№ 301
гр. Шумен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201247 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2300050/09.05.2023 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, с ЕИК204779844, със седалище и адрес
на управление: **************, представлявано от Е.А., роден на ******** год., гражданин
на ******** и Ф.Б.Т.-А., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага подробно доводите си за това в жалбата. Прави алтернативно искане наказателното
постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция
бъде намалена.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател не се явява представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не изцяло на изложените
в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, с ЕИК204779844 извършва
търговска дейност в магазин за дрехи втора употреба, намиращ се на адрес: гр.Шумен,
ул.“Странджа“ №10. На 20.03.2023 год. в обекта била извършена проверка от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото
законодателство от “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, като било установено, че на обекта работи
лицето М.И.Т., с ЕГН**********, наета по реда на ЗЗД с договор за услуга. Към момента на
проверката лицето е работело в обекта. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били
взети писмени обяснения, в които посочило, че работи на обекта като подрежда стока, че
работи веднъж в седмицата с работно време от 12.00 до 18.00 часа, при надница 25 лева.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на
20.03.2023 год. №ПР2310313 от 10.04.2023 год. За констатираното нарушение на 10.04.2023
год. на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение №27-2300050, като актосъставителят е посочил, че работодателят е приел на
работа лицето М.И.Т., с ЕГН********** без да е сключил с нея трудов договор в писмена
форма, както и че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на управителя на дружеството и подписан от него, без
да изложи възражения. В последствие дружеството не се е възползвало от законното си
право и не е депозирало допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2300050/09.05.2023 год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, с ЕИК204779844, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Е.А., роден на
******** год., гражданин на ******** и Ф.Б.Т.-А., с ЕГН**********, в качеството му на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
А. В. П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А.
В. П., доколкото същият лично е извършил проверката на дружеството, лично е възприел
описаната от него фактическа обстановка и поведението на самия работник. В същото време
показанията му кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетеля А. В. П. в деня на проверката 20.03.2023 год. лицето М.И.Т. е
работило в обекта, като е подреждало дрехи, като между него и дружеството не е имало
сключен трудов договор.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството – жалбоподател, че лицето е
работило във фирмата на база сключен между него и дружеството граждански договор.
Действително по време на извършване на проверката, е бил представен граждански договор,
който е бил сключен на 01.03.2023 год. и урежда отношения между работодателя и лицето
Т., свързани с подреждане на стоки в магазин за дрехи – втора употреба. В тази връзка съдът
съобрази и останалите писмени доказателства, представени по делото. Видно от
попълнената от лицето Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ същата е заявила, че работи
във фирмата веднъж седмично с фиксирано работно време от 12.00 до 18.00 часа, при точно
определено дневно трудово възнаграждение в размер на 25 лева. Тази информация,
попълнена от лицето не кореспондира със съдържанието на представения от страна на
дружеството граждански договор, доколкото в същия е посочено точно определено
възнаграждение и не е предвидено дневно трудово възнаграждение. Съдът намира, че от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че между страните са постигнати
договорки, относно точно определено работно време, трудово възнаграждение и др., които
са сред задължителните характеристики, които следва да съдържа един трудов договор,
съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ. Ето защо, съдът намира, че още с
първоначалното постъпване на работа на лицето М.И.Т. действителната воля между него и
работодателя е била отношенията по престиране на работната му сила да бъдат уредени
именно с трудов договор.
Изложеното в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление
се потвърждава по безспорен начин и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.
В. П., който заявява, че по време на извършване на проверката в обекта е работило лицето
М.И.Т., като същото е подреждало дрехи на закачалки.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето М.И.Т., без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното
в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена
санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка съдът счита, че в
настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател
по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
3
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
В същото време, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в размер на минимума, предвиден
в закона, въпреки, че не е изложил мотиви относно мотивите, които са провокирали органа
да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава
санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват
данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът
намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде
преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
положения от работника труд е бил отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира,
че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да
бъде наложена имуществена санкция именно в размер на предвидения в разпоредбата на
чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В тази връзка съдът счита за неоснователно направеното с жалбата искане за
изменение на наложената на дружеството имуществена санкция, именно доколкото същата е
наложена в нейния законоустановен минимум.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението не е
обсъдил възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, но с оглед естеството
на нарушението липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба
следва да се вземе в предвид, че в конкретния случай лицето работи във фирмата от
01.03.2023 год. Този период от време, въпреки, че същото е престирало работната си сила не
може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов
договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на
заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на
работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало
трудово възнаграждение. Освен това при преценка на нарушението следва да бъде взето в
предвид, че същото не е изолиран случай в практиката на дружеството, доколкото видно от
материалите по делото по време на извършване на проверката на обекта е работило и друго
лице, по отношение на което също не е бил налице сключен трудов договор, съответно
подадено уведомление в ТД на НАП. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не
може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай”
по смисъла на посочената разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ
изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ като
„маловажен случай“.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното
4
постановление се явява правилно и законосъборазно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било потвърдено изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2300050/09.05.2023 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, с ЕИК204779844, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Е.А., роден на
******** год., гражданин на ******** и Ф.Б.Т.-А., с ЕГН**********, в качеството му на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/.
ОСЪЖДА “ФИЕМТЕКС 2015” ООД, с ЕИК204779844, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от Е.А., роден на ******** год., гражданин на
******** и Ф.Б.Т.-А., с ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5