РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Д., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20253230102266 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ
бр.27/2005г.
Съдът е сезиран с молба вх.№ 14877/07.08.2025г., подадена пред РС Д., от Д. С. М. с
ЕГН **********, с адрес ***, с която се настоява съдът да допусне мерки за защита от
домашно насилие срещу П. Р. П. ЕГН ********** от *** и посочен втори адрес ***.
В молбата се излагат следните фактически твърдения: Ответникът е син на
молителката. На 06.08.2025г. П. П. дошъл в дома на молителката около 21часа и след
възникнал скандал П. нанесъл на М. *** По време на конфликта присъствал и свидетелят
И.Й.Д..
Видно от доклада за посетен сигнал на служителите на МВР, пред служителя
молителката споделила още за *** по тялото и душене в областта на гърлото, както и са
съобщени заплахи за ***.
Молителката сочи, че с тези си действия ответника упражнява психическо и
физическо насилие над нея.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез адвокат поддържа подадената молба за
защита. Сочи, че молителката се грижи за ответника, защото последния не е на работа. Тя е
притеснена от това, че синът и злоупотребява с *** и има агресивно поведение към майка
си.
Ответникът се явява лично. Признава, че между страните възникнал конфликт в
процесния ден заради това, че майка му ревнувала съжителя си от жената на сина си и и
забранила да се качва на колата му. Това провокирало негодувание и избухване у ответника,
който бутнал вратата, вследствие на което майка му се ударила в гардероба. В този момент
Д. М. била „***“. При падането ответникът „хванал“ майка си, но не я е удрял. По принцип
между страните възниквали проблеми само когато молителката е употребила ***.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно за страните, че молителката е майка на ответника, при което ответникът
живее в дома на майка си в ***.
Представена е декларация от молителката по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката
декларира, че на 06.08.25г., след възникнал скандал, ответникът и нанесъл побой с ръце по
тялото.
По делото е представен доклад за посетен сигнал рег. № 255р7444/07.08.2025г. и
докладна записка, на 06.08.2025 година във Второ РУ гр.Д. е получен сигнал за възникнал
скандал между майка и син в с.Б..
Сигнала незабавно е посетен от служители на Второ РУ Д..
На адреса в с. Б. , а именно на *** е установена подаващата сигнала Д. С. М. ЕГН ***
.
Отг снетото и обяснение е видно, че на горепосочената дата около 21.20 между не я и
синът и П. Р. П. ЕГН *** с постоянен адрес *** е възникнал скандал по време на който по
думите на М. синът и я заплашвал и нанесъл удари в областа на тялото и лицето.
След като тя е сигнализирала на тел. 112 П. П. е излязъл от дома и и е тръгнал за
гр.Д.. В обяснението си М. заявява,че е много изплашена и се чувства застрашена от
действията на сина си П. П..
На 07.08.2025 година е устанавен П. П. снето му е обяснение иму е съставен протокол
за полицейско прудепреждение.Задържан с за срок от 24 часа.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване показанията на
свидетеля И.Й.Д. без родство със страните по делото. Свид. Й. живее на семейни начала с
Д. – молителката по делото. П. живеел в къщата на майка си. На 06.08.25г., към 17,30-
18часа между П. и Д. възникнал конфликт по повод на колата.
Конфликта възникнал в спалнята на дома, като П. влязъл в стаята. Свидтелят не бил в
стаята, в които се развивал конфликта, но чувал повишения тон на разговора. Наложило се
свидтелят да изведе П. навън, а Д. се обадила на полицията.
След инцидента Д. казала на свидетеля, че си ударила крака, че П. я ударил едн, два
пъти.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна
страна следното:
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното от правна
страна: Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат
установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, от страна на
ответника, на посочените в молбата дати.
Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане
са само актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
2
/обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Няма спор по делото, че страните попадат в категорията лица, чиито отношения
подлежат на контрол по реда на Закона за защита срещу домашнто насилие. Страните са
бивши съжители /чл.3 ал.1 т.5 ЗЗДН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Безспорно в настоящото производство се установи, че страните са имали конфликт
вечерта на 06.08.2025година. Поводът за конфликта не е важен, но се е стигнало до
стълкновение между страните, което наложило намесата на свидетеля Й.. Последния извел
ответника от помещението, при което молителката се обърнала за помощ към органите на
реда. Създадената ситуация говори за превишаване допустимите граници на приемливо
поведение от страна на ответника. Каквито и да са били неразрешимите въпроси между
майка и син, недопустимо е да се стига до остро повишаване на тона, блъскане на врати и
физически сблъсък.
При цялостна преценка на възникналите отношения, настоящия състав намира, че
ответникът е преминал границите и е нарушил личното пространство на молителката М. с
извършените действия. Свидетелските показания сочат на негативен отпечатък върху М. от
това «общуване» и съдът следва да постанови мерки за преустановяване на дейстивята,
който в своята същност следва да се квалифицират като форма на психическо и физическо
домашно насилие.
Настоящия състав приема, че ответникът не е опровергал доказателствената сила на
представената декларация касателно твърдените актове. Напротив, представените
доказателства и обяснения на ответника за неизгодни за него факти подкрепят твърденията в
декларацията.
Обострените отношения между страните налагат задължение на съда да пристъпи
предпазливо към ситуацията и да приложи допустимите от закона възможности
отношенията на страните да се държат в руслото на приемливото обществено поведение и
главно да се предотврати нови актове на насилие. Все пак, доколкото страните са много
близки родственици, е необходима съдебна намеса и допуснатите ограничения да с умерена
продължителност.
Конкретните приложими мерки, необходими по преценка на съда в случая са тези по
чл. 5 ал.1 т.1, т.3, 4 от Закона за защита срещу домашно насилие за срок от четири месеца, т.е
до 07.12.2025г., след приспадане наложеното ограничение по допуснатата незабавна защита.
На осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса на
основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
в размер на 25.00 лева.
С оглед гореизложеното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено над Д. С. М. с
ЕГН **********, с адрес ***, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя П. Р. П. ЕГН
********** от ***, с посочен втори адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно
3
насилие спрямо Д. С. М. с ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. П. ЕГН ********** от ***, да приближава Д. С. М. с ЕГН
**********, жилището и в с.Б., ***, местоработата и местата за социални контакти и отдих.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. П. ЕГН ********** от ***, да осъществява контакт с
пострадалото лице Д. С. М. с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация.
ЗА СРОК ОТ 4 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 07.08.2025г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съгласно Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм.,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от Наказателния кодекс на РБългария, който
попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не
изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Д. в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
4