О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………..2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане въззивно
частно гражданско дело № 722 по описа
на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.К., гражданин на Република Италия,
роден на *** год., подадена чрез
процесуален представител адв. Е. П. *** срещу Определение
№ 2537/12.12.2020 год. по гр. дело № 1823/2020 год.
по опи на РС-Варна, с което производството по делото е прекратено поради родова
неподсъдност на спора и делото е изпратено на родово компетентия
съд – Окръжен съд – Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че
определението е неправилно.
Неправилен е изводът на районния
съд, че предявения от ищеца (настоящ частен жалбоподател) иск е за произход.
Според жалбоподателя предявеният от него иск е по чл. 547, вр.
чл. 542 ГПК – за поправка в акта за раждане на роденото извън брак дете А.М.К.,
роден на *** год., относно вписването на ищеца като баща на детето, тъй като
същият неправилно е вписан като негов баща. Навежда също, че именно поради
погрешното му вписване в акта на детето като негов баща, ищецът не е активно
легитимиран да води иск за оспорване на произхода на детето – в този смисъл е и
представеното с жалбата решение № 271/10.01.2020 год. по гр. дело № 913/2019
год. на ВКС на РБ, ІV г. о., ГК.
Отправено е искане за отмяна на
определението и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт (чл. 121 ГПК) и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Според наведените в исковата молба на
М.К., гражданин на
Република Италия, роден на *** год.
в гр. Рапало, РИталия, същият е
имал връзка с ответницата Д.Г.Д., прекратена през м. юни 2018 год. В резултат
на упражняван от ответницата върху него психологически натиск, възползвайки се
от неопитността и лекомислието му, ищецът се поддал
на увещанията, молбите и настояванията на ответницата и подписал декларация, с
която припознал роденото от ответницата Д.Д. дете А.М.К.,
роден на *** год., въпреки, че това не била действителната му воля. Припознаването
извършил против волята си – поради непрекъснатите молби на ответницата и за да
сложи край на настоятелните и́ искания и натяквания, въпреки, че детето не
е негово. Твърди, че извършеното припознаване е нищожно поради противоречие със
закона и морала и поради допусната грешка и следва да бъде прогласена
нищожността му и като последица от това (т. е., именно поради това) издаденият
въз основа на припознаването акт за раждане на детето А.М.К., роден на ***
год., в който ищецът е вписан като негов баща е неистински документ и следва да
бъде поправен по реда на чл. 542, ал. 1, вр. чл. 547 ГПК. Навел е още, че са налице сериозни и основателни подозрения, че детето,
родено от ответницата Д.Д. е плод на друга нейна
връзка, която тя паралелно е поддържала с друг мъж в период от 5 години.
В съответствие с горните твърдения е
и отправеното искане – да се установи неистинността на акта за раждане на
детето А.М.К., роден на *** год., в
частта относно удостоверения произход от бащата М.К. по извършено от същия
припознаване и да се допусне поправка в акта за раждане поради невярност в
съдържанието му относно отбелязването, че ищецът М.К. е баща на детето и
съответно да се прогласи нищожността на извършеното припознаване.
С определението си РС-Варна е приел,
че е сезиран с иск за оспорване на произход – че детето А.М.К., роден на ***
год. не произхожда от припозналия го ищец – и не е родово компетентен да го
разгледа и да се произнесе по него, прекратил е производството пред себе си и е
изпратил делото на родово компетентния съд – ОС-Варна.
Определението е правилно.
От наведените в исковата молба
твърдения следва, че предявеният иск е за унищожаване на извършеното от ищеца
припознаване – иск по чл. 67 СК, т. е., иск за оспорване на установен по
надлежния ред произход (в случая – установен чрез извършено припознаване в
предвидената от закона форма, съобразно твърденията, наведени в исковата молба)
и като законна последица от това е и искането за промяна в акта за раждане на
детето относно вписването на ищеца като негов баща.
Исковете за оспорване на произход са
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, съгласно чл. 104, т. 1 ГПК.
Наведените от жалбоподателя доводи,
че не бил легитимиран да предяви иск за оспорване на произход, тъй като не е от
кръга на лицата, които съгласно закона могат да оспорят припознаването, поради
което и искът е по чл. 547, вр. чл. 542 ГПК, са
неоснователни, доколкото искът по чл. 67 СК е именно на разположение на извършилия
припознаването.
В случая не се твърди липса на
припознаване, нито се твърди, че припознаването не е извършено в предвидената
от закона форма, а се твърди порок във волята на припозналия, поради което и
няма основание предявеният иск да се квалифицира по чл. 542, ал. 1, вр. чл. 547 ГПК, а оттам и да обоснове родова подсъдност на
районния съд.
При твърдения за порок във волята на
припозналия, какъвто е и настоящия случай, искът е с правна квалификация по чл.
67 СК.
Само когато се оспорва акт за раждане в
частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, въз основа на наведени
твърдения, че припознаване не е било изобщо извършено или е нищожно поради
недостатъци във формата (респ. липса на форма), само тогава неистинността на
акта за раждане се установява по реда на чл. 547 ГПК. В този смисъл е и
представеното от жалбоподателя Решение № 271/10.01.2020 год. по гр. дело №
913/2019 год. на ВКС на РБ, ІV г. о., ГК.
В обобщение обжалваното определение
е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се
остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.К., гражданин на Република
Италия, роден на *** год.,
подадена чрез процесуален представител адв. Е. П. ***
срещу Определение № 2537/12.12.2020 год. по гр. дело
№ 1823/2020 год. по опи на РС-Варна, с което производството по делото е
прекратено поради родова неподсъдност на спора и делото е изпратено на родово компетентия съд – Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му на страната.
Председател:
Членове:1.
2.