него ще го
буташ в количка, заклевам ти се", „Не искам да се виждаш и чуваш с него,
кажи че ще го направиш, иначе заклевам ти се в детето, няма да спра, докато не
прекратя тази връзка".
Всяко
едно от описаните деяния на ответника,
самостоятелно съставлява акт на извършено психическо домашно насилие (прямо молителката,
като честотата и броят на актовете сочат на системност и продължителност във
времето, както и на целенасоченост при осъществяването им. Съгласно чл.2 ал.1
от ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опит за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство". В
конкретния случай ответникът е извършил многократно актове на психическо и
емоционално домашно насилие и опити за принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права на лице, с което е било във фактическо
съпружеско съжителство, а именно ищцата, с цел контрол върху личния й живот и
осъществяване на принуда за прекъсване на взаимоотношенията й с конкретно лице,
с което тя живее на семейни начала.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение,
по силата на което, посредством издаване на ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Ж.Л.Д.,
ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, на основание ЗЗДН:
Да задължи
В.Д.Й., ЕГН **********,*** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката на основание чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН;
Да
забрани на В.Д.Й., ЕГН **********,*** да
приближава молителката , жилището и. местоработата ми и местата за социалните
ми контакти и отдих за срок от 18 месеца на основание чл.5 ал.2 във вр. чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН;
Да
задължи В.Д.Й., ЕГН **********,*** да
посещава специализирани програми на
основание чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН;
Да
предупреди В.Д.Й., ЕГН **********,*** за
последиците при неизпълнение на наложените мерки, съгласно чл.21 ал.З от ЗЗДН;
Приложени
са следните доказателства: Декларация за извършено домашно насилие по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН - относно актовете на домашно насилие и техния характер. Удостоверение
за раждане от ***г. - относно легитимацията на страните по ЗЗДН. Жалба вх. № 439000
– 6334 - 25. 03.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено
и не се спори между страните, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо съжителство. От тези
обстоятелства произтича основанието за активната легитимация на молителката по
чл. 3 от ЗЗДН.
В хода на съдебното дирене се
установи, че страните по делото са в лоши отношения. Установи се от свидетелските показания, че
молителката се страхува, че ответникът ще я бие и тормози, което ограничава личната й свобода.
От всички представени по делото
доказателства, безспорно се установява, че молбата е подадена в едномесечния
срок от актовете на домашно насилие, извършени на посочените в исковата молба
дати, т. е. същата е допустима, съгласно
чл. 10, ал.1 от ЗЗДН.
На база представената декларация от молителката,
сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея, съдът приема на
основание чл. 13 ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗЗДН, че действително е налице такова
насилие от извършителя.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката
представляват множество актове на домашно насилие по смисъла на закона,
различни по своя характер – както физическо насилие, така и опит за такова,
съпроводени с психическо насилие и ограничаване личната свобода. Съдът приема,
че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е
упражнено домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН.
Домашното насилие се
характеризира с криминогенен и виктимогенен фактор, като полицейските служители
извършват основните първоначални действия, предвидени в Закона. Те установяват
първоначален контакт с жертвите и извършителите на домашно насилие, затова ясни
методически указания за тяхната работа, биха улеснили действията им в конкретни
ситуации.
Жертвите на домашно насилие са
една от осемте групи и лица в риск, които са идентифицирани от Правителството
на България. В тази връзка са планирани насоки за работа в общността и
превенция в семейството. Латентността,
или така наречената скрита престъпност, е определящият фактор, за да се изведе
ясна и точна статистика за престъпленията по ЗЗДН. Много от пострадалите граждани не подават сигнал и за
тях няма никаква актуална информация. Приета е от ЕС Конвенция за превенция и
борба с насилието срещу жени и домашното насилие / 07. 04.
Съгласно чл.1, ал. 2 от ЗЗДН,
отговорността по този закон не изключва наказателната отговорност на
извършителя. Съществува практика в Районната прокуратура - ***и
РУП - ***, след като има сигнал до полицията, лицето да се задържи за срок от
24 – часа в полицията на основание чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН и успоредно да започне наказателното преследване. Прокуратурата
реагира най – бързо, когато сигналът се подаде в МВР. Наказателното
производство в такива случаи започва в бърза форма, като се получава правосъдие
в най - кратък срок.
Проблемите с домашното насилие
трябва да се решават в сътрудничество и координация между институциите.
Необходимо е да започне процес на регионално планиране на мерките за изпълнение
на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие.
След анализ на причините за
домашно насилие, отнасящо се до всички социални групи, независимо от раса,
етническа принадлежност, икономически условия, културни традиции, се установява,
че бедността, комбинирана с насилие, е особено тежка за жените и децата. Бедните жени имат възможност да се възползват
от обществените услуги. Тревожно високи са равнищата на домашно насилие,
съпроводено с физически и психически тормоз сред бедните жени, но и
едновременно с това, силната им издръжливост и сили за оцеляване.
Неизпълнението на Заповедта за
защита от домашно насилие е криминализирано от законодателя и осуетяването по какъвто и да е начин
изпълнението на съдебно решение или
заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода
до три години или глоба до пет хиляди лева.
Поради изложеното, съдът намира, че
молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в
закона и поискани от молителите мерки за защита по чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН – да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката, както и забрана да приближава да я приближава в
жилището и местоработата . Съдът счита, че забраната по т. 3 следва да бъде за
срок от 18 месеца, т. к. този срок е разумен в случая.
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на
извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
При този изход на процеса, и на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер на 50 лв. по сметка на
ПлРС.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5 ал.1 от ЗЗДН,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, В.Д.Й., ЕГН **********,*** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж.Л.Д., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***.
ЗАБРАНЯВА
на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В.Д.Й. ЕГН **********,*** да
приближава Ж.Л.Д., ЕГН **********,*** ***и местоработата
и местата за социалните контакти и отдих за срок от 18 месеца.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на В.Д.Й.
ЕГН **********, постоянен адрес: *** глоба в размер на 200 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила на основание чл. 14
ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката
и на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
заповедта, В.Д.Й. ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5, ал. 4
и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, В.Д.Й. ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: