РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300503097 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „************ против
решение № 261878/02.07.21г.,постановено по гр.д.№ 12226/20г.по описа на ПдРС,9-ти
гр.с.,с което дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата М. А.
Н.,ЕГН-********** сумата от 1 392,60 лв,представляваща недължимо платена и получена от
ответника при начална липса на правно основание по клаузата на чл.8 от договор за паричен
заем № 9219/29.08.2015г.,установяваща задължение за заплащане на неустойка, ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2020г.,до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно,необосновано и несъобразено с материалния закон.На първо място се
твърди, че районният съд е дал ход на делото и го е обявил за решаване въпреки
представения за това заседание болничен лист на пълномощника на жалбоподателя за
постъпването му в болница,което представлявало съществено процесуално
нарушение.Неправилен бил изводът на съда за нищожност на уговорката за неустойка
поради изложените подробни съображения.Първоинстанционният съд допуснал и
съществено процесуално нарушение като не приел за разглеждане своевременно
направеното възражение за прихващане.Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска.Претендират се разноски за двете инстанции.
От въззиваемата М. А. Н. е депозиран отговор на въззивната жалба,с който се
поддържа,че същата е неоснователна,а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Излагат се доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния
съд.Претендира се адв.възнаграждение за въззивната инстанция на осн.чл.38 от ЗА.
ПдОС в настоящия му състав,след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
1
Производството по гр.д.№ 12226/20г.пред ПдРС е образувано по искова молба на М.
А. Н. против „**********“ООД за осъждане на ответника- жалбоподател в настоящето
производство,да върне на ищцата сумата от 1392,60 лв.,(съобразно с допуснато в о.з. на
23.03.21г.увеличение на иска),представляваща платена неустойка по договор за паричен
заем № 9219/29.08.15г.поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по
договора,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че между страните бил сключен горепосоченият договор
за кредит,по силата на който на ищцата, в качеството й на кредитополучател,била
предоставена в заем сумата от 1200 лева,при месечен лихвен процент 3,33 %, ГПР- 48,110 %.
Като обезпечение по договора се предвиждало банкова гаранция или поръчителство на едно
или две физически лица,които следвало да отговарят на определени условия,а в противен
случай се дължала неустойка в размер на 1392,60лв.,платима разсрочено,заедно с
погасителната вноска.
Поддържа се,че процесният договор е недействителен на специалните основания по
чл. 22 ЗПК. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.11,ал.1,т.9
от ЗЗП,тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази
клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на
възнаградителната лихва в договора за кредит.Счита се, че при сключване на договора е
допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като годишният процент на
разходите,след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка,
представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК.Твърди се,че клаузата за неустойка е недействителна поради
установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност.Твърди се
също,че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон,по-точно на разпоредбата
на чл.71 от ЗЗД,установяваща,че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи
преимуществата на срока,като в случая било установено непредставянето на обезпечение да
е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник.Счита се,че клаузата за
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл.33 от ЗПК,което води до нейната
недействителност на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.Поддържа се,че нищожността на клаузата
за неустойка произтича както от обстоятелството, че целият договор е недействителен,така и
от недействителността на самата клауза,установяваща неустоечното задължение.
С подадения от „*********“ООД отговор на исковата молба предявеният иск се
оспорва изцяло като неоснователен.Твърди се, че договорната лихва е съобразена с
изискванията на морала и добрите нрави,в който смисъл ответникът се позовава на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, която счита за приложима в случая.Твърди,че клаузата
за неустойка е индивидуално договорена между страните и е израз на установения в
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Счита, че размерът на
неустойката е ясно определен към момента на възникване на основанието за нейното
начисляване,както и че уговорената неустойка е съобразена с присъщата й обезпечителна
функция,като последната е установена с оглед обезпечаване на вредите на кредитора от
неизпълнението на задължението на длъжника да представи обезпечение на задълженията
по договора за паричен заем.Твърди, че неустойката е начислена,тъй като заемополучателят
не е изпълнил задължението си за учредяване на обезпечение, което да отговаря на
изискванията, установени в договора.Сочи,че заемната сума е предоставена от небанкова
финансова институция,като средствата не са осигурени чрез публично привличане на
влогове,поради което кредиторът разполага с възможност да гарантира вземането си чрез
изискване за представяне на надлежно обезпечение от страна на длъжника.Поддържа,че
процесният договор за заем е действителен,доколкото е съобразен с изискванията,
установени в разпоредбата на чл.10 от ЗПК.
2
Безспорно е по делото,а и се установява от събраните доказателства,че между
страните е сключен в изискуемата писмена форма договор за паричен заем №
9219/29.08.2015г.при посочените по-горе параметри и при установени предварително от
кредитодателя Общи условия.За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието също (с
протоколно определение от съд.заседание,проведено на 23.03.21г.),че ищцата е погасила
изцяло задълженията си по процесния договор за заем от 29.08.15г.,включително и
задължението за заплащане на неустойка в размер на 1392,60лв.
Първоинстанционният съд е приел,че не са налице сочените от ищцата основания за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит по чл.22 от ЗПК във вр.с
чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК,но е намерил за недействителна клаузата за заплащане на
неустойка по чл.8 от договора.Приел е,че неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение във фиксиран размер,близък до този на главницата,което било в разрез с
добрите нрави,доколкото се целяло да бъде осигурено допълнително възнаграждение на
кредитора извън установения годишен процент на разходите.
Не е налице спор относно обстоятелството,че неустойката,чието връщане се иска,е
била предвидена при непредставяне на банкова гаранция или поръчител,отговарящ на
изискванията на чл.9, ал.2, т. 1 от ОУ на ответното дружество.Основните две функции на
неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции.Уговарянето на неустойка при
непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция,тъй като неустойката
не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители,с каквито той не
разполага. Кредитодател, който държи вземанията му да бъдат обезпечени, не би отпуснал
кредит без обезпечение. Няма как кредиторът да се обезщети за несъбираемите си вземания,
чрез възлагане в тежест на длъжника на още задължения.Задължението по договора напълно
условно е наименовано „неустойка“ и действителното му предназначение е да бъде набавена
допълнителна печалба за кредитодателя, значително надхвърляща възнаградителните
лихви.Следователно клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от договора противоречи на
добрите нрави и като недействителна не поражда права и задължения за страните.Поради
горното сумата,заплатена от ищцата в изпълнение на задълженията й,предвидени в чл.8 от
договора,е недължимо платена поради престирането й при начална липса на основание.Ето
защо правилно районният съд е уважил предявения от М. А. Н. иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД за сумата от 1392,60лв.,представляваща недължимо заплатена
неустойка по чл.8 от Договора.
Неоснователни са възраженията в жалбата за процесуални нарушения на
първостепенния съд,който дал ход на делото за разглеждане в съд.заседание на
28.05.21г.въпреки молбата за не даване ход на делото и представен болничен лист от страна
на пълномощника на ответника.Видно от отбелязването,направено върху изпратеното по
ел.поща писмо,болничният лист и молбата са били докладвани след приключването на
съдебното заседание.Жалбоподателят обаче не е поискал впоследствие отмяна на
определението,с което е даден ход на делото,което навежда на извода,че не е намерил да са
пропуснати от него някакви съществени процесуални действия,които да се отразят на
защитата му.
По отношение на аргументите за твърдяно процесуално нарушение на
ПдРС,изразяващо се в неприемане за разглеждане на направеното от ответника възражение
за прихващане,настоящата инстанция се е произнесла по тях с протоколното си определение
от проведеното на 02.02.2022г.съдебно заседание.
С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло,като в полза на пълномощника на въззиваемата
страна,адв.дружество „**********,следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА в размер от 323,56лв.(392лв.с ДДС)на осн.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ № 1/04г.
3
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261878/02.07.21г.,постановено по гр.д.№ 12226/20г.по
описа на ПдРС,9-ти гр.с.
ОСЪЖДА „************* да заплати на Адвокатско дружество „Г**********,
сумата от 392(триста деветдесет и два лв.)с ДДС за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4