№ 539
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Велина Пейчинова
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100507473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2904 от 21.05.2021г. на жалбоподателя „С.Г.Г.“ ЕАД,
чрез адв. М.Й. против разпореждане от 05.05.2021г., постановено по изп. дело №
20188480400372 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие СГС, с което са
определени за сметка на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД дължимите разноски по изпълнението
по изп. дело № 20188480400372 /и присъединено изп. дело № 20198480400186/,
представляващи дължима пропорционална такса по т. 26, б. е) от ТТРЗЧСИ в размер на
17 304 лева с вкл. ДДС.
Жалбоподателят поддържа, че липсва условието за начисляването на сумата от 17 304
лв. от ЧСИ, а именно да е приложен конкретен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител за удовлетворяване на вземанията на взискателя по двете образувани
изпълнителни дела. Сочи, че ЧСИ не е предприел, нито е извършил каквито и да било
изпълнителни действия и не е събрал сумата, дължима по изпълнителното дело. Поддържа
се, че съдебният изпълнител не е извършвал никакви изпълнителни действия в продължение
на близо две години от последно извършените по делата изпълнителни действия. Твърди се,
че съдебният изпълнител е начислил пропорционалната такса по т. 26, б. „е” ТТРЗЧСИ в
размер на 17 304 лв. в тежест на взискателя, която е недължима от него. Поддържа, че ЧСИ
е взел предвид Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на
парично задължение, като сочи, че сделката по прехвърляне собствеността по недвижимия
имот не са действия, предприети от ЧСИ Р.А. в рамките на конкретен изпълнителен способ,
който съдебният изпълнител да е приложил за удовлетворяване вземането на взискателя и за
който да е дължима и пропорционална такса по т. 26, б. „е” ТТРЗЧСИ, съобразно размера на
събраната сума. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражения от длъжника по делото „И.
– Проектиране и дизайн” ООД.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата, като излага твърдения, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите, когато изпълнителните действия бъдат изготвени от
1
взискателя или бъдат отменени от съда. Сочи, че независимо от начина, по който е събрано
вземането – платено доброволно от длъжника директно или е налице погасяване на дълга
срещу собственост, окончателната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е дължима. Поддържа, че
съобразно нотариалния акт от 24.11.2020г. длъжникът е прехвърлил на взискателя,
ипотекираните недвижими имоти срещу погасяване на паричното задължение, предмет на
двете изпълнителни дела., поради което вземанията на взискателя са били удовлетворени.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в
жалбата пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба № 2523 от 11.05.2010г. на
„Първа инвестиционна банка” АД, чрез Н.К. – пълномощник на изп. директор на Банката,
на основание изпълнителен лист от 11.12.2017 г., издаден от СРС по гр. д. № 73693/2017 г.
по описа на СРС, 162 състав, съгласно който „И. Проектиране и дизайн” ООД е осъден да
заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД сумата от 67185, 43 лв. непогасена главница
по договор за предоставяне на кредит № 51KP-AA-2981/12.12.2007г., Анекс №
1/24.04.2009г., Анекс № 2/20.05.2013г. и Анекс № 3/11.07.2014г., съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 13.10.2017г., ведно със законна лихва за периода от
13.10.2017г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 23024,40 евро
за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г., лихва за забава в размер на 9943,27 евро за
период от 25.06.2014г. до 12.10.2017г., просрочени разсрочени лихви по план съгласно
Анекс № 3/11.07.2014г. в размер на 7792,62 евро за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г.,
комисионна за управление в размер на 2015,55 евро за 2014г., 2015г. и 2016г., разноски за
подновяване на застрахователен сертификат в размер на 67,57 евро и 4353,95 лв. разноски
по делото, а именно: 4303,95 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На 22.02.2019г. е образувано и Изпълнително дело № 20198480400186 по молба на
взискателя – ипотекарен кредитор „Първа инвестиционна Банка” АД и въз основа на
изпълнителен лист от 20.07.2018г. на Софийски районен съд, 29 с-в, издаден по гр.д. №
29917/2018г. срещу длъжниците „И. – Проектиране и дизайн” ООД, Е.Г.Л. и М.И.Л., за
събиране на парични суми, а именно: главница 54 149,88 евро, ведно със законна лихва от
11.05.2018г. до окончателно изплащане, договорна лихва 11 894,88 евро, обезщетение за
забава 27 676,11 евро, присъдена лихва 1296,42 евро, присъдени разноски 124,61 евро,
присъдена комисионна 1624,50 евро, присъдени съдебни разноски 3935,17 лв.,
юрисконсултско възнаграждение 150 лева, както и такси по изпълнението 48 лв.
/обикновени такси/ и 8 711, 49 лв. /пропорционална такса по от. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС/.
По искане на взискателя изпълнително дело № 20188480400372.
По образуваното вече изпълнително дело № 20188480400372 е присъединен и втори
изпълнителен лист за събиране на суми в размер на главница 107 000 евро, ведно със
законна лихва от 21.11.2017г. до окончателно изплащане, договорна лихва 24 077,83 евро,
лихва за забава 9943,27 евро, обезщетение за забава 33 791, 48 евро, присъдена лихва 5 771,
70 евро, присъдени разноски 139,38 евро, присъдени съдебни разноски 6 830,35 лв., както и
такси по изпълнението и разноски 51,60 лв. /обикновени такси/ и 12 044,32 лв. такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
По искане на взискателя „Първа Инвестиционна Банка” АД са наложени възбрани
върху ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти, както и върху други собствени
на длъжниците недвижими имоти в гр. София и в страната. Връчени са на длъжниците и
съответните покани за доброволно изпълнение.
На 24.11.2020г. е конституиран като взискател „С.Г.Г.“ ЕАД на мястото на взискателя
„Първа Инвестиционна Банка” АД въз основа на сключен между двамата взискатели
договор за цесия.
С молба от 26.11.2020г. новият взискател „С.Г.Г.“ ЕАД е поискал първоначално
прекратяване на изпълнителните производства по ИД № 372 от 2018г. и по ИД № 186 от
2019г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с друга молба от 27.11.2021г. взискателят
2
е оттеглил исканията си за прекратяване на изпълнителните дела, посочил е, че е в процес на
уреждане на отношенията с длъжниците и е поискал да бъдат вдигнати всички наложени
възбрани върху недвижимите имоти на длъжниците.
Въз основа на молбата от 27.11.2021г. съдебният изпълнител е предприел вдигане на
възбраните на недвижимите имоти, собственост на длъжника „И. Проектиране и дизайн”
ООД.
С разпореждане от 20.01.2021г. са определени разноските по изпълнението по изп.
дело № 20188480400372 /и присъединено изп. дело № 20198480400186/ , представляваши
дължима пропорционална такса о т. 26, б. „е” от ТТРЗЧСИ в размер на 17 304 лева с вкл.
ДДС. Същото е било издадено като е бил взето предвид Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ за
погасяване на дълг в размер на 560 000 лева по образуваното изп. дело № 20188480400372 /и
присъединеното изп. дело № 20198480400186/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от легитимираната страна - взискател в изпълнителния процес и
срещу акт който подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 435, ал. 2, предл.
последно ГПК. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител
се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
В конкретния случай предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е
неоснователна.
Произнасянето по въпроса за дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното
производство се подчинява на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
според който те се възлагат на страната, станала причина за завеждане на делото. Видно от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на предвидените в закона случаи – при прекратяване на изпълнителното дело по
чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнението, или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
При доброволно престиране длъжникът не отговаря за разноските само ако плащането е
извършено преди започване на принудителното изпълнение, тъй като единствено в тази
хипотеза той не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. При наличието на висящ
изпълнителен процес пропорционаланта такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника
според общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, независимо дали плащането е извършено
направо по сметка на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този
смисъл е и Решение № 640/04.10.2010г. по гр. д. № 920/2009г., IV ГО на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на гореизложеното се явява неоснователно наведеното
възражение от жалбоподателя, че не се дължи заплащането на пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, тъй като за взискателят е бил погасен дълга по процесното изп. дело, макар
и извънсъдебно.
Изпълнителното дело пред ЧСИ Р.А. е образувано през 2018г., впоследствие е
присъединено към същото и друго изпълнително дело № 20198480400186, като едва през
2021г. е извършеното от длъжника „И. – Проектиране и дизайн” ООД доброволно
погасяване на дълга в изпълнение на сключеното между страните извънсъдебно
Споразумение за пълно и окончателно погасяване на паричен дълг от 30.04.2020г. и Анекс
№ 1 от 09.07.2020г. към Споразумение за пълно и окончателно погасяване на паричен дълг
от 30.04.2020г. Престирането е осъществено при наличието на висящ изпълнителен процес,
поради което пропорционалната такса върху размер на заплатената сума се дължи,
независимо, че последният е изпълнил направо на взискателя, а няма внесена сума по
изпълнителното дело.
В конкретния случай спорно между страните се явява обстоятелството дали
3
изпълнителните действия по изпълнителното дело са изоставени от взискателя. Видно от
приложената молба от 26.11.2020г. взискателят по изпълнителното дело е поискал да се
прекрати изпълнителното дело, като впоследствие с молба от 27.11.2020г. е оттеглил
искането си за прекратяване на изпълнителното дело и е поискал същото да остане висящо
поради водени между длъжника и взискателя преговори, но същевременно е направил и
искане да се вдигнат наложените възбрани на недвижимите имоти, собственост на
длъжника. Следва да бъде отбелязано обаче и обстоятелството, че нотариалният акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу
собственост/ е с дата 24.11.2020г., като в същият е договорено между страните, че
владението върху имота се предава на купувача в тридневен срок от вдигане на възбраните,
наложени по изпълнителните дела № 20188480400372 /и присъединено изп. дело №
20198480400186/. С оглед на всичко гореизложено може да се направи извод, че макар и
изпълнителното дело да е останало висящо, то взискателят по същото е получил
изпълнение, като дългът в размер на 560 000 лв. е бил погасен с прехвърлянето на
взискателя на подробно описания в нотариалния акт недвижим имот. Нещо повече, след
вдигането на възбраните върху недвижимите имоти по изпълнителното дело, владението
върху имотите е предадено на „С.Г.Г.“ ЕАД. Предвид това в настоящия случай следва да се
приеме, че взискателят по изпълнителното дело е изоставил изпълнителите действия и е
налице едно от изключенията по чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което таксите по чл. 26 ТТРЗЧСИ
са в тежест на взискателя в производството.
По отношение на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав
счита, че същата е определена законосъобразно, вземайки предвид материалния интерес в
размер на 560 000 лв.и която възлиза на 17 304 лева, с вкл. ДДС, съгласно разпоредбата на
т. 26, б. „е” ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното жалба с вх. № с вх. № 2904 от 21.05.2021г. на „С.Г.Г.“ ЕАД
/взискател по процесните изп. дела/, чрез адв. М.Й., следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2904 от 21.05.2021г. на „С.Г.Г.“ ЕАД,
против разпореждане от 05.05.2021г., постановено по изп. дело № 20188480400372 по описа
на ЧСИ Р.А., рег. № 848, с район на действие СГС, с което са определени за сметка на
взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД дължимите разноски по изпълнението по изп. дело №
20188480400372 /и присъединено изп. дело № 20198480400186/, представляващи дължима
пропорционална такса по т. 26, б. е) от ТТРЗЧСИ в размер на 17 304 лева с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4