№ 6060
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110103260 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване
за установено, че ответниците Т. Д. В. и Г. Д. В. дължат на ищеца „Е**** сумата в размер на
2300,85 евро, представляваща част от непогасена главница в общ размер от 7310,35 евро по
договор за банков кредит № 000LD-R-005948 от 24.02.2011г., сключен с „П****, вземанията
по който са прехвърлени на „С.Г. Г*** с договор за цесия от 19.12.2019г., а впоследствие
прехвърлени на „Е**** с договор за цесия от 11.12.2020г. и сумата от 255,65 евро,
представляваща част от договорна лихва в общ размер на 10416,65 евро, дължима за периода
от 01.03.2019г. до 25.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 13276/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че на 24.02.2011г. между „П**** като кредитор и ответниците като
кредитополучатели бил сключен договор за банков кредит № 000LD-R-005948 от
24.02.2011г., като по силата на договора банката предоставила на ответниците паричен
кредит в размер на 7320 евро при лихвен процент, подробно определен в пар. 2 от договора
и срок за погасяване на задължението по кредита на 120 месечни вноски с краен падеж на
25.02.2021г. с размер на месечната погасителната вноска от 125,67 евро съгласно
погасителен план. Твърди, че ответниците не изпълнявали задължението си да погасяват
редовно погасителните си вноски, поради което след настъпване на падежа на последната
погасителна вноска на 25.02.2021г. дължали на кредитора сумата от 7310,35 евро – главница
и 10416,65 лв. – договорна лихва. Твърди, че вземанията по процесния договор му били
1
прехвърлени с договор за цесия от 11.12.2020г. от „С.Г. Г***, на когото от друга страна
вземанията били прехвърлени от банката кредитор с договор за цесия от 19.12.2019г. и
длъжниците били уведомени за цесията. Твърди, че за част от вземанията по договора в
размер на 2300,85 евро, част от задължение за главница в общ размер на 7310,35 евро, и в
размер на 255,65 евро, част от задължение за договорна лихва в общ размер на 10416,65
евро, дължима за периода от 01.03.2019г. до 25.02.2021г. била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13276/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу
която длъжниците възразили, поради което ищецът е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията си. Моли за уважаване на исковете, присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2022г. и присъждане на разноски за производството.
Ответниците Т. Д. В. и Г. Д. В. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват качеството
на ищеца на кредитор на вземанията. Правят възражение за погасителна давност. Молят за
отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са субективно и обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже възникване на правоотношение
по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, респ.
усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договори за цесия и
уведомяването на длъжниците за нея.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответниците е да установят, че са погасили задълженията си по договора чрез плащане.
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит № 000LD-R-
005948/24.02.2011г., се установява, че между „П**** в качеството на кредитодател, от една
страна, и от друга – ответниците Т. Д. В. и Г. Д. В., в качеството им на кредитополучатели, е
сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на
ответниците кредит в размер на 7320 евро за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредит № 51KP-AA-1394/30.06.2006г. Срокът за усвояване на кредита е
24.03.2011г., а крайният срок за погасяването му е 25.02.2021г. (раздел I, т. 1, т. 2 и т. 3 от
договора). Уговорена е годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката
за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП
на банката за евро е в размер на 7,99 % годишно (раздел II, т. 4). Към датата на сключване
2
на договора годишният процент на разходите е определен на 18.82 %, а общата дължима
сума по кредита е 15246,88 евро (раздел II, т. 5). Съгласно т. 6 от раздел II към договора
кредитополучателите заплащат на банката еднократна такса за разглеждане на искането за
кредит в размер на 40 лв., а съгласно т. 7 от същия раздел банката събира комисиона за
отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояването му. Към
договора е приложен и погасителен план, подписан от ответниците, в който е отразено, че
общото задължение по кредита следва да се погаси на 120 месечни вноски в размер на
125,67 лв. всяка.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, депозирана на
28.02.2024г. и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, депозирана на 03.04.2024г., от
които се установява, че кредитът е усвоен от ответниците, като с пълния му размер са
погасени задължения по договор за кредит № 51KP-AA-1394/30.06.2006г., както и че за
погасяване на задължения по договора е платена от ответниците сумата от общо 1712,38
евро, които са отнесени за погасяване на част от главницата – със сумата от 9,76 евро,
договорна лихва – със сумата от 1589,42 евро и наказателната лихва – със сумата от 113,20
евро. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е
останала непогасената падежирала главница, чийто размер се равнява на сумата от 7310,24
евро и договорната лихва в размер на 10416,65 евро, а за периода от 01.03.2019г. до
25.02.2021г. – в размер на 460,27 евро.
С рамков договор за цесия от 19.12.2019г. кредиторът „П**** – цедент е прехвърлил на
„С.Г. Г*** – цесионер пакет от вземания, произтекли от за кредит, които вземания са
индивидуализирани в отделно приложение № 1 към договора, също представено по делото,
от което се установява, че сред прехвърлените вземания са и тези на банката към
ответниците Т. Д. В. и Г. Д. В., произтичащи от процесния договор за кредит.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020г. „С.Г. Г*** на свой ред е
прехвърлил придобитите вземания по договора, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора за цесия, на ищеца „Е****.
Ищецът, в качеството му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответниците,
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията (и по двата договора за
цесия), като пратката се е върнала от адресите, посочени от кредитополучателите в
договора, като непотърсена и предвид липсата на доказателства за спазване на предвидения
в чл. 36 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (Правилата) (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010г.),
приети с Решение № 581 на Комисията за регулиране на съобщенията от 27.05.2010г. въз
основа на законовата делегация на чл. 36, ал. 2 ЗПУ процедура, намира че липсват
доказателства за редовно връчване на уведомленията преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомяване се е
осъществило в хода на производството с връчване на ответниците на исковата молба с
приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 07.04.2023г.
Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се
3
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие
спрямо длъжниците чрез уведомяването им за нея.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция ДВ, бр. 18 от 2010г.), когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби са императивни и за
спазването им съдът следи служебно в производството по искове за вземания, основани на
договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1) и по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, която в настоящия случай е налице. По делото се установи, че главницата по
договора в размер на 7320 евро е усвоена в пълен размер и използвана за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредит № 51KP-AA-1394/30.06.2006г. Спазени са и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-9 ЗПК чрез посочване в съдържанието на договора на
общия размер на кредита и условията за усвояването му и лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, като няма данни за срока на договора лихвеният процент да
е променян. Независимо от изложеното съдът намира, че в случая е налице и нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор за кредит не е посочен по ясен и
еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, тъй като в договора е
посочен единствено размера на ГПР в проценти (18,82 %), без да може да се направи извод
какви компоненти включва последния, като например не е ясно дали в същия е включена
таксата за разглеждане на искането за кредит и комисионата за отпускане по т. 6 и т. 7 от
4
договора, както и дали се включват и други компоненти, което препятства реалната преценка
на действителния размер на ГПР. Следователно вписаните в договора параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Именно за това и последното нарушение е
самостоятелно основание за недействителност на процесния договор за кредит и за
прилагане на последиците на чл. 22 ГПК.
С оглед изложеното процесният договор за кредит е недействителен и като резултат от
този извод ответниците дължат само чистата стойност на кредита, но не дължат лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК. Размерът не непогасената падежирала главница към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се равнява на
сумата от 7310,24 лв.
Вземането в посочения размер е прехвърлено последователно с договори за цесия от
19.12.2019г. и от 11.12.2020г., последният сключен с ищеца като цесионер, като ответниците
са надлежно уведомени за цесията в хода на настоящото производство, с оглед на което се
установява активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на вземания в
установения по делото размер.
С оглед извода за дължимост на посоченото вземане, следва да се разгледа
своевременно заявеното от ответниците, с отговора на исковата молба, възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. Съгласно приетото Тълкувателно решение
№3/2023г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС „При уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до
този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.“ В случая е уговорено
погасяване на задължението на отделни вноски с различни падежи, поради което
давностният срок за главницата е започнал да тече за съответната част от тях, считано от
изискуемостта на съответната вноска. Вземането за главница се погасява с изтичане на 5-
годишна давност – чл. 110 ЗЗД. С подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на процесните вземания на 14.03.2022г. е прекъсната погасителната давност за
вземането, като следва да се съобрази и обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). При това
5
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.03.2022г. погасена по давност се явява част от главницата по вноски с падеж до
25.12.2016г. включително. Съгласно погасителния план и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза погасената по давност главница за периода от 25.03.2011г. до
25.12.2016г. се равнява на сумата от 2831,53 евро. Посочената сума следва да се извади от
установения за дължим размер на непогасената главница по кредита от 7310,24 евро или
дължимият от ответниците остатък е в размер на 4478,71 евро. От посочената сума следва да
се извади и платената от ответниците преди процеса сума, отнесена за погасяване на
вземания за договорна и наказателна лихва, които не се дължат, или сумата от 1702,62 лв.,
при което дължимата непогасена по давност сума по договора се равнява на сумата от
2776,09 евро. Предявеният частичен иск за главницата е следователно основателен в пълния
предявен размер от 2300,85 евро и следва да се уважи, като бъде признато, че всеки от
ответниците дължи половината от посочената сума в размер на 1150,42 евро, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 14.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото съдът е обвързан от
искането на ищеца, заявено в заповедното производство (чието продължение е исковото) за
разделна отговорност на двамата ответници и при липса на посочване на квотите на всеки от
тях, съдът приема, че същите са равни – по 1/2 част. В този смисъл, следва да се съобрази и
обстоятелството, че заповедният съд е оставил без уважение искането на заявителя за
отстраняване на очевидна фактическа грешка по отношение на искането за солидарното
осъждане на длъжниците, което следва да се зачете и от исковия съд.
Искът за установяване на вземането за договорна лихва в предявения размер е
неоснователен поради недействителността на договора и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, който е доказал извършване на разноски в размер на 100
лв. – платена държавна такса за заповедното производство и в размер на 100 лв. – платена
държавна такса за исковото производство и 400 лв. – депозит за допуснатите експертизи. Не
се установява ищецът да е бил защитаван в заповедното производство от юрисконсулт,
поради което претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение не му се дължат.
Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 100 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски в размер на 90 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ
размер от 500 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 450 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. Д. В., ЕГН
6
********** и Г. Д. В., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С***, дължат на „Е****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата от по 1150,42 евро всеки (общо 2300,85
евро), претендирани като част от непогасена главница в общ размер от 7310,35 евро по
договор за банков кредит № 000LD-R-005948 от 24.02.2011г., сключен с „П****, вземанията
по който са прехвърлени на „С.Г. Г*** с договор за цесия от 19.12.2019г., а впоследствие
прехвърлени на „Е**** с договор за цесия от 11.12.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 13276/2022г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за
сумата от 255,65 евро, представляваща част от договорна лихва в общ размер на 10416,65
евро, претендирана за периода от 01.03.2019г. до 25.02.2021г.
ОСЪЖДА Т. Д. В., ЕГН ********** и Г. Д. В., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
С***, да заплатят на „Е****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 450 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7